Определение № 19972 от 29.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 56148/2025
- Вид
- Определение № 19972
- Подписан
- 29.05.2026
- В сила
- 29.05.2026
- Състав
- АНДРЕЙ КРАСИМИРОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 160 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19972 гр. София, 29.05.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20251110156148 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 23.01.2026 г. (на лист 68 от делото) на ищцата Ц. Б. А. срещу ответника „ЗАД Даллбогг живот и здраве“ АД, с която са предявени претенции за осъждане на ответника да плати на ищцата 6135,50 € – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата при пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 26.12.2024 г. около 18:30 часа на републикански път I-4 при километър 65+100 в област Ловеч, по вина на водача на лек автомобил „Мицубиши L200“ с рег. *****, който навлязъл странично в лентата за насрещно движение и ударил автомобила, в който пътувала ищцата – „Фолксваген тигуан“ с рег. № ***** като ответникът носи отговорност за вредите, причинени от водача на първия автомобил, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната посочена сума за периода от датата на получаване на претенция от ответника – 24.03.2025 г. до окончателното плащане, и 1963,36 € – обезщетение за имуществени вреди – разходи за дентално лечение, направени на 07.11.2025 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната посочена сума за периода от датата на подаване на иска – 23.12.2025 г. до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че на 26.12.2024 г. се возела до на мястото до водача на лек „Фолксваген тигуан“ с рег. № ****** по републикански път Ι-4, когато при километър 65+100 насрещно движещият се водач на лек автомобил „Мицубиши L200“ с рег. ***** навлязъл странично в лентата на автомобила, където била ищцата, и предизвикал удар. При удара ищцата изпаднала в безсъзнание, като се събудила премръзнала, когато я качвали в линейка. Било установено, че е получила травма на главата и сътресение на мозъка. Стояла два дена в болница, като не можела дори да става от леглото. Имала много световъртежи, не можела да се движи сама, страдала от кръвонасядания в таза, натъртвания на ребрата и други травми. Ищцата имала и много счупени зъби и не можела да се храни. Ищцата имала и силно изкривен и подут нос и 1 чувствала, че е загрозена. Лечението на травмите и най-вече на зъбите, било свързано за ищцата с много болки и интервенции, като платила и 1963,36
€. Ищцата продължава да има спорадични болки, появили се проблеми с кръвното и епизоди на тревожност. Тъй като ответникът бил сключил застраховка със задължение да плаща за причинени от виновния водач вреди, ищцата насочва претенциите си за обезщетение към него. Ответникът изплатил само 3000 лева и 195,30 лева за имуществени вреди, като ищцата претендира още 6135,50 €. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „ЗАД Даллбогг живот и здраве“ АД, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Признава се, че са платени 3195,30 лева. Прави се възражение за съпричиняване на вредите от страна на водача на автомобила, в който се е возела ищцата. Оспорва се, че ищцата е получила травми с твърдяната тежест, като се твърди, че са били по-ниски като интензивност, както се оспорва, че изпитва и до момента болки и страдания. Нямало данни за продължаващо лечение, поради което нямало основание да се приеме, че ищцата още страда от описаните от нея увреждания на здравето. Претендира се, че търсеното обезщетение е в твърде висок размер спрямо икономическите условия в страната, както и че част от вредите са причинени поради това, че ищцата не е носела предпазния си колан към момента на ПТП. Оспорва се претенцията за лихва, тъй като се твърди, че ищцата не била сезирала ответника с редовна претенция. Иска се отхвърлянето на исковете.
Претендират се разноски.
Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, и чл.
497, ал. 1, т. 1 КЗ, на които се противопоставя и възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между тях следните факти: че на 26.12.2024 г. ищцата е пострадала като пътник в пътнотранспортно произшествие (ПТП), за чието предизвикване поне отчасти вина има водачът на лек автомобил „Мицубиши L200“ с рег. *****, отговорността на когото е била застрахована към датата на ПТП от ответника; че ответникът е платил на ищцата 3195,30 лева обезщетение.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените доказателства, представени с исковата молба; поисканият от ищцата свидетел; поисканите от ищцата медицинска и зъбномедицинска експертиза (като комплексна такава).
