Решение № 124 от 31.01.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Бургас, 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20222100502240 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С Решение № 2789 от 06.12.2022г. по гр.д. № 5745/2022 г. по описа на РС- Бургас, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” е осъдена да заплати на В. И. И. от гр.Несебър сумата от 465,82 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд, преизчислен до 53,77 часа извънреден труд, за периода 02.11.2019 г.- 10.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба- 07.09.2022г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 107,69 лв., представляваща сборно обезщетение за забавено плащане на главницата, ведно със сумата от 400 лв. за направените по делото разноски.

С решението си районният съд е осъдил Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, да заплати по сметка на съда и сумата от 200 лв., включващи дължимата държавна такса и разноските за извършената експертиза.

Против решението е подадена въззивна жалба вх.№ 46614 от 13.12.2022 г. от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова. С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че същото е неправилно и необосновано.

Сочи се, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба относно полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР. Основният порок на решението се състоял в допускането на субсидиарно приложение на НСОРЗ, която според въззивникът е неприложима по съображения, изложени в отговора на исковата молба относно мотивите за неприложимост на общата правна уредба на трудовите правоотношения към предмета на спора, като за развити и допълнителни такива.

1

Приложението на общите правила по ЗДС и съответно на КТ и актовете за прилагането им било отклонено с чл.187, ал.9 от ЗМВР, която норма делегирала на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт, а от друга страна нормативната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и на размера им изключвало субсидиарното прилагане на КТ, ЗДС и актовете, към които препращат. В подкрепа на този извод е извършен обстоен преглед на нормативната уредба, касаеща вида и условията на заплащане на възнагражденията на държавните служители в МВР. Редът за полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд бил изрично уреден в ЗМВР, а непряко препращане за тези елементи на служебните правоотношения към КТ нямало. За неуредените в ЗДС и ЗМВР случаи препращането към КТ било съответно.

Излагат се доводи, че за процесния период са действали Наредба №8121з776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-36/07.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Видно от техния предмет- ясно дефиниран в чл.1 от посочените две наредби, тези две наредби, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, както и Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация имат еднакъв предмет на регламентация.

От тук е изведен извод, че предвид качеството на ищеца на държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение с ответника се определя от нормите на ЗМВР и на издадените въз основа на последния наредби, които са специални спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ. За разлика от КТ, който ограничава нощния труд на 7 часа дневно, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя е 8 часа. Сочи се, че разграничението между двете уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции. Тази специфика обуславяла и редица други различия именно по отношение обема на полагания труд.

Предвид различните условия, завишените изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите държавни служители, за служителите в МВР били предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито не се ползвали работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители. Според въззивника, тези изводи следват от съпоставката между нормите на чл.107а, ал.18 от КТ, чл.67, ал.12 от ЗДСл и относимите в ЗМВР – чл.179, ал.4, чл.189, ал.1.

Посочено е, че полагането на труд през нощта и от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и от тези по т.2 на същата норма, и от работещите по трудови правоотношения, е свързано със задължение на работодателя да възмезди полагането му, като разпоредбите и на трите закона и на свързаните с тях наредби относно дължимостта на 2 допълнителното възнаграждение на нощния труд за всеки отработен нощен час или част от него и минималния размер на същото – 0,25 лв. са идентични.

Изтъква се, че предвиденото в чл.9, ал.2 НСОРЗ, за която наредба изрично е посочено в чл.2, ал.3, че не се прилага за служителите в трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилагал чл.107а от КТ, и в този смисъл тази наредба е още по – малко приложима за държавните служители в ЗДСл и ЗМВР, превръщането на нощния труд в дневен цели да установи дали в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд. Тъй като в КТ била предвидена различна продължителност на допустимия нощен труд в сравнение с дневния такъв, законодателят е използвал математически алгоритъм, чрез който нощният труд да се приравни в дневен, за да стане възможно събирането му с отработените дневни часове, съпоставянето му с нормалната продължителност и съответно констатиране налице ли е положен извънреден труд.

