Определение № 1606 от 17.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1606 гр. София, 14.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20238002900745 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Сдружение „Обединение за немски овчарски кучета в България“, гр. Пловдив чрез процесуален представител адвокат А. П. срещу решение № 580 от 21.12.2022 г. по в. т. дело № 618/2022 г. на Апелативен съд Пловдив, III търговски състав, с което е потвърдено решение № 260149 от 07.06.2022 г. по т. дело № 797/2019 г. на Окръжен съд Пловдив, TO, XXIII състав, с което са отменени като незаконосъобразни и противоречащи на Устава всички решения, взети на Общо събрание на членовете на Сдружение „Обединение за немски овчарски кучета в България“ на 31.08.2019 г.

Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение, тъй като е постановено по недопустими и непредявени в производството искове. Поддържа, че предявените от М. Н. А. и П. Д. П. обективно, кумулативно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 25, ал.

6 ЗЮЛНЦ са недопустими поради липса на обоснован правен интерес от искова защита на индивидуалното право на членство и на индивидуалните членствени права на ищците. Счита, че с конкретната искова молба се търси колективна искова защита на членствени права на всички членове в 1 сдружението, която не е уредена в чл. 25, ал. 4 във връзка с ал. 6 ЗЮЛНЦ.

Сочи, че съдът не е бил сезиран с конститутивен иск за отмяна на процесните решения на Общото събрание на Сдружение „Обединение за немски овчарски кучета в България“ от 31.08.2019 г. поради нередовно свикване на събранието в нарушение на чл. 51 от Устава на ОНОК, тъй като такива твърдения не се съдържат в исковата молба.

Касаторът поддържа, че в исковата молба като конкретно нарушение на ЗЮЛНЦ и на Устава на сдружението е посочено, че решението на УС за провеждане на заседание на Общото събрание на Сдружение „Обединение за немски овчарски кучета в България“ на 31.08.2019 г. било взето в нарушение на Устава, което решение обаче и до настоящия момент не е оспорено по реда на чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ. Твърди, че чрез предявяването на обективно, кумулативно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 25, ал.

6 ЗЮЛНЦ очевидно се цели провеждането на недопустим съдебен контрол на решението на УС на сдружението за свикване и провеждане на заседание на Общото събрание на сдружението на 31.08.2019 г.

Касаторът релевира евентуални доводи за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага, че въззивният съд неправилно е приел, че не било взето надлежно решение на УС за свикване на Общо събрание на 31.08.2019 г. при съответния дневен ред, което рефлектирало и върху законосъобразността на взетите от Общото събрание решения, тъй като била опорочена процедурата по свикването му, регламентирана в чл. 24 и 25 от Устава, което представлявало основание за тяхната отмяна. Счита, че съдебният състав не е съобразил, че разпоредбите на чл. 24 и чл. 25 от Устава на сдружението са приложими само към свикването на редовно годишно събрание на сдружението, респ. в случая са неприложими, тъй като процесното общо събрание не е такова.

Поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че чл. 51, ал. 1 от Устава изисква свикването на извънредно общо събрание да стане по поръчение на председателството/управителния съвет. Съдебният състав е следвало да отчете, че дори да се възприеме, че в хипотезата на чл. 51, ал. 1 от Устава би се изисквало поръчение на председателството, то в същия не се съдържат формални изисквания и/или изисквания за реквизити на такова 2

„поръчение“, нито се изисква обективиране на „поръчението“ във формата на решение на Управителния съвет. Видно от препис-извлечение от заседания на УС на Сдружение „Обединение за немски овчарски кучета в България“ от 25, 26 и 27.07.2019 г., УС на сдружението е поръчал свикването и провеждането на извънредно заседание на Общото събрание на 31.08.2019 г. за вземане на решения по краткосрочно възникнали въпроси, отбелязани в поканата като точки от дневния ред, изискващи вземането на своевременни решения относно належащото освобождаване на касиера и главен секретар поради постъпило заявление от 04.07.2019 г. за освобождаване като такъв от ищеца П. П. и съответния избор на нов касиер, както и урегулиране на сътрудничеството и дейността на сдружението със свързаните международни организации.

Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че представената кореспонденция по VIBER не можела да бъде отнесена към точките по поканата, обективирана в представения препис от протокол, и се явявала ирелеватна към конкретния правен спор, както и са неправилни изводите, че препис-извлечение от протокол от заседания на УС на 25, 26 и 27.07.2019 г. не представлявал от външна страна редовен документ, удостоверяващ редовното провеждане на заседания на УС на посочените дати.

В представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК поради неговата недопустимост, евентуално на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност, евентуално на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Следва ли въззивната инстанция да обсъди в мотивите на решението всички доказателствата и доводи на страните, които имат значение за решението по делото, съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея?

– противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК, обективирана в Решение № 17/23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 180/11.01.2016 г. по т. д. № 1618/2014 г. на ВКС, ТК, II 3 т. о., Решение № 186/14.01.2016 г. по гр. д. № 5980/2014 г. на ВКС, Решение № 136/06.11.2015 г. по т. д. № 2483/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 354/30.10.2015 г. по гр. д. № 1398/2015г. на ВКС, ГК, II г. о., Решение № 37/29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на ВКС, ГК, I г. о., Решение № 178/24.04.2017 г. по т. д. № 1340/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о.

