Решение № 3186 от 14.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3186 гр. София, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Стойчо Попов при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100504627 по описа за 2022 година

Производството е по чл.196 – чл.211 ГПК /отм/.

В. гр.д. №4627/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В. Г. М. ЕГН **** и Г. М. М. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20181759 от 07.09.2021 г на СРС , 74 състав по гр.дело №11652/2007 г на СРС, поправено с решение №20019027 от 07.03.2022 г по същото дело , в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивниците с правно основание чл.30 ЗНасл срещу З. Г. З. ЕГН ********** от гр.София за възстановяване на запазените им части от наследството на Г. А.З. починал на 02.04.2007 г чрез намаляване на дарствено разпореждане с нотариален акт №187 том LX нотар.дело №11996 от 21.05.1993 г на нотариус при II-ри Районен съд – гр.София. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС. Налице е дарение с посочения нотариален акт , което не е симулативно , а разписката е представена по делото след смъртта на наследодателя . Няма данни сумата по разписката да е свързана с дарението . Наследодателят е потвърдил в нотариално заверена декларация , че е поискал разваляне на дарението т.е. няма логика да иска разваляне на дарение ако е получил суми за изплащане на апартамента . Показанията на св.С. не доказват симулация на дарението – тя не е присъствала при изплащане на сумата . Показанията на св.Г. са неотносими . СРС неправилно не е допуснал повторна почеркова експертиза , както и е разпитал св.С. чрез конферентна връзка , във вероятно контролирана среда . Следва да се разпита един свидетел 1 при довеждане на въззивниците относно изплащане на заема към ДСК .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Доводите на въззивника представляват личната му оценка на наличните доказателства , която не е правилна . Законосъобразно СРС е кредитирал наличните писмени доказателства /разписка , молба за заличаване на ипотека от СО/ , графическата експертиза и свидетелските показания . Наследодателят не е разполагал с парични средства да изплати ипотечния си дълг .

Упълномощаването за разваляне на дарение не е аргумент , че е извършено дарение , а подбудите за това могат да са различни .Заключението на графическата експертиза е убедително като са ползван наличния сравнителен материал , включително и нотариално заверена декларация . Не са допуснати процесуални нарушения при разпита на св.С. , а въззивникът е можел да доведе свидетеля си пред СРС .

Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивниците на 21.10.2021 г и е обжалвано в срок на 03.11.2021 г /по пощата /.

Налице е правен интерес на въззивниците от обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

С нотариален акт №187 том LX нотар.дело №11996 от 21.05.1993 г на нотариус при II-ри Районен съд – гр.София ; Г. З. и Т. З. дарили на З. Г.а ап.№2 в гр.София ул.**** от 59,99 кв.м., заедно с мазе №2 от 6,63 кв.м. и таван №2 от 9,90 кв.м. и съответните 2,55 % идеални части от общите части и от правото на строеж.

Ответницата представя разписка от 05.05.1993 г , според която Г. З. и Т. З. са получили от З.

З. 10 000 лева за погасяване на ипотечен кредит .

Според молба на кмета на СО , р-н „Средец“ от 14.12.2001 г е поискано заличаване на законна ипотека върху имота , тъй като с писмо от 07.12.2001 г банката е потвърдила , че кредитът е изплатен на 05.05.1993 г .

Според св.С. С. , преди 30 години З. З. събрала пари , за да ги даде на родителите си и да покрие заем , а те да й прехвърлят апартамента . С. съпроводила З. З. до банката , тъй като сумата била голяма .

Според св.П. Г. /син на ответницата/ майка му заплатила ипотечния кредит за процесния имот със собствени средства .

Според СРС от описаните доказателства следва , че дарението на имота е привидно .

Действителните отношения /вместо дарение/ са били на погасяване на дълг срещу прехвърляне на собственост. Не може да се приеме , че има дарение като сделка в знак на благодарност. Доколкото процесинят иск по чл.30 ЗНасл визира дарение , а не и други сделки , то искът е неоснователен . СРС е възстановил запазени части на ищците от друг имот накърнени с дарение от 1993 г .

Решението на СРС е валидно , допустимо и правилно в обжалваната част .

Правилно първоинстанционният съд е приел , че процесното дарение с нотариален акт №187 2 том LX нотар.дело №11996 от 21.05.1993 г на нотариус при II-ри Районен съд –гр.София е привидно т.е. че не е налице действително дарение . В този смисъл са и мотивите на решение №492 от 12.07.2010 г по гр.д.№1904/09 г на ВКС , I ГО по сходен иск на В. М. и С.Б. /наследодател на и Г. М. М./ срещу ответницата З. З. , но за наследството на Т. З. .

Убедително доказателство , че отношенията между страните не са по безвъзмездна сделка /каквато е дарението/ е разписка от 05.05.1993 г , според която Г. З. и Т. З. са получили от З.

З. 10 000 лева за погасяване на ипотечен кредит . Според показанията на св.С. и св.П. Г. сумата е внесена именно за погасяване на ипотечен кредит за имота , а съгласно молба на кмета на СО , р-н „Средец“ от 14.12.2001 г е поискано заличаване на законна ипотека върху имота , тъй като с писмо от 07.12.2001 г банката е потвърдила , че кредитът е изплатен на 05.05.1993 г .

Не следва друго от нотариално заверена декларация на Г. З. от 23.06.2004 г – същата свидетелства за последващо влошаване на отношенията между страните по нотариалния акт , но не е доказателство , което опровергава плащането на 10 000 лева задължения на собствениците срещу прехвърляне на имота .

Вярно е , че по ГПК /отм./ не е предвидено събиране на свидетелски показания чрез видеоконферентна връзка , но не е налице съществено процесуално нарушение .

Показанията на свидетеля са непосредствено възприети от страните и от съда ; и същите са могли да поставят съответните въпроси на свидетеля . Не се спори и по самоличността на свидетеля С. . Няма доказателства , че свидетелят С. е дала показания „в контролирана среда“ . От друга страна основно доказателство за установяване на привидност на нотариалната сделка е разписката от 1993 г .

Законосъобразно СРС е отказал допускане на повторна графическа експертиза . Вещото лице е работили по всички посочени от въззивниците документи /като сравнителен материал/ , включително и по нотариално заверена декларация на Г. З. от 23.06.2004 г .

Няма пречка вещото лице да работи и по копия на подписи , още повече , че по-голямата част от сравнителния материал е от нотариални актове и документи с нотариална заверка .

Поставената задача за нова графическа експертиза пред настоящия съд е неотносима – иска се да се съпоставя подписа в декларацията от 1993 г и нотариално заверена декларация от 23.06.2004 г , а не от кого е подписана декларацията от 1993 г , което всъщност е спорния въпрос по делото .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се остави в сила в обжалваната част .

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №20181759 от 07.09.2021 г на СРС , 74 състав по гр.дело №11652/2007 г на СРС , поправено с решение №20019027 от 07.03.2022 г по същото дело по същото дело в частта , с която са отхвърлени исковете на В. Г. М. ЕГН **** и Г. М. М.

3

ЕГН ********** от гр.София с правно основание чл.30 ЗНасл срещу З. Г. З. ЕГН ********** от гр.София за възстановяване на запазените им части от наследството на Г.

А.З. починал на 02.04.2007 г чрез намаляване на дарствено разпореждане с нотариален акт №187 том LX нотар.дело №11996 от 21.05.1993 г на нотариус при II-ри Районен съд – гр.София , както и в частта за разноските .

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4