Решение № 260155 от 28.02.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-5 състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА като разгледа докладваното от съдията т. д. № 961 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата молба се твърди, че между Т.Б.„Т.Т.“ – София /преименувана в ТБ“Б.“АД/ - в качеството на кредитодател и „Е.-ЗЕД“АД –гр. Пловдив – в качеството на кредитополучател, бил сключен Договор № 35 от 30.05.1988 г. за валутен кредит в несоциалистическа валута. Впоследствие било открито производство по приватизация на дружеството кредитополучател, като било преименувано в „З.з.а.е.“АД.

Сочи се, че с тристранен договор, сключен между Министерството на финансите, Министерството на промишлеността и „Е.-ЗЕД“АД – гр. Пловдив, валутният дълг на дружеството към ТБ“Б.“АД бил преоформен по реда на Закона за уреждане на необслужваните кредити /ЗУНК/, договорени до 31.12.1990г., като неизплатеният остатък възлизал на 23 912 лв. и 1 259 438 щатски долара, а изплащането му съобразно приет за договора погасителен план, обхващащ периода от 2000 г. до 2014 г., и съобразно който полагащите се годишни вноски били платими на две равни 6-месечни вноски /до 15-ти юни и до 15-ти декември на съответната година/. Върху остатъка непогасена главница била дължима и лихва, начислявана съобразно чл. 2 от Договора и вносима по сметка на Републиканския бюджет, като за главницата в лева – 10 на сто върху неизплатената част и 10 на сто върху неизплатената част от главниците във валута, считано до 31.05.1998 г., а след тази дата – 7 на сто, но не по-малко от либора за щатския долар за съответния лихвен период. Дължими били и наказателни лихви за всеки просрочен ден на забавяне на вноските по главниците в лева и във валута, начислявани по реда на Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания спрямо годишните размери по чл. 2, ал. 2 от Договора.

Ищецът сочи, че с Акт за установяване на частно държавно вземане № 107/21.12.2000 г., издаден от Изпълнителния директор на Агенция за държавни вземания било установено, че към 27.11.2000 г. е налице изискуемо вземане на Държавата срещу ищеца в размер 642 272.03 щ.д., от които 5000 щ.д. – главница;

636 888.83 щ.д. – редовна лихва; 383.20 щ.д. – наказателна лихва, както и 33 267.60 лв., от които 8 912 – главница; 23 848.26 лв. – редовна лихва и 507.34 лв. – наказателна лихва.

По така установените дължими вземания били извършени следните плащания: в размер на сумата от 158 800 лв. – с приемо-предавателен протокол от 28.07.2004 г. за предаване на депозитарна разписка № 15749146С от 27.07.2004 г. за погасяване на лихви по ЗУНК; в размер на сумата от 93 751 лв. – с приемо-предавателен протокол от 02.09.2004 г. за предаване на депозитарна разписка № 15801335 от 13.08.2004г. за погасяване на лихви по реда на ЗУНК; в размер на сумата от 72 710 лв. – с приемо-предавателен протокол от 19.10.2004г. за предаване на депозитарна разписка № 116114101С от 14.10.2004 г. за погасяване на лихви по реда на ЗУНК; в размер на сумата от 289 447 лв. – с приемо-предавателен протокол от 27.10.2004г. за предаване на депозитарна разписка № 16147513 С от 25.10.2004 г. и за предаване на депозитарна разписка № 1614703 от 25.10.2004г. с номинална стойност 159 453 лв. за погасяване на лихви по реда на ЗУНК; в размер на сумата от 65 000 лв. – с приемо-предавателен протокол от 02.11.2004г. за предаване на депозитарна разписка № 16167179 С от 01.11.2004 г. и депозитарна разписка № 16168002 С от 01.11.2004г. с номинална стойност от 147 800 лв. за погасяване на лихви по реда на ЗУНК; - за сумата от 13 000 щ.д. – с приемо-предавателен протокол от 22.11.2004г. за предаване на сертификат АБ-96 № 0133327 за собственост на държавни ценни книжа от емисия № 97/94 г., издаден на 18.11.2004г. от „Б.П.Б.“АД – гр. Пловдив; - за сумите въз основа на приемо-предавателен протокол от 22.11.2004 г. за предаване на депозитарна разписка № 16214927 С от 17.11.2004г. с номинална стойност от 9 950 лв. и депозитарна разписка № 16235209 С от 22.11.2004г. с номинална стойност от 147 900 лв., за погасяване на лихви по реда на ЗУНК.

