Решение № 21866 от 29.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21866 гр. ., 29.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110142113 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ.

Ищецът „.” ЕАД твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Поддържа, че щетите са на стойност 5468,76 лв., като в този размер е изплатил застрахователно обезщетение по образуваната преписка за щета с № ., след което в негова полза е възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за платеното обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски.

Твърди, че към деня на ПТП делинквентът е бил застрахована страна по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество. Поддържа, че след покана ответникът е заплатил само част от регресния дълг, поради което претендира сумата от 1443,29 лв., представляваща непогасен остатък от регресно вземане, за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 20.12.2024 г. в гр. ., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Ответникът ЗАД „.“ АД оспорва иска по основание и размер, като счита, че от представените по делото доказателства не се установява изключителна вина у водача, чиято гражданска отговорност е застраховал, като оспорва описания механизъм на ПТП. Поддържа, че автомобилът, застрахован от 1 ищеца, е бил паркиран в зона, обозначена със знак, забраняващ паркирането и оттам, че е налице вина на водача на застрахования от ищеца автомобил или евентуално съпричиняване на вредоносния резултат. Сочи, че размерът на изплатеното застрахователно обезщетение е бил прекомерно завишен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

С оглед твърденията на страните по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на процесната дата между водач на МПС, застрахован при ищеца по застраховка „Каско”, и водач на МПС, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП, както и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение на пострадалия в размер на 5468,76 лв., като след получена покана, ответникът е заплатил сумата от 4040,47 лв. С оглед на изложеното, спорни между страните остават обстоятелствата дали застрахователното събитие е настъпило изключително вследствие на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС и дали изплатеното от ищеца обезщетение отговаря на действителната стойност на претърпените вреди.

От събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетел, както и от приетите по делото писмени доказателства, се установява, че процесното ПТП е настъпило на 20.12.2024 г., около 10:00 ч. в гр. ., като лек автомобил „.“, модел „.“ с рег. № СВ . ХА, застрахован от ищеца, се е намирал в паркирано състояние в дясната част на пътното платно на ул. „.“, в близост 2 до кръстовището с бул. „.“, а лек автомобил „.“, с рег. № СВ . ХЕ се е движил по булеварда по – горе и е предприел маневра „завиване надясно“ по ул. „.“.

При изпълнение на споменатата маневра водачът, чиято гражданска отговорност към този момент е била застрахована от ответника, не е съобразил страничната дистанция между паркираните в дясната част на пътното платно автомобили и дясната странична част на управлявания автомобил, а също и не е изпълнил задължението си, визирано в чл. 20, ал. 1 ЗДвП – да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, вследствие което дясната част на управлявания автомобил е влязъл в съприкосновение с лявата странична част на описания по – горе паркиран автомобил, реализирайки ПТП. Свидетелят А. С. К., управлявала автомобил с рег. № СВ . ХЕ към момента на ПТП, разказва, че е предприела маневра „завиване надясно“ и не е съобразила точния момент, в който да насочи автомобила по посоката на движение на улицата след завиване, както и дистанцията между завиващия автомобил, управляван от нея и паркирания автомобил, застрахован от ищеца. Свидетелят е категоричен, че дясната страна на управлявания от нея автомобил е влязъл в съприкосновение с лявата част на паркирания автомобил. Изложеното се потвърждава от приетия по делото протокол за ПТП, съставен от органи на Министерството на вътрешните работи. Съдът кредитира напълно показанията на разпитания свидетел, доколкото същите са последователни и вътрешно непротиворечиви и се подкрепят и от останалия събран доказателствен материал, а и липсват данни за настъпване на ПТП по друг начин. Описаните в протокола щети по двете МПС напълно съвпадат с показанията на свидетеля и данните от събраните по делото писмени доказателства, като от заключението на вещото лице по приетата съдебна автотехническа експертиза. От последната става ясно, че всички повреди по застрахования от ищеца автомобил могат да бъдат получени и при описания от свидетеля механизъм на произшествието.

С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал се установява, че застрахованият при ответника водач на МПС е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като при предприетата от него маневра по завиване надясно не е съобразил скоростта си и не е осигурил достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства, така че да избегне удар в паркиралия отстрани автомобил.

Следователно, процесното ПТП е било реализирано противоправно и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД) от застрахования при ответното дружество водач на МПС, поради което ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия обезщетение.

3

Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните, и разясненията на вещото лице в открито съдебно заседание, описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на механизма на ПТП и могат да настъпят вследствие последното. Вещото лице установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП (в съответствие с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ) за отстраняването на причинените вреди на база пазарни цени (предвид срока на експлоатация на автомобила към датата на ПТП – само 1 година, 9 месеца и 6 дни), в официалния за марката сервиз (каквито са изискванията на чл. 17, ал. 1, чл. 19, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 от Методиката към Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, приложима на основание чл. 20, ал. 2 от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз) са били необходими 5238,94 лв. Към тази сума следва да се добавят 15 лв. обичайни ликвидационни разноски (арг. чл. 411, изр. 1 КЗ), като общият размер на регресното вземане възлиза на 5253,94 лв. Следователно, след вземане предвид извършеното от ответника извънсъдебно плащане в размер 4040,47 лв. (безспорно между страните обстоятелство), ищцовата претенция се явява основателна до размера на 1213,47 лв., като до този размер исковата претенция следва да бъде уважена, а за разликата над уважения до пълния предявен размер от 1443,29 лв., респ. за сумата от 229,82 лв. – да бъде отхвърлен.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска в общ размер на 713,94 лв., от които, 48,54 лв., платена държавна такса, 231,21 лв., възнаграждение за вещо лице и 434,19 лв., адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. В полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 91,56 лв., от които 51,75 лв., възнаграждение на вещо лице, 7,96 лв., възнаграждение на свидетел и 31,85 лв., възнаграждение на юрисконсулт.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЗАД .” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.

., бул. „.” № 1, да заплати на „.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., бул. „.” № ., по иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ 4 сумата от 1213,47 лв., представляваща непогасен остатък от регресно вземане, за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение по образуваната при ищеца преписка за щета с № ., за застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, настъпило на 20.12.2024 г. в гр. ., в резултат на виновно противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 30.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 713,94 лв., разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 1213,47 лв. до пълния предявен размер от 1443,29 лв.

ОСЪЖДА „.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., бул. „.” № ., да заплати на „ЗАД .” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., бул. „.” № 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 91,56 лв., разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5