Определение № 5 от 16.02.2024, Военно-апелативен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№5 гр. София, 16.02.2024 г.

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ

Членове: полк. СВИЛЕН Р.

АЛЕКСАНДРОВ полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ като разгледа докладваното от полк. СВИЛЕН Р. АЛЕКСАНДРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20246000600006 по описа за 2024 година образувано по частен протест на прокурор от Военно-окръжна прокуратура /ВОП/ - София и частна жалба от редник Й. В. Й. чрез редовно упълномощения от него адвокат К. Д. от АК – Плевен, срещу определение № 1/11.01.2024 г. по чнд № 140/2023 г. по описа на Софийския военен съд /СВС/.

Производството е по реда на чл. 243 НПК.

В частния протест се сочи, че атакуваното определение е незаконосъобразно. Твърди се, че доводът на първоинстанционния съд, че постановлението за прекратяване на досъдебното производство е немотивирано е не само грешен, но преднамерено необективен. Всичко, възведено като изискване в указанията на съда, е било направено в постановлението. Указанията на съда за обосноваване и при нужда събиране на други доказателства са неаргументирани и неизпълними, защото в хода на досъдебното производство са събрани всички възможни доказателства.

Безспорно от доказателствата по делото е установено, че военнослужещият водач на МПС не е нарушил разпоредби на ЗДвП и няма причинно – следствена връзка между неговото поведение и съставомерния резултат. Иска се отмяна на определението и потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

1

В частната жалба се сочи, че определението на съда е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в постановлението за прекратяване прокурорът правилно и обосновано е направил извод, почиващ на събраните по делото доказателства, че единствено нарушенията на правилата на чл. 20, ал. 1 и 2; чл. 25, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 и 2 ЗДвП от С. С. са в пряка и непрекъсната причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП и причинения съставомерен резултат, който извод се подкрепя от заключението на комплексната автотехническа и оценителна експертиза /КАТОЕ/. Иска се отмяна на определението и потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Срещу протеста и жалбата са постъпили отговори от пострадалия С. Г.

С. чрез редовно упълномощения от него адвокат Я. Д. Д. от САК. В двата подробно мотивирани отговора пострадалият твърди, че атакуваното определение е законосъобразно и обосновано. Оспорва възприетата от прокурора фактическа обстановка и направените изводи, че несъобразяването му с посочените в постановлението за прекратяване разпоредби на ЗДвП единствено е довело до настъпване на процесното ПТП. Заявява, че постановлението е необосновано, тъй като в него не се съдържат обосновани от доказателствата по делото изводи за поведението на всеки от двамата водачи, включително какво/какви нарушения на ЗДВП е допуснал всеки от тях, които са пряко причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП и причинения съставомерен резултат. В постановлението липсва обсъждане заключението на тройната автотехническа експертиза, съгласно което редник Й. е имал достатъчно добра видимост – на повече от 150 метра, към приближаващия се по главния път мотоциклетист и е могъл да предотврати настъпването на ПТП ако го е пропуснал. Сочи, че наред с неспазването на въведеното с пътен знак ограничение на скоростта от негова страна, е извършено нарушение на правилата за движение на чл. 6, т. 1 ЗДвП и от редник Й. Й. - не се е съобразил с поставения пред него пътен знак Б2-„Спри!

Пропусни движещите се по пътя с предимство“, и по този начин също е станал причина за настъпване на ПТП.

ВОП - София не е изразила становище по частната жалба.

Досъдебното производство е образувано на 17.05.2022г. с първото действие по разследването - оглед на местопроизшествие за престъпление по 2 чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, за това, че на 17.05.2022 г., на път III-5202, км 2+350, на разклон с околовръстен път PVN 1003, в землището на гр. Б., при управление на МПС, военнослужещ от в.ф. ..... - Б. нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С. Г. С..

От престъплението били причинени материални щети за 3925.97лева по автомобил "....", с рег. № .........., управляван от редник Й. В. Й. от в.ф. ..... - Б., и за 3709,63 лева по мотоциклет "Я.", с рег. № ....., управляван от С. С..

