Решение № 139 от 18.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Бургас, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20262100600230 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от частния тъжител Е. Г. П., чрез повереника му адв. Юлия Данова от АК-Варна, против Присъда № 3 от 12.01.2026 г., постановена по НЧХД № 1325/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, с която подсъдимият Н. К. Д. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

С първоинстанционната присъда е прието, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението клевета.

Във въззивната жалба се твърди, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Основните възражения са, че първоинстанционният съд е ограничил предмета на доказване, отказал е събиране на доказателства относно смисъла и възприемането на инкриминираните изрази, както и че неправилно е приел, че думите „шантажира“, „заплашва“ и „кална кампания“ не представляват приписване на престъпление или разгласяване на позорно обстоятелство.

В жалбата се сочи още, че обвинението е било индивидуализирано чрез конкретно видеоинтервю, публикувано в интернет платформата YouTube, както и чрез конкретни изрази, които според тъжителя са били насочени срещу него и са накърнили честта, достойнството и доброто му име. Иска се отмяна 1 на оправдателната присъда и постановяване на осъдителна такава, алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Защитата на подсъдимия оспорва жалбата и моли присъдата да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и обоснована.

Въззивната жалба е процесуално допустима — подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл. 314 НПК въззивният съд не констатира основания за отмяна или изменение на присъдата.

Първоинстанционният съд е приел за установено, че на посочената в тъжбата дата в интернет платформата YouTube е било публикувано публично достъпно видеоинтервю, в което подсъдимият е направил изявления, част от които са посочени от частния тъжител като клеветнически.

Според тъжбата клеветнически характер имат изразите: „Подсъдимият дори и чрез хора се опита да ме шантажира и заплашва с Г.Г. от „Б.“ и „Ето Г.Г. се включи в калната му кампания…“.

Районният съд е установил съдържанието на видеоматериала, обсъдил е обясненията на подсъдимия, писмените и веществените доказателства, както и заключението на съдебно-техническата експертиза. В мотивите си първата инстанция е приела, че авторството на изявлението, неговата публичност и фактът, че частният тъжител се е почувствал засегнат, са установени. Въпреки това съдът е достигнал до извод, че липсват признаците на престъплението клевета по чл. 147 от НК, включително и в квалифицираната му форма по чл.

148 от НК.

Въззивният съд възприема фактическите изводи на първата инстанция като правилни, обосновани и съответни на събраните доказателства. Те са направени след цялостно обсъждане на доказателствения материал и не се установява едностранчивост, превратност или непълнота при формирането им.

Основното възражение във въззивната жалба, че районният съд е ограничил предмета на доказване, като е допуснал само съдебно-техническа експертиза и възпроизвеждане на видеозаписа, но е отказал други доказателствени искания — разпит на журналист, разпит на лица, посочени в изявлението, разпит на свидетели относно начина на възприемане на изказването, както и назначаване на лингвистична експертиза.

Настоящия въззивен състав не споделя това възражение. Съдът не е длъжен да допуска всички доказателствени искания на страните, а само онези, които са относими, необходими и годни да допринесат за изясняване на предмета на делото. В конкретния случай предметът на доказване е бил очертан от частната тъжба — дали посочените конкретни изрази обективно 2 представляват разгласяване на неистински позорни обстоятелства или приписване на престъпление. Съдът счита, че тази преценка е преди всичко правна. Съдът сам тълкува съдържанието на изразите, техния контекст и дали те обективно покриват признаците на престъпния състав. При дела за обида и клевета не е достатъчно установяване на авторството и съдържанието на изявлението. Съдът следва да прецени дали конкретното поведение представлява престъпление, или упражняване на конституционно гарантираното право на свободно изразяване. Ето защо от значение са не само използваните думи, но и цялостният контекст на изказването, неговата цел, комуникативната ситуация, естеството на засегнатия интерес и необходимостта от наказателноправна репресия. В тази връзка не е необходимо чрез свидетели да се доказва как отделни лица субективно са възприели изказването, когато самото съдържание на изявлението е установено и възприето непосредствено от съда. Съставомерността на клеветата не се определя от индивидуалното впечатление на лицето, адресат на изявлението, а от обективното му съдържание, неговия контекст и годността му да съобщи конкретен позорен факт или да припише конкретно престъпление.

Разпитът на лица, споменати или косвено засегнати в изказването, също не е бил необходим. Делото не е изисквало установяване на истинността или неистинността на конкретно фактическо твърдение, тъй като първостепенният въпрос е дали такова конкретно фактическо твърдение въобще се съдържа в инкриминираните думи. Когато липсва достатъчно индивидуализирано твърдение за факт, което да подлежи на проверка за истинност или неистинност, събирането на доказателства за възприемането на думите от други лица не би могло да промени правния извод относно съставомерността.

Правилно районният съд е приел и че лингвистична експертиза не е необходима. Значението на употребени в обичайния език думи като „шантажира“, „заплашва“ и „кална кампания“ не изисква специални знания по смисъла на НПК, доколкото спорът не е относно тяхното речниково значение, а относно това дали в конкретния контекст те осъществяват признаците на престъплението клевета. Това е правна преценка, която принадлежи на съда, а не на вещо лице.

