Решение № 949 от 12.02.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5109/2025
- Вид
- Решение № 949
- Подписан
- 12.02.2026
- Състав
- Валерия Банкова, Йоана Красимирова Кацарска, Петър Иванов Минчев
Цитирани разпоредби
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, ал.1, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.6, ал.1 · Закон за лечебните заведения
- чл.5, т.4 · Закон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина
- чл. 189, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 194, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 224 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 226, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 · Кодекс на труда
- чл. 228, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 2, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 949 гр. София, 12.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Валерия Банкова
Членове:
Петър Ив. Минчев
Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20251100505109 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1906/05.02.2025 г., постановено по гр. д. № 56835/2023 г. по описа на СРС, 141 състав, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на Д. Р. А., извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, със заповед № РД-36-21/14.08.2023 г., и на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Д. Р. А. е възстановен на заеманата пред уволнението длъжност „Лекар, лицево-челюстна хирургия“ в структурно звено Мултипрофилно спешно отделение на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД. С решението са отхвърлени като неоснователни предявените от Д. А. осъдителни искове: иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за сумата от 26 439 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 17.08.2023 г. - 17.02.2024 г.; иск по чл. 224 вр. чл. 228, ал. 3 КТ за сумата от 595 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск; иск по чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ за сумата от 5244 лв., представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка за периода 18.08.2023 г. - 15.10.2023 г.; иск по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от дисциплинарното уволнение. С решението съдът е разпределил отговорността за разноски между страните съгласно изхода от спора.
Срещу решението, в частта с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.
2 КТ, е подадена въззивна жалба от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, в която се посочва, че извършеното от д-р Д. А. дисциплинарно нарушение съответствало на тежестта на наложеното му наказание, тъй като в случая приетите от лекаря за спешно лечение пациенти по анамнеза не са имали необходимост от спешно хирургично лечение и симптомите им не са били свързани с открити рани, въпреки поставената от 1 д-р А. основна диагноза „открита рана на други части на главата“. Това негово действие поставило лечебното заведение в опасност НЗОК да прекрати сключения договор за оказване на болнична помощ за съответните клинични пътеки, с което се ощетявали всички бъдещи пациенти, които следвало да бъдат хоспитализирани по такива пътеки. От НЗОК постоянно извършвали проверки и при констатирани несъответствия между отчетена и реално извършена медицинска дейност налагали финансови санкции, искали връщане на получените за отчетените дейности средства и прекратявали договорите за дейностите, за които е констатирано нарушението.
Поддържа, че амбулаторната хирургична процедура № 26 била проектирана за бързо и ефективно извършване на малки хирургични интервенции, позволяващи на пациента да се върне към нормалните си дейности в рамките на деня. В нея не попадали симптоми като световъртеж, изтръпване, болка в главата, чувство за тежест и стягане в областта на стомаха, които симптоми са подробно описани в анамнезите на пациентите и за които д-р А. е бил наясно. Посочените негови действия съставлявали грубо нарушение както на правилата за добра .медицинска практика, така и на правилата за работа на лекарите в лечебно заведение, а от друга поставяли цялата болница в изключително деликатно състояние - при опасност НЗОК да прекрати плащанията към нея за някои клинични пътеки. Така се поставяло в риск не само функционирането на лечебното заведение, но и неговата възможност да обслужва пациенти по амбулаторната хирургична процедура № 26. Моли въззивния съд да отмени решението, да отхвърли исковете и да му присъди разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Д. А., в който се твърди, че жалбата е неоснователна, а решението на СРС - правилно и законосъобразно. Твърди, че не е нарушавал трудовата дисциплина, както и предвидените в длъжностната му характеристика трудови задължения. В случая правилно и законосъобразно била преценена необходимостта от незабавни животоспасяващи процедури, като коректно и точно били изготвени всички документи, свързани с осъществяване на тази дейност. Действията и поведението на лекаря били изцяло съобразени с приложимите медицински правила и стандарти, което се доказвало и от събраните по делото свидетелски показания, съгласно които при постъпване в болницата на ухапан от кърлеж пациент, същият винаги се класифицирал като спешен случай. Отрича да е нарушил трудовата дисциплина под каквато и да е форма на вина и да е имал личен финансов интерес от лечението на пациенти по конкретна амбулаторна процедура. Бил длъжен да оказва спешна медицинска помощ, неговите задължения били лечебни, а не административни. Дори и при извършено нарушение, то не е на трудовата дисциплина и не съответствало на наложеното наказание. Наложените му от работодателя други две дисциплинарни наказания били обжалвани от работника. Изтъква множество нарушения в процедурата преди изготвяне на заповедта за уволнение. Всичките три дисциплинарни наказания не търсели дисциплиниращ ефект, а целели отстраняването на д-р Д. А., като същите били наложени целенасочено спрямо него, поради лично отношение на прекия му ръководител. Твърдените нарушения не следвало да се квалифицират по тежест, тъй като от същите нямало настъпил вредоносен резултат - оплаквания от пациенти, жалби, настъпила смърт, телесна повреда, болки и страдания и др. Посочва, че наличието на ухапан от кърлеж