Определение № 1659 от 15.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1659 гр. София, 14.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова. Касационно гражданско дело № 20238002100243 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Н. С., чрез адв. Р. С., срещу въззивно решение № 157 от 03.06.2022 г. по в. гр. д. № 706/2021 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е: 1/ потвърдено решение № 260448 от 30.06.2021 г. по гр. д. № 2296/2019 г. на Районен съд – Добрич и като краен резултат е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д. Н. С. против Д. Г. С. и И. Г. С., представлявана от своята майка и законен представител Д. Н. К., иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на сключения на 06.02.2015 г. договор за дарение между ищцата като дарител и наследодателя на ответниците; 2/ потвърдено определение № 263550/23.09.2021 г. по гр. д. № 2296/2019 г. на Районен съд – Добрич, с което на основание чл. 248 ГПК е изменено постановеното по делото първоинстанционно решение в частта за разноските, като ищцата Д. Н. С. е осъдена да заплати на ответниците – И. Г. С. сумата от 800 лв., както и на Д. Г. С. сумата от 1 219 лв., представляващи сторените по делото съдебни разноски.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и поставя следните въпроси:

1/ „Може ли съдът да си подбира по кои оплаквания от „останалите въпроси, поставени с жалбата“ той може да се произнесе, а други да остави без отговор и да не се произнесе по тях?“ – твърди се, че в нарушение на разпоредбата на чл. 269, изр. 2-ро ГПК, въззивният съд 1 не се е произнесъл по направените в жалбата оплаквания; 2/ „Могат ли да бъдат дерогирани гласните доказателствени средства, при положение, че се касае до преки свидетели и установеното от свидетеля изцяло се подкрепя от писмените доказателства, в това число експертизи от независими експерти? Може ли при свидетелстване на близки роднини или роднини по сватовство да се дерогират техните показания по основния предмет на спора с мотив, че са „заинтересовани свидетели“, тъй като са законни наследници на ищцата в дадения случай?“ – сочи се, че показанията, които въззивният състав е кредитирал, не могат да оборят показанията на свидетелите от близкия кръг на ищцата; 3/ „Потенциалната възможност дарителят да поиска издръжка от надарения когато се нуждае от такава, само с личността на надарения ли е свързана или и с лицата, които са придобили от него било по пътя на наследяването, било чрез правна сделка, дарения имот? Тази тежест върху кого тежи – върху надарения или е резултат от получаване, макар и само първоначално по безвъзмезден начин, на един имот? Не тежи ли тя върху всеки последващ приобретател? Е ли това вид овъзмездяване на дарителя, когато той изпадне в нужда?“ – касаторът твърди, че в обжалваното решение е нарушен духът и смисълът на закона, доколкото нормата на чл.

227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД е санкционна в случай, че бъде отказана издръжка и тя води до отмяна на дарението, какъвто бил смисълът на закона.

В касационната жалба е инкорпорирана и частна касационна жалба, подадена против въззивното решение в частта, имаща характер на определение, с която е потвърдено определение № 263550/23.09.2021 г. на Районен съд – Добрич, с което постановеното по делото решение е изменено на основание чл. 248 ГПК и жалбоподателката Д. Н. С. е осъдена да заплати на ответниците – И. Г. С. сумата от 800 лв., както и на Д. Г. С. сумата от 1 219 лв. Позовава се на очевидна неправилност и на основанието по чл.280 т.3 ГПК във връзка с въпроса за точното приложение на чл.38, ал.2 ЗА във вр. с ал.1 и във връзка с чл.78 ал.3 ГПК.

Ответната страна И. Г. С.,представлявана от своята майка и законен представител Д. Н. К., чрез адв. М. С., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

В предоставения срок за отговор Д. Г. С. не взема становище по жалбата.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е установил, че делото е образувано по искова молба, с която са предявени пасивно субективно съединени искове на основание чл.

227, ал. 1, б.“в“ ЗЗД от Д. Н. С. срещу Д. Г. С. и И. Г. С., за отмяна на сключения на 06.02.2015 г. договор за дарение между ищцата като дарител и наследодателя на ответниците Г. С. Г., като надарен, по силата на който ищцата му е дарила собствените си 4/6 ид. ч. от подробно посочени в решението недвижими имоти. Посочено е като безспорно, а и установено от удостоверението за наследници по делото,че ищцата има две деца – Г. С.

Г. /син/ и М. С. М. /дъщеря/. Установено е още, че надареният Г. С. Г. е починал на 2

26.07.2018 г. и е оставил наследници по закон С. Н. Г. /съпруга/, Д. Г. С. и И. Г. С. /дъщери/.

Наследницата С. Н. Г. не е била конституирана като ответник, тъй като същата се е отказала от наследството на своя съпруг.

Въззивният състав е констатирал, че за успешното провеждане на иск за отмяна на дарение законът изисква дарителят да е изпаднал в трайна нужда от издръжка, да е поискал такава от надарения и надареният да е отказал да я предостави. Отбелязал е, че формата на поканата за даване на издръжка е без значение и не е необходимо задължително да е писмена, като е допустимо нуждаещият се от издръжка дарител да я поиска от надарения и устно, стига да успее в хода на съдебното дирене да установи този факт. В тази връзка е обобщил, че поканата до надарения е неформален акт и релевантно за спора е единствено обстоятелството дали такава е била отправена от дарителя до надарения и дали е достигнала до знанието на надарения, като се е позовал на практика на ВКС в този смисъл. Въззивната инстанция е посочила още, че според константната съдебна практика самата искова молба за отмяна на дарението служи като покана за даване на издръжка, но само в хипотезата, когато ответник по иска е самият надарен. Отбелязано е, че надареният е починал преди завеждане на настоящото дело, поради което исковата молба в конкретния случай не може да се третира като изискуемата покана за даване на издръжка.

