Решение № 406 от 21.12.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Стара Загора, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20225500500722 по описа за 2022 година

Производството е на осн. чл.258- 273 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, чл.225, ал.1, чл.357, ал.1 и чл.358, ал.2 от КТ и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.

Дело е било образувано въз основа на постъпила в законния 2седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 20338/05.09.2022г. от работника- ищец Л. Д. Е. от гр.С.З. против изцяло негативното за него първоинстанционно Решение № 710/29.07.2022г. по гр.д.№ 286/2022г. по описа на РС- Ст.Загора, с което са били отхвърлени напълно, като неоснователни и недоказани, исковете му против ответника- работодател „Д.Е.Б.“- ЕООД, гр.С. по чл.330, ал.2, т.6 във вр. с чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване уволнението му със Заповед № 103/29.11.2021г. за незаконна, за отхвърляне иска му за възстановяване на по- рано заеманата от него длъжност по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, за отхвърляне иска му за заплащане на парично обезщетение за оставане без работа поради уволнение за времето от 26.11.2021г. до 25.01.2022г. в размер на 2 000 лв., ведно със законна лихва по чл.344, ал.1, т.3 от КТ и за присъждане разноските му пред първата съдебна инстанция. Излага подробно своите фактически и правни аргументи в подкрепа на защитната си теза, че РС не бил конкретизира как и по какъв начин е приел, че е налице признание от страна на работника за описаните обстоятелства, тъй като такова признание не се съдържало нито в исковата молба, нито в протоколите по делото, нито в други доказателства пред РС.

Счита, че напротив- още в исковата молба, а и в целия първоинстанционен 1 процес е твърдял, че предприятието не спазва задълженията си да осигури здравословни и безопасни условия на труд, задължавайки го да прави и заплаща лично със собствени средства тестове за Ковид-19, но тези доводи и възражения РС изцяло бил игнорирал, като само в един абзац на Решението си бланкетно бил интерпретирал Разрешение на ЕК по регламент ЕС 726/2004 на ЕП и СЕС, стигайки до извода, че е въпрос на лична преценка на правния субект коя от наличните възможности за установяване на носителство на Ковид-19 следва да предпочете. Също така в атакуваното първоинстанционно Решение липсвали каквито и да било мотиви как и въз основа на кои доказателства РС бил приел, че той е извършил каквито и да било нарушения на трудовата дисциплина, като такива съображения изцяло липсвали.

Предвид което счита, че първоинстанционното Решение било постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, и само на това основание следвало да бъде изцяло отменено, и иска от настоящия въззивен съд да постанови ново такова, с което да уважи всички негови обективно и субективно съединени искове против работодателя му- въззиваем, със законните последици от това. Няма свои нови доказателствени искания пред въззивния съд. Претендира разноските си пред двете съдебни инстанции. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото.

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор вх.№ 26827/18.11.2022г. на въззивната жалба от работодателяо т в е т н и к „Д.Е.Б.“- ЕООД, гр.С., който счита жалбата за изцяло неоснователна и недоказана, че решението на първоинстанционния съд било напълно правилно, законосъобразно и обосновано, тъй като при постановяване на своето решение РС бил обсъдил всички събрани по делото доказателства и бил достигнал до своите правни изводи, съобразявайки се с материално- правните норми. Развива подробни фактически и правни съображения в подкрепа на защитната си теза по делото, че въззивникътработник не е твърдял, че не е бил запознат със съдържанието на двете заповеди на работодателя/Заповед № 0001-1266/20.10.2021г. и впоследствие Заповед № 0001-1269/16.11.2021г./, съответно не е оспорвал и съществуването им в хода на първоинстанционното производство, която процесуална възможност вече преклудирана. Като РС се е позовал на въпросните 2 бр. заповеди на работодателя, а се е мотивирал с гласните доказателства на управителя Витанов, в които се споменава Заповедта му № 0001-1266/20.10.2021г., като Управител на магазина, в който е работил въззивника, както и с вътрешните правила на работодателя, представени по делото. Счита, че не присъствието на придружители с работника, а тяхното и на въззивника агресивно поведение са накърнили авторитета на работодателя, нарушили са работния процес на магазина и са създали неудобство на останалите му служители. Заявява, че РС правилно бил приел, че с цялостното си поведение/което не било оспорено в първоинстанционното производство/, категорично доказано със свидетелски показания, въззивникът 2 е извършил цитираните нарушения на трудовата дисциплина. Твърди, че напълно правилно РС се бил позовал на Решение № 10/23.07.2020г. на Конституционния съд на Република България, като Държавата била в правомощията си да гарантира живота и здравето на гражданите и съответно да предприеме определени мерки, като същото поведение се очаквало и от правни субекти, като работодателите, които следвало от своя страна да обезпечат здравословни и безопасни условия на труд в епидемична обстановка, които били взети от работодателя- въззиваем "Д.Е.Б."- ЕООД.