В исковата молба се излагат твърдения, че с Акт за установяване на частно държавно вземане № 35/18.11.2004г., издаден от Изпълнителния директор на Агенция за държавни вземания, бил установен размерът на дължимите вземания по Договора за периода от 27.11.2000г. /към която дата били установени вземанията с Акт № 107/21.12.2000 г./ до 16.11.2004г., като с оглед оспорването му по предявен отрицателен иск, бил установен действителният им размер въз основа на влязло в сила решение от 22.05.2006г., постановено по гр.д.№ 2131/2005г. по описа на САС, 3-ти състав, както следва: по валутен кредит: 361 933.25 лв. – главница; 226 726.16 щ.д. – редовна лихва и 66 397.62 лв. – наказателна лихва; наказателна лихва върху главницата по Акт № 107/21.12.2000 г. над 32.57 щ.д.; по левов кредит: 15 000 лв. – главница; 23.40 лв. – редовна лихва и 5 782.35 лв.

Излагат се твърдения, че с Акт за установяване на частно държавно вземане № 20/14.11.2007 г., издаден от Изпълнителния директор на Агенция за държавни вземания е установено изискуемо вземане на държавата срещу „З.з.а.е.“АД извън установеното с Акт № 35/18.11.2004 г. в размер на 560 570.54 лв. и 199 876.66 щ.д., представляващи : по валутен кредит – 297 187.25 лв. – главница;

199 876.66 щ.д. – редовна главница за периода 16.11.2004г. – 30.10.2007г.;

79 979.57 лв. – наказателна лихва, начислена върху главницата по този акт за периода 16.11.2004г. – 30.10.2007 г.; 5676.38 лв. – наказателна лихва за периода 16.11.2004г. – 30.10.2007 г. върху главницата по левовия кредит, установена с Акт за установяване на държавно вземане № 35/2004 г., както и начислената върху главницата по валутния кредит установена с този акт наказателна лихва, начислена за същия период и в размер на 181 727.34 лв.; по левовия кредит - сумата от

5 676.38 лв. – наказателна лихва върху главницата, установена с Акт № 35/2004г. за периода 16.11.2004 г. – 30.10.2007 г.

При проведен съдебен контрол по образувано съдебно производство и със сила на присъдено нещо е направена корекция относно механизма на изчисляване на дължимите лихви в левова равностойност, като е постановено да се работи във валута, а плащанията в лева да се превалутират по курса на деня в деня на плащането. Ищецът излага доводи, че с оглед на това за изчисленията и изплащане на задълженията основополагащо е установеното в Решение № 44 от 24.01.2013 г. на ПАС, ТО, 3-ти състав. В противоречие с така установеното в съдебния акт НАП е продължила да работи в частта наказателни лихви в левова равностойност, поради което се е стигнало до надвнасяне на дължимото по договора от 04.10.1999 г. и което датира от 2010 г. Твърди, че на 14.10.2010 г. с платежен инструмент депозитарна разписка ********* от 02.09.2010 г. е извършено плащане в щ.д. на стойност 396 104.60, като надплатеното спрямо дължимото към тази дата е в размер на 216 948.35 щ.д. На 25.11.2010 г. с платежен инструмент ДР ********* от 05.10.2010 г. е извършено плащане в щ.д. на стойност 76 789.74, като надплатеното спрямо задължението към тази дата е в размер на 292 948.35 щ.д. На 29.12.2010 г. с платежен инструмент ДР ********* от 30.11.2010 г. е извършено плащане в щ.д. на стойност 8617.71, като надплатеното спрямо дължимото към тази дата е в размер на 266 693.90 щ.д. На 08.07.2013г. с платежен инструмент ДР от 11.01.2012г. е извършено плащане в щ.д. на стойност от 46 719.88, като надплатеното спрямо дължимото към тази дата е в размер на 165 883.88 щ.д.

На 08.07.2013г. с платежен инструмент ДР от 20.12.2010г. е извършено плащане в щ.д. на стойност 39 663.61, като надплатеното спрямо задълженото към тази дата е в размер на 205 547.49 щ.д. На 16.12.2013 г. с платежен инструмент ДР от 01.07.2013г. е извършено плащане в щ.д. на стойност 10 954.12, като надплатеното е в размер на 207 817.41 щ.д. На 08.01.2014г. с платежен инструмент ДР от 19.12.2013г. е извършено плащане в щ.д. на стойност 3646.22, като надплатеното е в размер на 209 633.05 щ.д. На 15.01.2014 г. с платежен инструмент сертификат за собственост на държавни дългосрочни облигации от 15.01.2014 г. с номинална стойност 63 350 лв.

