Решение № 5687 от 31.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5687 гр. София, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря Ц.НА Б. ТОШЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20241110117152 по описа за 2024 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът „****** е предявил установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо , че ответницата му дължи следните суми: 1 433,24 лв, представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ************ по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.; 244,98 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.08.2021г. до 03.08.2023г. ; 45,93 лв, представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022г., и 10,02 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 15.09.2020г. до 03.08.2023г. , заедно със законната лихва върху двате главници от датата на предявяване на заявлението – 18.08.2023г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 46414/ 2023г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество поддържат предявените искове. В откритото съдебно заседание на 28.02.2025г. , в което е даден ход по същество на делото , не е явил представител на ищеца , но с писмена молба от 1

26.02.2025г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.

Ответникът К. Ц. Л. оспорва предявените искове видно от изявленията на пълномощника ми в представения на 16.07.2024г. по реда на чл.131 ГПК отговор на исковата молба. Предявява се възражение за изтекла погасителна давност на вземанията.

Посочва се , че по делото няма доказателства ответникът да е собственик или вещен ползвател на имота , т.е. да е потребител на топлинна енергия за процесиня имот. Оспорва се и изпадането в забава на ответника относно плащането на задълженията за плащане на цената на топлинната енергия. Твърди се , че претенцията за цената на дяловото разперделение е неоснователна , тъй като тази услуга не е извършвана от ищцовато дружество.

В хода на съдебното производство , включително и в откритото заседание на 28.02.2025г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил предтавител на ответника .

Подпомагащата страна – „*******(конституирана с определението по чл.140 ГПК. б.с.) с писмена молба от 21.11.2024г. е представила Изложение , с което обосновава законосъобразното осъществяване на дяловото разпределение през процесния период в процесния имот и представя писмени доказателства.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на исковете :

Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. № 46414/2023г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Относно възражението за изтекла погасителна давност :

Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези, които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи условия за продажба на топлинна енергия от „*********** на потребители за битови нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на 2 доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не променя периодичния характер на вземанията, които възникват за топлофикационното дружество относно плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.

Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната разпоредба на чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Това е възприетото становище в решение № 168/ 22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК , което е постановено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за съдилищата с оглед изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период (чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „************* на клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на реално потребената топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния отоплителен сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за всеки отоплителен сезон през процесния период и издадените две общи фактури №

1009733322/30.06.2021г. и № 1016604572/ 30.06.2022г. (чл.32,ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „************* на клиенти в гр. София) според посоченото в исковата молба.

Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по фактура № 1009733322/30.06.2021г. удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през част от процесния период – от 01.05.2020г. до 30.04.2021г. е 14.08.2021г. според посоченото в същата фактура. Падежът на вземането по фактура № 1016604572/ 30.06.2022г. , удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през останалата част от процесиня период – от 01.05.2021г. до 30.04.2022г. е 14.08.2022г. според посоченото в същата фактура. Тези падежи са определени в съответствие с чл.33,ал.2 и ал.3 във връзка с ал.4 и ал.5 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „************* на клиенти в гр. София. Следователно погасителната давност за задълженията по първата фактура

№ 1009733322/30.06.2021г. е започнала да тече от 14.08.2021г. , и е изтекла на 14.08.2024г. , а за втората фактура № 1016604572/ 30.06.2022г. е започнала да тече от 14.08.2022г. , и ще изтече на

14.08.2025г.

Съгласно изичната разпоредба на чл.422,ал.1 ГПК установителният иск по чл.415,ал.1 ГПК се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В конкретния случай заявлението по чл.410 ГПК е предявено на 18.08.2023г., т.е. преди изтичането на давностните срокове.

3

Предвид изложеното възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е неоснователно.

Относно основателността на исковете :

Предявените установителни искове са ОСНОВАТЕЛНИ.

През процесния период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. е съществувало договорно правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие и двамата съсобственици К. Ц. Л. (ответникът) и Ц. И. Л.а - негова съпруга от 29.03.1992г. (видно от представените по делото Договор , рег. № 54/30.11.1983г. , том Х за покупко-продажба на жиилище , сключен по реда на чл.117 ЗТСУ и Удостоверение, изх. № РСТ25-ВК08262/07.02.2025г. за съпруг/а и родствени връзки , издадено от район „Студентски”, Столична община – б.с.) като „клиенти на топлинна енергия” по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./, по силата на което в съсобствения на двамата имот, намиращ се в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа по реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е била доставяна топлоенергия. Това правоотношение е възникнало при действието на ЗЕЕЕ/отмм./, но е продължило да съществува при действието на ЗЕ/обн. В ДВ, бр. 107/09.12.2003г. / и на Общите условия за продажба на топлинна енергия от „****** на потребители за битови нужди в гр.София, които съгласно чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителя. Ответникът нито твърди , нито представя доказателства за предложени от него специални условия по чл.150,ал.3 ЗЕ. Съответствието на Общите условия за продажба на топлоенергия с отделни клаузи от ЗЗП и с други нормативни актове е без правно значение за възникването на задължението на ответника за заплащане на потребената от него топлоенергия,включително и за сградна инсталация, тъй като това задължение следва от възмездния характер на правоотношението между него като потребител на тази топлоенергия и ищеца като нейн доставчик, както и от основния принцип в гражданското право за недопускане на неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят на топлоенергия е длъжен да заплати стойността й, тъй като обратното означава да се допусне неоснователното му обогатяване за сметка на топлопреносното предприятие.

Като потребители на топлинна енергия през посочения период за съсобствениците са възникнали задължения да заплащат цената на доставената им топлоенергия за горещо водоснабдяване и за отопление

(чл.140а

ЗЕ), включително и за сградна инсталация(чл.140,ал.3 ЗЕ; чл.143 ЗЕ и чл.145,ал.2 и ал.3 ЗЕ), а до месец юни 2006г.включително и за такса мощност (съгласно ПМС № 67/29.03.2002г. –отм./.

Според чл.139,ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда– етажна собственост, се извършва по системата за дялово разпределение въз основа на показанията на индивидуалните топломери в отделните имоти (чл.145, ал.1 ЗЕ). Страните не спорят , че през процесния период т.нар. услуга”топлинно счетоводство” за сградата-етажна собственост , в която се намира обитавания от ответника имот, е извършвана от „******* въз основа на договор между това дружество и етажните собственици съгласно решение на Общото събрание , което не е било оспорено в сроковете и по реда на ПУРНЕС/отм./.

4

По делото няма нито твърдения, нито доказателства през процесиня период съсобствениците на процесния имот да са предявявал рекламации пред „****** и пред „******* относно размерите на начисляваните им суми в издаваните фактури и изравнителни сметки нито в определените срокове за това , нито след изтичането им.

Според изложените от вещото лице констатации в приетото в съдебното заседание на 28.02.2025г. заключение по съдебно-техническата експертиза (неоспорено от страните) в издадените фактури и изравнителни сметки за процесния период количествата топлоенергия , подадена за процесния период в процесния имот са изчислявани в съотвествие с действалата нормативна уредба.

Според приетото в заседанието на

28.02.2025г. заключение по съдебно-счетоводната експертиза счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно , извършени са и съответните корекции по изравнителните сметки по партидата на ответника за процесния период.

Според приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза за периода от месец май 2020г. до месец април 2022г. сборът от дължимите за процесния имот месечни суми за доставена топлоенергия в процесния имот е в размер на 1 433,24 лв, а сборът от дължимите суми за дялово разпределение е в размер на 45,93 лв.