2. Допустим ли е съдебен контрол на решенията на управителния съвет на юридическо лице с нестопанска цел - сдружението, които са взети в противоречие със закона, устава или предходно решение на общото събрание? – противоречие с Решение № 179/05.12.2011 г. по т. д. № 1023/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. и Определение № 448/24.06.2013 г. по ч. т. д. № 2297/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о.

3. Допустим ли е косвен съдебен контрол на решенията на управителния съвет на юридическо лице с нестопанска цел - сдружението, които са взети в противоречие със закона, устава или предходно решение на общото събрание, в рамките на съдебно производство, образувано въз основа на предявен иск с правно основание чл. 25, ал. 4 и ал. 6 ЗЮЛНЦ? – по този въпрос касаторът поддържа евентуално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в случай, че не бъде споделена като релевантна посочената по втория въпрос досежно основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК практика на ВКС и за да се създаде съдебна практика по прилагането на чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ и чл. 25, ал. 4 и ал. 6 ЗЮЛНЦ.

Третото лице помагач В. А. Д. не оспорва касационната жалба и поддържа становище, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно по съображения, изложени в писмен отговор, поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК, евентуално чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК, евентуално чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Ответниците М. Н. А. и П. Д. П. /ищци в първоинстанционното производство/ не изразяват становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:

Касационната жалба отговаря на изискванията на чл. 283 и чл. 281 ГПК – подадена е от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в 4 нея са посочени касационни основания, а в изложението – основания за допускане на касационно обжалване.

За да направи извод за неоснователност на доводите на въззивника /трето лице помагач в първоинстанционното производство/ за недопустимост на предявените искове поради търсене от ищците на колективна защита на членствени права на всички членове на сдружението, която не е уредена в чл.

25, ал. 4 във връзка с ал. 6 ЗЮЛНЦ, въззивният съд е приел, че ищците са членове на Сдружение „Обединение за немски овчарски кучета в България“, както към датата на провеждане на Общото събрание от 31.08.2019 г. , така и към момента на приключване на съдебното дирене във въззивното производство. Аргументирал се е с правото на всеки един от ищците като членове на сдружението по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ да оспори пред съд решения на общото събрание като незаконосъобразни и противоречащи на устава, като няма процесуална пречка двама членове на сдружението да съединят субективно предявените от тях искове. Изложил е и съображения, че въведените в исковата молба твърдения за нарушения в процедурата по свикване на общото събрание /чл. 24 и чл. 25 от устава/, които са довели до препятстване на упражняване на правото на всеки член на сдружението да участва и гласува на събранието, не представляват предявяване от ищците на чужди права на други членове на сдружението.

Оплакването за недопустимост на въззивното решение поради това че се целял недопустим съдебен контрол върху решение на управителния съвет за свикване на общото събрание, тъй като това решение не било оспорено пред върховния орган на сдружението по реда на чл. 25, ал.5 ЗЮЛНЦ, е прието за неоснователно въз основа на следните аргументи: 1/ твърдението на ищците е, че въобще няма взето решение от УС за свикване на общо събрание, а ако има такова решение, то е взето еднолично от председателя на сдружението в нарушение на устава; 2/ твърдението, че е налице редовно взето решение на УС, е въведено от третото лице – помагач В енелин Д., който е ангажирал доказателства; доказателствената тежест за установяване наличието на такова решение на управителния орган тежи върху страната, която е направила съответното твърдение, т. е. върху вст ъпилия като трето лице – помагач Венелин Динчев; 3/ с оглед наведените основания за оспорване на взетите решения от Общото събрание, проведено на 31.08.2019 г., съдът дължи преценка на законосъобразността на процедурата по свикване 5 с оглед липсата на решение на УС, респ. ако се установи, че такова е налице, се дължи преценка и на редовността на това решение на УС с оглед съответствието му със закона и устава; в случая не се търси съдебна защита срещу решение на УС, тъй като в исковата молба се твърди, че такова решение въобще липсва, а срещу решения на общото събрание на сдружението при твърдения за нарушения при свикването, по които съдът дължи произнасяне по същество.

Съдебният състав е приел, че в исковата молба няма наведени твърдения и оплаквания във връзка с оформяне на поканата и нарушаване на чл. 26 от устава, поради което произнасянето от Окръжен съд Пловдив в тази връзка се явява недопустимо, но не обуславя недопустимост на първоинстанционното решение в неговата цялост, тъй като в останалата част решението дава отговор на изложените в исковата молба основания при спазване на принципа на диспозитивното начало.

За да направи извод, че наведените с допълнителната искова молба основания за отмяна на атакуваните решения на общото събрание поради незаконосъобразност или противоречие с устава, различни от посочените в исковата молба, е недопустимо да бъдат разглеждани по същество като преклудирани, въззивната инстанция е съобразила, че допълнителната искова молба е предявена на 06.12.2019 г., към който момент преклузивният едномесечен срок е изтекъл, предвид факта, че към датата на подаване на исковата молба – 19.09.2019 г., ищците са узнали за атакуваните от тях решения.