Превръщането ставало чрез умножаване на отработените нощни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работно време за съответното работно място, тоест 8:7=1, 143. С основание разпоредба, идентична с тази по чл.187, ал.9 от НСОРЗ не била предвидена в наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР, защото за държавните служители нормалната продължителност на дневния и нощния труд съвпадал и коефициентът, изчислен по посочения начин би бил 1. Цитира практика в подкрепа на тезата си.

Отсъствието на норма, която да регламентира преизчисляване на нощните часове нощен труд с коефициент, равен на отношението на нормалната продължителност на работното време през деня и нормалната продължителност на работното време през нощта не означавало, че е налице празнота в правната уредба, а означавало, че органът, комуто е делегирано правомощието по създаване на наредба относно прилагането и отчитането на труда, е последователен, защото по ЗМВР нормалната продължителност на работното време през деня и нощта била еднаква и този коефициент се равнявал на 1. Тази преценка не подлежала на съдебен контрол. Израз на това било е и изменението на ЗМВР от 07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020 г.

Изложени са и доводи в насока, че уредбата в ЗМВР е изчерпателна, защото законът съдържа същата пълна уредба на правоотношенията по повод полагането на труд в МВР, каквато се съдържала и в КТ относно трудовите правоотношения, както и в ЗДСл - относно служебните правоотношения. Изтъква се, че общият закон може да намери приложение само в случай, че специалния препраща към него или ако в специалния закон изобщо липсват разпоредби, уреждащи подобен вид правоотношения. В случая, специалният регламент бил в чл.187, ал.1 и 3 от ЗМВР. Нормата, регламентираща 8- часова продължителност на работното време била установена в закон и се ползвала с презумпцията за конституционност и задължителност за прилагането й докато не бъде оспорена пред КС. Следователно, същата не можела да бъде дерогирана или суспендирана, още по- малко от подзаконов нормативен акт като НСОРЗ. Дори да била приложима общата уредба, липсват коефициент за преобразуването на нощните часове в дневни, а чл.20 от НЗСДА предвиждал заплащането на допълнително възнаграждение за всеки отработен час нощен труд в размер на 0,25 лв.

3

Затова решението на РС било неправилно и незаконосъобразно.

Вторият съществен пропуск на съда според въззивника е, че извода, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане като за извънреден труд, не бил мотивиран по никакъв начин, въпреки че в исковата си молба ищецът претендирал заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства.

Моли въззивният съд да постанови решение, с което първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно, като вместо него съдът да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Претендират се разноски съгласно приложен списък. Не са заявени доказателствени искания. Прави се евентуално възражение за прекомерност на претендирания от въззиваемия адвокатски хонорар.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцовата страна, представлявана от адв.Билянова. С него подадената въззивна жалба се оспорва като неоснователна.

Твърди се, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, в рамките на процесния период се определят от няколко наредби. Посочва, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з779/29.07.2016г. липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014г., според която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. се преобразува с коефициент 0,143.

Подчертава, че липсата на изрични норми в наредбите, действали по време на процесния период, не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положения нощен труд от служителите на МВР, тъй като същата представлявала празнота в нормативната уредба, поради което се прилагала общата такава. Действително ЗМВР и ЗДС съдържали специални норми и уреждали специфични правоотношения, но не следвало да се приеме, че тези норми следва да поставят техните адресати в по- неизгодно положение от правоотношения по КТ. Констатираната непълнота следвало да се преодолее със субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.

Посочва, че съгласно чл.9б от НРВПО при сумирано изчисляване на работното време по чл.142 ал.2 КТ се определя норма за продължителност на работното време в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане се умножи по дневната часова продължителност на работното време в трудовия договор. Утвърждават се графици, като сборът от работни часове по графика не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време по чл.9б НРВПО.

Сочи, че според чл.9г от НРВПО, ако отработените часове от работника в края на периода, за които е установено сумирано изчисляване на работното време са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 КТ без превръщане на нощните часове в дневни. В последствие думите „без превръщане на нощните часове в дневни“ се заличават, от което следва, че волята на законодателя е да признае за извънреден труд часовете получени след преобразуване на нощните часове в дневни. Независимо, че горното изменение на НРВПО било направено по време на процесния период, то през целия период действало правилото на чл.18, ал.3 от НСОРЗ.