След проведеното разследване, с постановление от 27.09.2022г. /л.7172, т. 3 ДП/ прокурор от ВОП - София е прекратил наказателното производство по ДП № 36-РП/22г по описа на ВОП - София относно авторство на деянието от лице по чл. 396 от НПК - редник Й. В. Й. от в.ф. .....

- Б., и изпратил материалите по досъдебното производство, ведно с веществените доказателства, на Районна прокуратура /РП/ – гр. Плевен по компетентност.

В РП било образувано ДП № 5489/2022 г. по описа на ОСО при ОП – Плевен /л. 4, т. 4 ДП/. След проведено разследване, с постановление от 28.03.2023 г. на прокурор от РП - Плевен, досъдебното производство, ведно с веществените доказателства, било изпратено по компетентност на ВОП София / л. 1-2, т. 5 ДП/.

С постановление от 13.04.2023 г. /л. 5-6, т. 5 ДП/ прокурор от ВОПСофия повдигнал спор за компетентност по ДП № 36-РП/22г. пред ВКП между ВОП-София и РП-Плевен.

С постановление от 19.05.2023г. /л. 7-9, т. 5 ДП/, прокурор от ВКП указал ръководството и надзора по досъдебното производство да продължи да се осъществява от ВОП - София.

С възражение от 02.06.2023г. /л. 11-14, т. 5 ДП/ прокурорът от ВОП София възразил постановлението на прокурора от ВКП пред зам. главен прокурор с искане да бъде отменено.

С писмо от 28.06.2023г. /л.15, т. 5 ДП/ зам. главен прокурор е оставил възражението без уважение, тъй като е намерил атакуваното постановление за правилно, обосновано и законосъобразно.

След връщане на досъдебното производство във ВОП - София, с 3 постановление от 11.07.2023г. прокурорът върнал веществените доказателства на правоимащите лица, и постановил постановлението за прекратяване от 27.09.2022г. да бъде връчено на С. С., с указание за възможността да го обжалва в 7 дневен срок пред СВС /л. 16-18, т. 5 ДП/.

По жалба на С., с определение № 21/03.08.2023 г. по чнд № 70/2023 г. /л.

36-37, т. 5 ДП/ по описа на СВС, прекратяването е било отменено и делото върнато на ВОП - София за допълнително разследване, което било извършено от следовател.

След проведеното допълнително разследване ДП № 36-СЛ/2022 г. отново е прекратено от наблюдаващия прокурор спрямо редник Й. Й. с постановление от 22.11.2023 г. /л.54-58, т. 6 ДП/. В него прокурорът е приел, че в хода на проведеното досъдебно производство фактите са установени еднозначно и събраните по делото доказателства и доказателствени средства не подкрепят извод за извършено престъпление от военнослужещия редник Й. Й. по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК или по друг престъпен състав.

По делото няма привлечено обвиняемо лице.

С атакуваното определение състав на Софийския военен съд е отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство. Съдът е приел, че актът на прокуратурата е необоснован - в него не е посочено въз основа на кои доказателства е установена изложената фактическа обстановка; кои доказателства подкрепят или опровергават твърденията на двамата водачи, които са противоречиви; по какъв начин, с какви свои действия С. е нарушил цитираните разпоредби на ЗДвП и дали всички или само някои от тези нарушения са причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат.

Настоящият състав на Военно-апелативния съд, като се запозна с изложеното в частния протест, частната жалба и отговорите на С. С.; с атакуваното определение и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че частният протест и частната жалба са подадени в законоустановения срок, от процесуално легитимни лица по чл.

243, ал. 7 НПК и са допустими, но по същество са неоснователни по следните съображения:

За да провери правилността на извода на прокурора, че няма осъществено престъпление, съдът е длъжен да направи преценка за 4 обоснованост, т.е. дали са събрани и съобразени възможните относими доказателства към случая, както и дали правилно е приложен законът - дали от събраните по делото доказателства се установява нечие поведение, осъществяващо състав на престъпление. Доколкото по делото няма привлечено лице като обвиняем, съдът проверява правилността на изводите на прокурора, свързани преди всичко с обективната страна на деянието.