Съобразена е и константната съдебна практика, че наследниците на надарения дължат издръжка на дарителя само ако последният е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от надарения приживе, т.е. приживе на надарения моралното задължение за даване на издръжка да се е трансформирало в правно такова. Докато дарителят не поиска издръжка от надарения, задължението на последния си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция. Със смъртта на надарения наследниците му встъпват само в правните му задължения, т.е. същите биха дължали издръжка на дарителя само в случай, че той е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от надарения преди неговата смърт. Ако издръжката е поискана от наследниците на надарения след неговата смърт, не може да се счете, че недаването на такава е проява на непризнателност, защото те нямат моралното задължение да са признателни на дарителя за дарението в полза на техния праводател, а към момента на откриване на наследството праводателят им не е имал правното задължение да дава издръжка на дарителя, за да може трансформираното задължение да е преминало към тях.

Въззивният съд е намерил, че по настоящото дело липсват убедителни доказателства, че дарителката Д. С. е отправила покана до надарения наследодател на ответниците Г. Г. за даване на издръжка, която да е стигнала до знанието му преди смъртта му на 26.07.2018 г. В случая липсвали твърдения и доказателства да му е била връчена писмена покана.

Твърденията били за устно отправена такава около година преди да почине надареният. В подкрепа на този факт са депозирани свидетелски показания, които обаче съдът не е кредитирал като достоверни предвид близката родствена връзка на свидетелите с ищцата – дарител и предвид пряката им заинтересованост от изхода на спора. Единствените свидетелски показания, подкрепящи твърдението на ищцата за устно отправена приживе на надарения покана за даване на издръжка, са тези на дъщерята на ищцата и нейния съпруг.

Посочените свидетели според въззивния състав са пряко заинтересовани от изхода на спора.

3

Според обясненията на свидетелката М. М. /дъщеря на ищцата/ след смъртта на Г. Г. основни ежедневни грижи за ищцата полагала именно самата свидетелка. Същата не отричала факта, че след смъртта на брат й, ищцата се е разпоредила в нейна полза с всичките си недвижими имоти. Съдът е посочил, че видно от нотариален акт за покупкопродажба /на лист 63 от делото пред първа инстанция/, Д. С. е продала на дъщеря си М. М. собствените си идеални части от недвижими имоти в [населено място]. Прието е, че по силата на горната продажба права върху прехвърлените имоти е придобил по силата на закона в режим на СИО и съпругът на приобретателката – другият свидетел И. М..

Въззивната инстанция е намерила за очевидна тенденцията ищцата да се стреми да облагодетелства своята дъщеря М. М., вероятно от благодарност за полаганите спрямо нея грижи. Във връзка с горното е формиран изводът, че свидетелката М. очаква при позитивен по настоящото дело резултат /уважаване на исковете/ да придобие в бъдеще и прехвърлената на брат й ид.част от процесните апартамент и гараж – предмет на дарението от 2015 г. Отчетено е, че права върху тях ще придобие и нейният съпруг при възмездно разпореждане с имотите по време на брака му със свидетелката М.. С оглед горното, съдът е намерил, че показанията на двамата свидетели са пристрастни и не могат да послужат като база за категоричен извод в подкрепа на факта, че преди смъртта на надарения Г. Г., дарителката Д. С. действително го е поканила да й предоставя издръжка. Прието е, че свидетелите са очевидно заинтересовани да подкрепят този факт като случил се в действителността. Поради изложеното въззивният състав е намерил, че не е убедително доказано в хода на съдебното дирене от ищцата, отправянето от същата на изискуемата покана към надарения приживе за даване на издръжка, респ. липсват доказателства моралното задължение на надарения за издръжка на дарителката да се е трансформирало преди смъртта му в правно такова и да е преминало по наследяване към неговите наследници по закон. В този смисъл е прието, че исковете срещу двете ответници са неоснователни, за който извод е посочена за достатъчна констатацията за липса на единия от елементите на фактическия състав на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД – отправянето на покана приживе на надарения за предоставяне издръжка на дарителката, поради което останалите елементи от фактическия състав не са коментирани.

При тези съображения е прието, че първоинстанционното решение е правилно като краен резултат и същото следва да бъде потвърдено.

По частната жалба срещу определение № 263550/23.09.2021 г., въззивният съд е посочил, че в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК двете ответници с молби са поискали от първоинстанционния съд да допълни решението си в частта за разноските, тъй като е пропуснал да се произнесе по претенциите им за присъждане на такива. Установено е, че с атакуваното определение районният съд е уважил молбите и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е допълнил решението си в частта за разноските, като е осъдил ищцата Д. С. да заплати на ответницата И. Г. С. 800 лв. адвокатско възнаграждение и на ответницата Д. Г. С. 1 219 лв. адвокатско възнаграждение и разноски за вещи лица, при преценка, че изплатените от тях адвокатски възнаграждения не са прекомерни.