Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 108 от 25.07.2022, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 196/2022
Вид
Решение № 108
Подписан
25.07.2022
Състав
Диана Вълева Джамбазова, Маринела Ганчева Дончева, Росица Славчова Станчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55 ал.1 пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Варна, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Маринела Г. Д.а

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Маринела Г. Д.а Въззивно гражданско дело № 20223000500196 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от ИВ. Д. К. чрез адв. Ж.П. К. срещу решение № 356/22.03.2022 год по гр.д. № 2223/2020 год на Окръжен съд Варна, г.о. в частта, с която е осъдена да заплати законна лихва върху главниците, считано от завеждането на иска до окончателното им изплащане.

По съображения, че не е станала причина за завеждане на делото и е признала исковете, въззивницата счита, че не следва да дължи законна лихва и моли в тази част решението да бъде отменено. В постъпилия отговор от Д. Р. ИВ., действаща със съгласието на попечителя й Х.Д. чрез адв. Б. е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предмет на разглеждане е иск с правно осн. чл. 55 ал.1 пр. 2 от ЗЗД, 1 съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД. С отговора на исковата молба ответницата е признала иска и изразила готовност да върне получените суми. Позовала се на кредиторова забава, изразяваща се в налагането на запор върху банковите й сметки като обезпечение на иска, което я поставило в невъзможност да изпълни, затова не дължи лихви за забава. Предложила спогодба в този смисъл, която не била приета от попечителя на ищцата.

Задълженията, произтичащи от неоснователно обогатяване, са без определен срок за изпълнение, затова за поставянето на длъжника в забава е необходима покана, каквато в случая не е била отправена. Поради това следва да се приеме, че ответницата не е станала причина за завеждане на делото. С отговора на исковата молба същата е признала иска и е предложила изпълнение, но е била възпрепятствана да го стори поради запор върху банковата й сметка, наложен по искане на ищцата като обезпечение на иска. С оглед горното настоящият състав намира, че е налице хипотезата на чл. 95 от ЗЗД, при която кредиторът неоправдано е отказал да приеме предложеното изпълнение. В този случай длъжникът се освобождава от последиците на забавата и не дължи мораторни лихви върху главницата.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че постановеното решение следва да бъде отменено в частта, с която ИВ. Д. К. е осъдена да заплати на Д. Р. ИВ., действаща със съгласието на попечителя си ХР. Д. Д. законна лихва върху главниците 59 997,50 лв и 19 218,6 евро, считано от датата на предявяване на иска – 19.08.2020 год до окончателното им изплащане на осн. чл. 86 от ЗЗД.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК в полза на въззивницата следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 1524,20 лв, включващи заплатената държавна такса в размер на 324,20 лв и адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв с ДДС.

Възражението за прекомерност не е основателно. Обжалвана е само частта от решението за присъдените законни лихви върху главниците, които към настоящия момент възлизат на 19 056 лв. Върху този обжалваем интерес минималното адвокатско възнаграждение, предвидено в Наредба № 1/2004 год е в размер на 1101,68 лв без ДДС, респ. 1322 лв с ДДС.

Водим от горното съдът

2

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 356/22.03.2022 год по гр.д. № 2223/2020 год на Окръжен съд Варна, г.о. в частта, с която ИВ. Д. К. с ЕГН ********** е осъдена да заплати на Д. Р. ИВ. с ЕГН **********, действаща със съгласието на попечителя си ХР. Д. Д. с ЕГН ********** законна лихва върху главниците в размер на 59 997,50 лв и 19 218,6 евро, считано от завеждането на иска – 19.08.2020 год до окончателното им изплащане, и вместо него П О С Т А Н О В И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ иска с правно осн. чл. 86 от ЗЗД на Д. Р.

ИВ. с ЕГН **********, действаща със съгласието на попечителя си ХР. Д. Д. с ЕГН ********** за присъждане на законна лихва върху главниците от 59 997,50 лв и 19 218,6 евро, считано от датата на предявяване на иска – 19.08.2020 год до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА Д. Р. ИВ. с ЕГН **********, действаща със съгласието на попечителя си ХР. Д. Д. с ЕГН ********** да заплати на ИВ. Д. К. с ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на 1524,20 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3