В този смисъл ищецът излага твърдения, че с оглед извършените плащания, към 15.01.2014г. дългът му към държавата е погасен изцяло. Въпреки това, от страна на ответника било отправена претенция за плащане на суми за съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Предвид изложената фактология, ищецът излага доводи за неправилно начисляване на дължимото от страна на АДВ по процесния договор, като отразеното в Акт за установяване на частно държавно вземане № 107/21.12.2000 г. води до задължения по главницата и лихвите на валутния кредит в щатски долари, което е потвърдено като правилно с решение от 15.06.2004 г. по гр.д.№ 1231/2003г. на ВКС, ТК 2-ро отд-е, като в противоречие с това с Актове за установяване на частно държавно вземане № 35/18.11.2004г. и № 20/14.11.2007г. е изчислен падежът на главницата в щатски долари, а се води след падеж в левове, от което се получава разлика, като е начислена главница в повече. Сочи се, че грешката на АДВ относно сторените пресмятания е установена със сила на пресъдено нещо, но механизмът на изчисляване на лихвите е останал непроменен.

Неправилен е и начинът на начисляване на наказателната лихва за просрочие, като не е бил съобразен с действаща редакция на приложимия съгласно чл.6, ал. 2 от договора текст на чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, и съгласно който неплатените задължения към държавата в срока за това се събират със законната лихва върху тях.

С оглед извършеното недължимо плащане в размер над дължимия, претендира Д.ЧРЕЗ М.НА Ф. да бъде осъдена да заплати на ищеца полученото от него без основание и равняващо се на сумата в размер на левовата равностойност на 377 962.40 щ.д. – надвнесени лихви по договор от 04.10.1999 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения срок за това, в който ответникът оспорва предявения срещу него иск по основание и размер. В този смисъл излага доводи, че съгласно приложимия текст на чл. 8, ал. 6 ЗОСОИ, с компенсаторни записи се заплащат само дължими лихви по задълженията на юридическите лица към държавата по ЗУНК, поради което внесените компенсаторни инструменти не могат да бъдат ползвани за изплащане на дължима главница по ЗУНК. Сочи, че връщането на компенсаторни записи е уредено по аналогия на § 2, ал. 2 от ДР на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, според който заплащането на равностойността им в лева и по средно претеглената им цена на регулирания пазар на ценни книжа за тримесечен период преди деня на разваляне на договора или прогласяване нищожността, а в случай, че търговия не се извършва – за последния тримесечен период на извършвана такава. Стойността на надвнесените ценни книги е определена съобразно така възприетата от ответника за приложима методика, като към 15.12.2014г. възлиза на 95 858.67 лв. Сочи, че последната вноска за главницата по погасителния план към Договора от 04.10.1999 г. възлиза на 95 441.21 лв., като същата е превалутирана в лева по курс на щатския долар на БНБ към 15.12.2014г. – датата на падежа, на основание чл. 1, т. 1 от Договора, като така определените две насрещни вземания са били прихванати до погасяване на по-малкото от тях. Освен това, оспорва да е налице основание за връщане на номиналната стойност на предадени компенсаторни инструменти, което счита за недопустимо, с оглед спецификата им на непарично платежно средство, което може да се използва за плащане само в определени от закона случаи. Излага доводи, че част от претендираното вземане представлява начислено такова за наказателни лихви по договора, чиято дължимост не е установена със сила на пресъдено нещо, доколкото стоят извън предмета на спора по влязлото в сила решение. Оспорва твърденията на ищеца относно начина на начисляване на наказателната лихва, с оглед момента на превалутиране спрямо падежа на вземането на главницата. Счита предявения иск за недоказан, като фактите по неговата основателност не се подкрепят от представените по делото доказателства. Прави възражение за погасяване на претендираното от ищеца вземане по давност. Прави искане за прихващане на установеното в полза на ответника вземане за съдебни разноски с влезлите в сила решения по приключилите съдебни производства с вземането на ищеца, в случай, че бъде признато, че се претендира основателно и до размера от 65 284.35 лв.

Разпечатката съдържа 21 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/24cf57d7-3542-4aff-a897-8fb6450d4a94