пациент отговаряло на определението за спешно състояние, тъй като предполагало своевременното отстраняване на кърлежа, който бил потенциален преносител на лаймска болест и на кърлежов енцефалит с риск от сериозни и тежки усложнения за пациентите. Поддържа, че в медицинската практика 2 било недопустимо да се поставя диагноза и да се провежда лечение само и единствено на базата на снетата анамнеза. След анамнезата се извършвал преглед за установяване на общото и локално състояние на пациента и при необходимост се провеждали изследвания и едва след съобразяване на установените допълнителни патологии се поставяла окончателна диагноза. Игнорирането на тези обстоятелства от страна на лекуващия лекар и умишленото им нелекуване представлявало грубо нарушение на правата на пациентите. Ръководството на лечебното заведение много добре е знаело тези неща. В случая д-р А. е открил симптоми на обективна диагноза, обяснил я е на пациентите, същите са се съгласили с лечението и такова е било проведено. Основната диагноза е съответствала на установеното при прегледа обективно състояние на пациентите, описано и в триажните листове. Подписаните от него предходни амбулаторни процедури № 26 били успешно приемани и изплащани от НЗОК, като неговият работодател не е бил поставян в риск от спиране на плащанията по здравна каса и прекратяване на договорите с нея. Обстоятелството, че лечебното заведение било осъдено от ВАС за отчитане на неизвършена дейност нямало отношение към процесния случай. Д-р Андреев бил уволнен поради предполагаем и недоказан проблем не с клинични пътеки, а с клинични процедури, които били предназначени единствено за амбулаторно преминали през болницата пациенти. Клинични пътеки не са били попълвани и подписвани. В амбулаторна хирургична процедура № 26 нямало изискване преминалите през нея пациенти да са единствено спешни случаи. Моли въззивния съд да остави жалбата без уважение и да му присъди адвокатско възнаграждение за подадения отговор.
Срещу решението, в частта, с която са отхвърлени осъдителните искове по чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ и този по чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ, е подадена въззивна жалба от Д. А., в която се посочва, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като по делото били доказани всички предпоставки за основателността на посочените искове. По иска за обезщетение за оставане без работа посочва, че трудовата му книжка е била неправомерно задържана от работодателя, поради което не е имало как да бъде представена на съда. В същото време по независещи от него причини Дирекция „Бюро по труда – Сердика“ е отказала да му издаде служебна бележка, че за определен период след уволнението си не е работел, въпреки, че грешно е бил посочен като служител в търговско дружество, което от 2015 г. е било със сменен предмет на дейност. Такава служебна бележка била издадена едва на 19.02.2025 г. - след постановяване на обжалваното решение. От справка на НАП от 25.02.2025 г. се установявало, че за процесния период ищецът не е осигуряван от друг работодател (освен Пирогов) и не е имал налични трудови договори.
Първоинстанционният съд е следвало да отчете събраните гласни доказателствени средства, които установявали, че за процесния период ищецът безуспешно е търсил работа, като по делото били установени и другите предпоставки за уважаване на иска.
По отношение на иска за обезщетение за задържане на трудовата му книжка твърди, че незаконосъобразното й задържане след прекратяване на трудовото му правоотношение се установявало от събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключение на вещо лице. Моли решението на СРС, в обжалваната част, да бъде отменено и исковете да бъдат уважени, както и да му бъдат присъдени разноските във въззивната инстанция.
Насрещната страна УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД не е подала писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
С разпореждане на въззивния съд исковата молба е оставена без движение за 3 уточняване размера и периода на претенцията по чл.344, ал.1, т.3 от КТ. С молба по делото от 27.06.2025г. ищецът е посочил, че претенцията му е за сумата от 20 600 лв. за периода 17.08.2023 – 17.02.2024г.
С протоколно определение от 12.12.2025 г. като доказателства по делото са били приети издадената от Бюрото по труда служебна бележка от 19.02.2025 г., както и представените от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД с молба от 25.07.2025 г. заверени преписи от писмените доказателства, към отговора на исковата молба в първоинстанционното производство, като останалите доказателствени искания на страните са били оставени без уважение.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и са процесуално допустими. По отношение на основателността им съдът съобрази следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира решението за валидно и допустимо.
По наведените във въззивните жалби доводи за неправилност на решението, в обжалваните части, въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от Д. Р. А. срещу УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД при условията на обективно кумулативно съединяване:
- конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на незаконно и отмяна на уволнението му, извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, със заповед № РД-36-21/14.08.2023 г.;
- конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Лекар, лицево-челюстна хирургия“ в структурно звено Мултипрофилно спешно отделение на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД;
- осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за сумата от 20 600 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 17.08.2023 г. - 17.02.2024 г. /съгласно уточнението, направено с молбата по делото от 27.06.2025г./;
- осъдителен иск по чл. 224 вр. чл. 228, ал. 3 КТ за сумата от 595 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск;
- осъдителен иск по 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ за сумата от 5244 лв., представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка за периода 18.08.2023 г. 15.10.2023 г.;
Разпечатката съдържа 31 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/24cc0033-4b05-47e0-8e4b-43f45d3e1879