По направеното в отговора на исковата молба оспорване на допустимостта на свидетелски показания, съдът намира, че е неоснователно – какво ще разкаже свидетелят и дали е годно да установи болки и страдания е 2 въпрос на анализ на дадени показания, а не на допустимостта им, като чл. 164 ГПК не предвижда забрана обстоятелства относно търпени болки да се разкриват със свидетелски показания. Не следва да се допускат експертизите, поискани от ищцата, за извършване от исканите от нея специалисти с тесни специалности – зададените въпроси не съдържат искания за установяване на строго специфични увреждания на нервите или хирургични интервенции с особена нужда от специализирани познания, като за експертизата е достатъчно да се назначат съдебен медик и зъболекар, за да се дадат отговори.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК следните доказателства: поисканата от ищцата автотехническа експертиза, тъй като не е в нейна доказателствена тежест; поисканата от ответника автотехническа експертиза, тъй като относима към предмета на спора (виж последния абзац от мотивите, а и съобразно посоченото в отговора на ответника); поисканият от ответника свидетел, тъй като показанията му не са необходими за правилно разрешаване на делото; осми въпрос от медицинската експертиза, който е изцяло правен – не съществува медицинско понятие „обезобразяване“, това е естетически критерии, които се преценява от съда, не от вещо лице. Въпросите към експертизата освен това следва да се преформулират така, че да не съдържат предполагаем отговор в текста си (не се пита „изпитвала ли е ищцата интензивни болки“, тъй като тази формулировка предполага, че ги е изпитвала, а „с каква интензивност са били болките“).
Съдът намира, че твърдяното от ответника възражение за съпричиняване от трето лице (не това за неносене на предпазен колан, то ще се разгледа) няма значение за делото и няма да го разглежда – съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетение за вреди от непозволено увреждане се намалява единствено при вина на пострадалия. В случая не се твърди ищцата да е участвала по какъвто и да е начин в причинния процес, довел до увреждането , поради което това възражение е недопустимо – твърдените от ответника факти не съответстват на основание за изключване на отговорност, предвидено в който и да е закон.
Дали и кой от водачите е съпричинил ПТП, в каква степен и какви правни последици може да има това между неучастващи по делото лица е извън предмета на настоящото дело и подобни възражения няма да се разглеждат от настоящия съд.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 56148 по описа за 2025 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 29 юни 2026 г. от 16:15 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещите лица.
ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по 3 чл. 146 ГПК:
Предявени са обективно съединени кумулативни искове за присъждане от застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на две обезщетения – за имуществени вреди и неимуществени вреди, с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, и съединени с всеки от тях претенции за лихва за забава по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, като ответникът прави освен другите си възражения и такова за съпричиняване с квалификация по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Искът за обезщетение за неимуществени вреди се уважава, ако съдът установи, че ответникът е покривал отговорността за причиняване на ПТП от виновния водач; ако се установи, че последният е имал поведение, което е противоправно, и в причинна връзка с това поведение са настъпили за ищцата вреди – болки и страдания, като вината на водача, предизвикал ПТП се презумира и не се доказва. Съответно искът за имуществени вреди се уважава, ако като вреди се установят разходи за лечение, които са в причинна връзка с причинените на ищцата при ПТП травми. Претенцията за лихва се уважава, ако ответникът е бил сезиран с претенция за плащане на обезщетение и не е платил в 6-месечен срок. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът определя по справедливост съобразно характера и тежестта на уврежданията на ищцата; отражението им върху нейния личен, социален и професионален живот, както и според икономическото равнище на разходите в страната към датата на ПТП. Всеки от исковете ще се отхвърли частично, ако се установи, че поради нарушение на задълженията си като пътник ищцата е претърпяла повече вреди.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти: че на 26.12.2024 г. ищцата е пострадала като пътник в пътнотранспортно произшествие (ПТП), за чието предизвикване поне отчасти вина има водачът на лек автомобил „Мицубиши L200“ с рег.
*****, отговорността на когото е била застрахована към датата на ПТП от ответника; че ответникът е платил на ищцата 3195,30 лева обезщетение.
УКАЗВА на страните, че ПРЕЗУМИРАН ФАКТ, който НЕ СЕ
НУЖДАЕ от доказване съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД е, че причинилият ПТП водач (това подлежи на доказване) е действал виновно.
УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи:
1. по иска за неимуществени вреди – причинната връзка между ПТП и търпените болки и страдания; интензитета, характера и продължителността им;
2. по иска за имуществени вреди – разходи за лечение повече от платеното от ответника; причинна връзка между травмите и приложеното лечение;
3. по претенциите за лихви – предявяване на застрахователна претенция пред ответника.
4
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи по възражението за съпричиняване – противоправно поведение на ищцата при ПТП; че това противоправно поведение е довело до уврежданията или тяхното засилване.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за забавянето (чл. 147 ГПК).
УКАЗВА на страните, че в случай, че имат нови доказателствени искания във връзка с указанията на съда следва да направят същите в дадения от съда достатъчен срок – до 22 юни 2026 г., като срокът не е преклузивен, но при неспазването му съдът ще приеме, че страните стават причина за забавяне на производството и ще им наложи глоба съгласно чл. 92а ГПК, освен ако не посочат доказателства за основателни причини за забавяне на представянето на доказателства по делото.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.