Решение № 1304 от 18.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1304 гр. Пловдив, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20215330106894 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ).

Ищецът С. И. Б., ЕГН: **********, със съдебен адрес: град София, ул. „Банат” № 11- 13, офис 5, чрез пълномощник адв. Т.П., е предявил против ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от **** ****** С. П. и К. К., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 4 000 лева- главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди- болки и страдания от телесни увреждания в следствие на ПТП от 11.03.2017 г., ведно със законната лихва от датата на деликта до изплащане на вземането.

В исковата молба е посочено, че на 11.03.2017 г. около 03.20 часа в ************************ лек автомобил „Фиат Пунто“, рег. № **********, управляван от С. М. Д., нарушил правилата за движение, като предприел завой на ляво, но в същия момент по ул. „***“ се движел полицейски автомобил „Опел Астра“, рег. № **********, с водач Б.К.Ц. и пасажер- ищецът, като настъпил челен удар между двата автомобила. Виновният водач бил предприелият маневра, а при удара пострадал ищецът, на когото били причинени телесни увреждания. По случая бил съставен констативен протокол с пострадали лица № от 11.03.2017 г., а спрямо виновния водач се образувало административно- наказателно производство. От удара ищецът получил комоцио без загуба на съзнание, разкъсноконтузна рана на главата, хирургически обработена и контузия на корема. В деня на събитието бил откаран по спешност в болница, където след извършени манипулации и 1 изследвания му се предписало домашно лечение. От травмите ищецът търпял болки и страдания, не се чувствал добре нито физически, нито емоционално. Изживеният уплах и стрес нарушили концентрацията му, а след катастрофата изпитвал притеснения, когато бил в автомобил. За определен период от време бил лишен от обичайния си динамичен живот, а преживените шок и стрес щели да останат завинаги в съзнанието му. Автомобилът, управляван от виновния водач, имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника по полица № **********, с валидност за периода 28.12.2016 г.- 27.12.2017 г. По случая се образувала щета при застрахователя, който обаче нито определил, нито пък изплатил обезщетение. Увреденият имал право на пряк иск срещу застрахователя, в която връзка се предявявала и настоящата претенция за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 4 000 лева. Моли и за разноски. В съдебно заседание лично чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор. В допълнително писмено становище твърди, че водачът на лекия автомобил „Фиат Пунто“ нямал вина за ПТП- то и то било случайно събитие. Освен това, уврежданията по ищеца се дължали на неизползването на предпазен колан. Оспорва се, че твърдението на ищеца, че телесните му увреждания се дължали на удара, нямало и доказателства той да е претъпял конкретни увреждания, които да са довели до болки и страдания. Оспорва се, че оздравителният процес бил продължителен, за което липсвала документация. Твърди се, че ако се установят душевни страдания за ищеца, те били резултат от лабилна психика и негова предходна обремененост. Размерът на претенцията бил силно завишен и не отговарял на установената практика в съдилищата за обезщетение за вреди. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като взема писмени становища.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна:

Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 11.03.2017 г., издаден от служител на ОД на МВР- Пловдив, ищецът е посочен като пострадал- с контузия на глава.

Съставен е и протокол за оглед на местопроизшествие, приложени са и снимки.

По отношение на виновния водач- С. М. Д. са издадени АУАН и НП, в което е посочено, че след употреба на алкохол при извършване на маневра с лек автомобил „Фиат Пунто“, рег.

№ ********** „завой на ляво“, при движение през нощта без светлини е предизвикал ПТПчелен сблъсък с полицейски автомобил „Опел Астра“, рег. № **********, нанасяйки имуществени щети по МПС- та и телесни повреди по ищеца.

Като писмени доказателства по делото са приети документи относно здравословното състояние на ищеца- листове за преглед на пациент и резултати от образна диагностика.

Представена е и фактура, ведно с фискален бон, за заплащане на такса в размер на 30 лева- за освидетелстване на пострадалия и за издаване на СМУ.

Представена е и молба за доброволна претенция до застрахователя.

Прието е заключение на съдебно- медицинска експертиза, по което вещото лице е установило уврежданията на ищеца по медицинската документация (комоцио без загуба на 2 съзнание, разкъсно- контузна рана на главата и контузия на корема), които причинили болки и страдания, намаляващи бавно във времето, силно изразени. Според експерта ищецът при ПТП- то е получил раните си, като се е ударил в предното стъкло на автомобила и бордното табло, защото е бил без предпазен колан. В устния си доклад пред съда посочва, че получените рани не били в следствие на отваряне на еърбека, като нямало медицински данни за ползван предпазен колан. Липсвала документация както за други заболявания на лицето, така и за продължителност на конкретното лечение, като обикновено подобни травми отшумявали за около 30 дни.

Прието е заключение и на съдебно- автотехническа експертиза, по която вещото лице е определило механизма на ПТП, установило е скоростта на движение на автомобилите, като е констатирал, че виновният водач е имал техническа възможност да спре, но не е реагирал своевременно на опасността от удара. Прави се е извод за възможна причинна връзка между ПТП- то и пияното състояние на водача. Автомобилът, в който се е возил ищецът, имал предпазни колани, като в устния си доклад експертът допълва, че нямало връзка между поставянето на колана и отварянето на еърбека, защото въздушната възглавница се отваряла автоматично при удар и то с голяма сила, което можело да нанесе и сериозни травми.