Поради това отказът да бъдат събрани допълнителни доказателства не представлява съществено процесуално нарушение. Съдът не е ограничил правото на частния тъжител да поддържа обвинението си, тъй като съдържанието на видеото, авторството на изявлението и публичността му — са били установени по надлежен ред.

Въззивният съд споделя и правните изводи на първоинстанционния съд относно престъплението клевета по чл. 147, ал. 1 от НК, то може да бъде осъществено чрез две форми на изпълнително деяние: разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или приписване на престъпление. И в двете хипотези е необходимо изявлението да съдържа твърдение за конкретен факт. Не е достатъчно то да изразява отрицателна оценка, лично мнение, недоволство, полемична позиция или емоционално натоварена критика.

3

Разграничението между фактическо твърдение и оценъчно съждение е съществено. Фактическото твърдение подлежи на проверка за истинност или неистинност. Оценъчното съждение, макар и остро, неприятно или обществено неблагоприятно за адресата, поначало изразява отношение, мнение или квалификация и не може само по себе си да бъде проверявано като вярно или невярно по начина, изискуем при клеветата.

В този смисъл преценката дали използваните думи, разгледани в конкретния контекст, могат разумно да бъдат възприети като съобщаване на действителни факти, или представляват реторика, хиперболизирана оценка, полемично говорене, защитна позиция или емоционално изразяване в рамките на конфликта, следва да бъде извършена от съда. Само първата категория изявления може да бъде предмет на проверка за истинност или неистинност и съответно да обоснове съставомерност по чл. 147 от НК.

В случая инкриминираните думи са част от по-широко изказване, направено в контекста на публичен спор и във връзка със заявени от подсъдимия намерения да сезира институции и да защитава свои права.

Първата инстанция правилно е отчела този контекст. Изразите не следва да бъдат изолирани механично от цялостното съдържание на интервюто, а трябва да бъдат преценявани с оглед конкретната ситуация, характера на спора между страните и начина, по който подсъдимият е формулирал своята позиция.

Самата употреба на думи, които в друг контекст биха могли да имат връзка с правно укоримо или престъпно поведение, не е достатъчна, за да се приеме, че е налице приписване на престъпление по смисъла на чл. 147, ал. 1 от НК.

В тази връзка следва по-подробно да се разгледа съдържанието на използваните от подсъдимия думи „шантажира“, „заплашва“ и „кална кампания“, тъй като именно върху тях е съсредоточено основното оплакване във въззивната жалба.

На първо място, думата „шантажира“ сама по себе си е силно негативна и укорима езикова квалификация, но това не означава автоматично, че чрез употребата й е приписано престъпление. За да е налице клевета чрез приписване на престъпление, не е достатъчно говорещият да използва дума, която в ежедневния език може да се свързва с неправомерно, непочтено или престъпно поведение. Необходимо е от изявлението да се извежда конкретно твърдение, че определено лице е осъществило индивидуализирано деяние — с достатъчно ясно фактическо съдържание, позволяващо проверка дали такова деяние е извършено или не.

В случая не са посочени конкретно време, място, начин на извършване, съдържание на шантажа, отправено искане, предмет на евентуалната принуда, конкретно посредническо действие или конкретна последица, която подсъдимият да твърди, че е била целена от частния тъжител. Употребата на израза „опита да ме шантажира“ остава в рамките на обобщена, емоционално натоварена оценка за поведението на тъжителя в контекста на съществуващ конфликт, а не представлява съобщаване на конкретен факт за извършено 4 престъпление.

Същият извод се налага и относно думата „заплашва“. В правото заплашването може да има значение само когато са налице конкретни данни за съдържанието на заплахата, начина на отправянето й, адресата й, обстоятелствата, при които е направена, и връзката й с определено противоправно поведение. В процесното изказване обаче не се сочи каква точно заплаха е била отправена, кога, къде, чрез кого, с какви думи или действия, какво е било искано или целено чрез нея и по какъв начин частният тъжител лично е участвал в това поведение. Поради това изразът „заплашва“ в конкретния контекст не може да се възприеме като достатъчно ясно приписване на престъпление. Той изразява субективното възприятие на подсъдимия за напрежение, натиск или конфликт в отношенията между страните, но не съдържа самостоятелно фактическо ядро, годно да бъде проверено за истинност или неистинност. Клеветата не може да се изведе единствено от отрицателната емоционална сила на употребената дума, ако липсва конкретно твърдение за факт от обективната действителност.

Неоснователно е и оплакването, че изразът „кална кампания“ представлява разгласяване на позорно обстоятелство. Този израз по естеството си е оценъчен, тъй като не съобщава конкретен факт, а се дава характеристика на определено поведение като нечестно, недобросъвестно или агресивно в рамките на публичен конфликт. Изразът е неблагоприятен за лицето, към което е насочен, но не съдържа конкретно описание на действие, събитие или обстоятелство, което да може да бъде доказвано като вярно или невярно. За да е налице разгласяване на позорно обстоятелство, трябва да бъде съобщен конкретен факт от обективната действителност, който е неистински и който е годен да накърни обществената оценка за лицето. В случая „кална кампания“ не посочва конкретно действие, конкретна публикация, конкретна лъжа, конкретна измама, конкретно престъпление или конкретно морално укоримо проявление. Това е обобщаваща оценка на поведението на насрещната страна в спор, а не твърдение за индивидуализиран позорен факт.