След внимателен прочит на постановлението за прекратяване на наказателното производство се установява, че прокурорът е изложил приетата от него фактическа обстановка от седми абзац на стр. 2 до края на втори абзац на стр. 3, като е приел, че мотоциклетистът се е движил със скорост значително над 81 км/час . Следва извод, че тази обстановка се „… установява от събраните гласни доказателства – снетите показанията на разпитани свидетели, както и от другите писмени и веществени доказателства, приложени по делото, включително приложени способи за проверка на доказателства , като експертизи…“. Следва цитиране на част от заключението на КСАТОЕ от четвърти абзац на стр. 3 до края на трети абзац на стр. 5, в което се приема, че скоростта на мотоциклета преди удара е била 81.21 км/час. От пети абзац на стр. 3 до края на втори абзац на стр. 5 е цитиран огледният протокол. От трети абзац на стр. 5 до края на шести абзац на стр. 6 е цитирано част от заключението на тройната АТЕ. От седми абзац на стр. 6 до края на първи абзац на стр. 7 са посочени извадки от показанията на С. С., Никола Андреев и редник Й. Й.. Във втори абзац на стр. 7 прокурорът е направил извод, че пострадалият не е спазил „правила за поведение , съгласно Закона за движение по пътищата“, след който извод е цитирано съдържанието на чл. 20, ал. 1 и 2; чл. 25, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 и 2 ЗДвП. На стр. 8 от постановлението прокурорът е направил извод, че „… Проверката на доказателствата с комплексната автотехническа и оценъчна експертизата като приложено доказателствено средство за това, потвърждава факта на единствената причина за ….. предизвиканото пътно – транспортно произшествие, единствено поведението на пострадалия свидетел С.…“.

В настоящия казус, за да бъде направен обоснован и законосъобразен извод кой от двамата водачи на МПС е виновен или невинен за извършеното престъпление, следва да бъде даден убедителен и обоснован от доказателствата по делото отговор за всеки от тях дали и какви нарушения на ЗДвП е допуснал, и дали тези нарушения са в пряка и непрекъсната 5 причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и причинения съставомерен резултат. За обективната съставомерност на престъпленията по транспорта е необходимо да се установи не само нарушение на конкретно правило за движение по пътищата, но и пряката причинно-следствена връзка между допускането му и съставомерния резултат.

Във връзка с обосноваността на постановлението, съставът на СВС е осъществил проверка и законосъобразно е приел, че по делото са събрани необходимите и възможни доказателства, които да послужат за издаване на законосъобразен и обоснован прокурорски акт; че в постановлението не е посочено въз основа на кои доказателства е установена изложената фактическа обстановка; че не е посочено кои доказателства подкрепят или опровергават твърденията на двамата водачи, които са противоречиви.

Правилно съдът е посочил, че преразказът на огледния протокол и на показанията на свидетелите в постановлението не могат да заместят аналитичната дейност на прокурора по оценка на доказателствената съвкупност; че в постановлението не е посочено по какъв начин, с какви свои действия С. е нарушил цитираните разпоредби на ЗДвП и дали всички или някои от тях са в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат.

В хода на воденото наказателно производство са назначени комплексна съдебна автотехническа и оценителна експертиза /КСАТОЕ/ - л. 77 – 116, т. 1 ДП, и повторна тройна автотехническа експертиза /ПТАТЕ/ - л. 38 – 55, т. 4 ДП. Този способ за проверка на събраните доказателствени източници е следвало да подкрепи едни или други фактически изводи, а оттам да обоснове правните изводи на прокуратурата. Въпреки събраните доказателствени източници и използваните способи за проверката им, в постановлението на прокурора липсва задълбоченото им и пълно оценяване. Липсва последователно изложена и еднозначно възприета фактология, която да очертае ясно фактическите рамки, приети от държавното обвинение и позволили на прокурора да изведе правните си съждения. Този порок не е дал възможност на основния съд обективно да проконтролира фактическите и правни изводи на прокурора.