Разпитан е виновният водач- св. С. М. ДЖ. (протокол от с.з. от 08.02.2022 г.). Разказва, че предизвикал ПТП в пияно състояние, за което бил осъден. Ударът в полицейския автомобил бил челен, засекли се на завой. Нямало движение наоколо, а само спрели автомобили. Той бил на път с предимство, правел ляв завой, липсвала маркировка. След удара бил извикан друг патрул и линейка. нямал спомен за пострадал пътник в другия автомобил.

Събрани са и още гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ищеца (протокол от с.з. от 22.03.2022 г.). Св. Б.К.Ц.- колега на ищеца, посочва, че на въпросната дата- 11.03.2017 г. били заедно дежурен автопатрул, когато видели водач със съмнително поведение на пътя. Тръгнали след него, но той се изгубил по малките улички и в един момент изскочил пред тях и ги ударил челно. Двамата били с предпазни колани, еърбека на колата ударил ищеца, който стоял на пасажерската седалка. Ищецът първоначално дори не отворил очи, но после се съвзел. Извикали линейка, оплаквал се от болки в главата. И двамата след инцидента си взели болнични и отпуск. В последствие ищецът страдал от главоболие. Св. П.Х.М.- фактически съжител на ищеца, заявява, че той работел като полицай, като на 11.03.2017 г. сутринта не се прибрал след нощна смяна.

Обадил й се по телефона, за да й съобщи, че пиян ги ударил със служебния автомобил и се намирал в болница, с контузии по главата и лицето. Като се върнал в къщи през деня, видимо не бил добре, имал силни болки, взел болнични за кратко. Преди това нямал здравословни проблеми, а след катастрофата го боляла глава, вземал и болко успокоителни.

Притеснявал се и да шофира. Случаят се отразил неблагоприятно и на семейния им живот.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по иск по чл. 432 ал. 1 от КЗ, е необходимо към датата на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Отделно от това, следва да са налице 3 и всички кумулативни предпоставки от фактически състав на чл. 45 от ЗЗД, за да възникне отговорност на прекия причинител- застрахован спрямо увредения, за обезщетяване на причинените вреди.

Според чл. 477 от КЗ и при наличие на сключен на това основание договор за задължителна застраховка „ГО”, застрахователят е длъжен да покрие в рамките на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица неимуществени и имуществени вреди. Видно от констативния протокол за ПТП към датата на настъпване на ПТП- то- 11.03.2017 г., управляваният от виновния водач лек автомобил е имал сключена от собственика му с ответника валидна застраховка „Гражданска отговорност” № **********, важаща за периода 28.12.2016 г.- 27.12.2017 г. Ответникът не оспорва, че липсва подобна застраховка, поради което в случая следва да се приеме, че е съществувало редовно застрахователно правоотношение.

Ответникът обаче оспорва противоправното и виновно поведение на св. Д., пораждащи деликтната му отговорност. Действително в случая няма влязла в сила присъда на наказателен съд, която да обвързва гражданския състав по смисъла на чл. 300 от ГПК с последиците от деянието. Налице е протокол за ПТП, който действително няма такава обвързваща за съда сила относно механизма на произшествието, защото последното не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило то.

Независимо от това обаче, това не означава, че ПТП- то не се е осъществило по начина, описан в протокола, защото събраните по делото доказателства са именно в тази насока.

Първо- изготвени са АУАН и НП на виновния водач, който не е направил възражения относно съдържанието на АУАН, в което пък подробно е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено. Нарушителят в АУАН чрез изявлението си- подписване на акта и лисата на вписани възражения, както и в последствие с необжалването на издаденото НП и влизането му в сила, признава неизгодни за себе си факти, поради което документите следва да се ползват именно като доказателство за тези обстоятелства, свързани с механизма на деянието. С това си поведение той мълчаливо е изразил съгласие с констатациите на контролните органи и така съставеният АУАН и НП могат да се приемат като извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти и да се ползват в процеса. Дори нещо повече, самият водач, в качеството си на свидетел в разпита си пред съда въобще не отрича вината си за ПТП- то, като изрично заявява, че предизвикал ПТП в пияно състояние, за което си понесъл съответната отговорност.

Второ- от разпитания свидетел Ц.- спътник на ищеца по време на инцидента и посочен като свидетел очевидец на катастрофата в констативния протокол на КАТ, в показанията си пред съда също описва този механизъм на деянието, обуславящ вината на св. Д..

Трето- вещото лице по САТЕ въз основа на всички събрани по делото доказателства е категоричен в заключението си, че причините за настъпване на ПТП се дължат на водача Д., който е имал техническата възможност да избегне удара, но не е реагирал своевременно при маневрата си на опасността от насрещно движещия се полицейски автомобил и е предизвикал катастрофата.

4

Така направеното от ответника оспорване за различен механизъм остава недоказан от страната, която е навела подобни твърдения, защото в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност.