Определение № 392 от 12.10.2022, Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към Определение № 392/12.10.2022 г. по ВЧНД № 499/2022 г. по описа на Окръжен съд-Сливен

Производството е по реда на чл.65 от НПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от адв.Л.Т. от САК, защитник на обв.С.Г. и обв.Д.Д., против Определение № 485/30.09.2022г., постановено по ЧНД № 1046/2022г. по описа на РС Сливен, с което е оставено без уважение искането на обв.Г. и обв.Д. за изменение на мярката им за неотклонение домашен арест в по-лека и е потвърдена взетата им мярка за неотклонение домашен арест, като е определен срок от едни месец, през който ново искане от същите лица за изменение на мярката за неотклонение домашен арест в по-лека, е недопустимо.

В депозираната въззивна жалба, подадена защитника на двамата обвиняеми, се счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при безпрецедентно нарушение на закона и фрапиращо незачитане на националната и международна съдебна практика.

Сочи се липса на трите кумулативно изискуеми предпоставки, визирани в чл.63 ал.1 от НПК – не е налице обосновано предположение с нужната висока степен на интензитет, особено за обв.Д., и липса на реална опасност от укриване и извършване на престъпление за двамата обвиняеми. Твърди се, че от началото на задържането на обвиняемите до сегашния момент, не са извършвани процесуално-следствени действия с обвиняемите, а също и въобще, с изключение на три разпита и едно напомнително писмо до НИК София, въпреки че инкриминираната дейност не се отличава с фактическа и правна сложност. Прави се извод, че липсата на активност в случаите със задържани лица рефлектира върху промяна на процесуалното им положение, като забавата на разследващия орган винаги е основание за облекчаване на мярката за неотклонение на задържаното лице, съгласно практиката на ЕСПЧ.

Заявява се, че срокът от един месец е абсолютно произволно и ненужно определен, като районният съд не е направил реален анализ с оглед напредъкът на досъдебната фаза и липсата на положителна промяна в интензитета на обоснованото предположение в посока към неговото увеличаване. Твърди се, че съдът се позовава единствено на повдигнатите обвинения в извършването на тежки умишлени престъпления, не свързва мотивите си с конкретните факти по делото и използва общи и абстрактни аргументи, като по този начин не прави реален анализ и без да отчита липсата на значими реални действия по разследването. Излага становище, че тежестта на престъплението може да послужи само за начално и кратковременно задържане, но не и да обоснове продължаването му за дълго време. Посочва се, че ЕСПЧ неотклонно приема, че всяко задържане трябва да е законно и да се осъществява само въз основа на критерии, намерили място в националния закон. Изразява се мнение, че съжденията в атакуваното определение са в противоречие с разпоредбите на националното и международно право, регламентиращи презумпцията за невинност. Подчертава се, че двамата 1 обвиняеми са заявили готовност за съдействат на разследването, но въпреки това с тях не е работено от м.май 2022г., след като доброволно са се явили в полицията, както и че стриктно спазват взетата им мярка за неотклонение домашен арест. Твърди се неточно посочва при установяване на самоличността на двамата обвиняеми, че не работят, което не отговаря на истината. Двамата обвиняеми са с действащи трудови договори, но в момента нямат право да упражняват правото си на труд. Заявява се, че за обв.Д. е налице силна необходимост от полагане на грижи и разходи за баща му, който е инвалид. Защитата намира, че по отношение на обв.С.Г. липсват данни, че е налице реална опасност от извършване на престъпление и същият е неосъждан, а опасността от укриване не е коментирана от районния съд.

Извежда се, че изложените мотиви в атакуваното определение са изключително неубедителни и постановени от необективен и предубеден съдебен състав. Иска се да промяна на мерките за неотклонение на двамата обвиняеми в по-леки, тъй като не са налице доказателства, че същите ще се укрият, предвид това, че са с установена самоличност, местоживеене, семейни и социални връзки. Сочи се, че не съществува реална опасност обвиняемите да извършат престъпление и тази опасност е с намален интензитет, предвид продължителността на задържането и добросъвестното процесуално поведение на обвиняемите. Намира се, че и по-лека мярка за неотклонение би била сигурна гаранция за постигане на паритет между общия интерес за гарантиране на общественото спокойствие, ведно с недопускане прекомерно засягане правата на обвиняемите, а също и за гарантиране срочното и безпроблемно приключване на производството, въпреки липсата на обстоятелства от здравословен или личен характер. Иска се отмяна на атакуваното определение като незаконосъобразно и да се измени мярката за неотклонение на обвиняемите в по-лека – по отношение на обв.Г. в подписка, а по отношение на обв.Д. в парична гаранция или подписка.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр.Сливен моли да се остави без уважение подадената жалба от защитника на обвиняемите против първоинстанционното определение на РС – Сливен, като правилно и законосъобразно. Намира постановения съдебен акт за правилен, тъй като са налице кумулативно изискуемите предпоставки на разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК. Посочва, че не са настъпили нови обстоятелства, които да променят и да правят взетата мярка за неотклонение домашен арест за незаконна. Счита, че на този етап са налице достатъчно доказателства, от които да се направи обоснованото предположение за извършено престъпление, така както изисква разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК.

Прокурорът твърди, че по настоящото дело не е налице бездействие на разследващия орган. Не счита, че мерките на обвиняемите са наложени и продължават за прекомерно дълъг срок, доколкото не е изтекъл срока, визиран в разпоредбата на чл.63 ал.4 от НПК. По тези съображения прокурорът намира, че така наложените мерки са законосъобразни, поради което пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, с който са оставени в сила.

Пред настоящата инстанция обв.С.Г. и обв.Д.Д. се явяват, лично и със 2 своя защитник адв.Л.Т.. Защитникът, адв.Т., поддържа депозираната частна жалба. Счита определението на първостепенния съд за неправилно и незаконосъобразно, като моли същото да бъде отменено. Твърди нарушение на принципа за невиновност, гарантираща съхраняване на правата и законните интереси на гражданите, включително репутацията на Г. и Д..

Заявява наличие на ново обстоятелство, като съгласно трайната съдебна практика, изминалият период от време е ново обстоятелство. Сочи, че освен обоснованото предположение следва да са налице и кумулативно изискуемите предпоставки на чл.63 ал.1 от НК. Излага становище, че първоинстанционният съдебен състав при явно погазване на нормата на чл.203 ал.5 от НПК, реално оправда константното бездействие на органите на ДП, които от последното разглеждане на мярката за неотклонение не са извършили никакви действия по разследването, освен написването на едно напомнително писмо. Твърди, че РС Сливен не е взел отношение на база събрания доказателствен обем относно интензитета на обоснованото предположение. Сочи, че от задържането на обвиняемите до този момент, пет месеца, обвиняемите не са потърсени или повикани за участие в следствени действия. Твърди, че районният съд не е изложил мотиви за липсата на ангажирани доводи, обуславящи необходимостта от търпене на мярката за неотклонение домашен арест. Счита, че по делото никога не са били налице данни за реална опасност от укриване на лицата, като риска от извършване на престъпление вече не е наличен и целите в чл.57 НПК могат да бъдат постигнати и с по-лека по степен мярка за неотклонение. Моли съдът да се съобразите с практиката на ЕСПЧ, според която констатирането на предотвратима забава на разследващ орган всякога е основание за облекчаване на търпяната мярка за неотклонение. Пледира за изменение в полеки по вид мерки за неотклонение и за двамата обвиняеми.

Обвиняемият Д. в личната си защита иска да се работи по делото и да се докаже, че не е участвал в боя. Иска да му се даде шанс да помага на баща си и да работи, тъй като в момента е в неплатен отпуск. Моля за промяна на мярката му за неотклонение домашен арест в по-лека – подписка или гаранция. В последната си дума иска да му се измени мярката за неотклонение в подписка или гаранция.

Обвиняемият Г. в личната си защита не е съгласен с обвинението към него. Сочи, че спазва стриктно взетата му мярка за неотклонение домашен арест. Иска да се работи по делото, а с него пети месец никой не работи.

Желае да упражнява трудова дейност, за да получава доходи. В последната си дума заявява, че желае по-лека мярка за неотклонение подписка или гаранция..

Настоящата въззивна жалба е подадена от обвиняемите, чрез защитника им, които имат право на такава, против постановеното определение и в тридневния преклузивен срок за обжалване по чл.65 ал.7 от НПК, поради което е допустима.

Сливенският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно дело, обсъди доказателствата, събрани в хода на 3 разследването до настоящия момент и провери атакуваното определение по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло, направи извода, че въззивната жалба е неоснователна.

Съдът, като изслуша доводите на страните и след преценка на доказателствената съвкупност по делото, прие за установено следното:

Досъдебно производство № 89/2022г. по описа на РУ Твърдица е започнало на 09.05.2022г. за извършено престъпление по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че на 09.05.2022г. в землището на *** е причинена средна телесна повреда на В.А.Т., изразяваща се в счупване на ребра и трайно затрудняване движението на снагата.

По досъдебното производство, с постановление от 12.05.2022г. на разследващия орган, предявено на 16.05.2022г., Д.К. Д. е привлечен в качеството на обвиняем, за престъпление по чл.131а, вр.чл.129 ал.2, вр.ал.1, вр.чл.29 ал.1 б.“а“, вр.чл.20 ал.2, вр.ал.1 от НК, за това, че на 09.05.2022г. в землището на ***, в съучастие, като съизвършител със С.Н. Г. и К.М.М. и в условията на опасен рецидив, причинил средна телесна повреда на В.А.Т., изразяваща се в счупване на 10 ребро от дясната половина на гръдния кош и счупване на двете единадесети ребра, довело до трайно затрудняване движението на снагата. За това деяние по закон се предвижда наказание лишаване от свобода от пет до дванадесет години. Повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление.

С постановление от 12.05.2022г. на разследващия орган, предявено на 16.05.2022г., С.Н. Г. е привлечен в качеството на обвиняем, за престъпление по чл.129 ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.ал.1 от НК, за това, че на 09.05.2022г. в землището на ***, в съучастие, като съизвършител със Д.К. Д. и К.М.М., причинил средна телесна повреда на В.А.Т., изразяваща се в счупване на 10 ребро от дясната половина на гръдния кош и счупване на двете единадесети ребра, довело до трайно затрудняване движението на снагата. За това деяние по закон се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години.

Повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление.

Сливенският районен съд с протоколно определение от 18.05.2022г. по ЧНД № 570/2022г. по описа на съда, е взел мярка за неотклонение домашен арест спрямо двамата обвиняеми Д. и Г., като мярката за неотклонение домашен арест спрямо обв.Д.Д. се изпълнява на посочения адрес ,чрез средствата за електронно наблюдение по реда, предвиден в ЗИНЗС.

Определението на СлРС изцяло е потвърдено с Определение № 195/25.05.2022г. по ВЧНД № 260/2022г. по описа на ОС Сливен.

С Определение № 409/29.07.2022г. по ЧНД № 850/2022г. по описа на РС Сливен, съдът е потвърдил взетата мярка за неотклонение домашен арест на обв.Д. и обв.Г., като е определен двумесечен срок, през който ново искане от същите лица за изменение на мярката за неотклонение домашен арест в полека, е недопустимо. Определението е обжалвано. С Определение № 281/05.08.2022г. по ВЧНД № 365/2022г. по описа на ОС Сливен, съдът е оставил без уважение въззивната жалба на адв.Т., отменил е атакуваното определение в частта, в която на основание чл.65 ал.6 от НПК е определен 4 двумесечен срок, през който ново искане от същите лица за изменение на мярката за неотклонение домашен арест в по-лека е недопустимо и е потвърдил определението на РС Сливен в останалата част.