Поради което не отговаряли на обективната действителност възраженията във въззивната жалба, че предприятието не спазвало задълженията си да осигури здравословни и безопасни условия на труд, задължавайки въззивника Е. да прави и заплаща лично със собствени средства тестове за Ковид -19. Счита за правилно заключението на РС, че било въпрос на преценка от страна на правния субект(служителя) коя от дадените му от работодателя възможности да избере, за да докаже, че не е носител на вируса и съответно не създава предпоставки за заразяване на останалите служители на работодателя, а дали служителят ще избере да се спазва установените от работодателя му правила и дали го удовлетворяват или не, не можело да се вменява в отговорност на работодателя. Няма свои нови доказателствени искания пред въззивния съд.

Претендира разноските си по въззивното дело. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото, както и писмената му защита.

Настоящият въззивен съд, като обсъди доводите на всяка от страните по делото, мотивите на атакуваното първоинстанционно съдебно Решение, събраните по делото пред РС писмени и гласни доказателства, липсата на новоприети доказателства пред въззивния ОС- Ст.Загора, поотделно и в тяхната съвкупност, и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин, че видно от мотивите на атакуваното изцяло негативно за въззивника- работодател/ответник/ Решение на РС- гр.Стара Загора, първоинстанционният съд при цялостната преценка на събраните от него писмени и гласни доказателства, правилно е преценил, че безспорно при мотивирането си РС се е позовал на несъществуващи по делото писмени доказателства/цитираните, но непредставени от работодателя и неприети по делото 2 бр. заповеди/, и не е обсъдил всички доводи и възражения, с които въззивникът- ищец е обосновал исковите си претенции. Действително такава заповед действително е цитирана и посочена в отговора на ответното предприятие, така и в показанията на свидетели, но същата липсва като доказателство по делото, както пред РС, така и пред ОС. Безспорно такава заповед с подобно съдържание и номер не е представена по делото от издалия я работодател нито с първия, нито с втория отговор, нито в съдебно заседание, очевидно такава заповед няма приета като част от писмените доказателства, въз основа на които следва да бъде постановено решението на РС. Предвид очевидната липса на такова писмено доказателство по делото РС 3 неправилно и при съществено нарушение на процесуалните правила се позовава на нея и на нейното съдържание, без да е пряко и непосредствено запознат с него, а единствено и само го извлича от твърденията на работодателя и на част от свидетелите по делото, свързани по някакъв начин със самия работодател.

Незаконосъобразно и неправилно РС е приел относно формулировката по отношение на нарушението „злоупотреба с доверието на работодателя“, че работникът- въззивник при явяването си на работа с придружители, които да бъдат свидетели на недопускането му до работното място като служител на предприятието, е извършил действия, с които е разрушил доверието на работодателя и е действал недобросъвестно, тъй като бил предварително запознат с прочетена по- рано заповед, за която се твърдяло от работодателявъззиваем, че съдържала ограничения и забрани за явяване на работа без отрицателен тест за Ковид-19. В атакуваното първоинстанционно Решение липсва каквато и да било фактическа и правна аргументация защо явяването на работника с придружители, които са удостоверили в приложената към делото молба- декларация от 16.11.2021г. недопускането му до работното място/след като същият се е явил в установеното време и място, готов да изпълни трудовите си задължения/ представлява действия, с които същият бил разрушил доверието на работодателя и бил действал недобросъвестно, тъй като бил предварително запознат с прочетена по- рано заповед. Липсата на мотиви, въз основа на които РС е стигнал до този извод, представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Друго съществено нарушение е изцяло игнорирането на посочените в Исковата молба твърдения, доводи и възражения на работника кое практически е наложило той да предприеме тези действия, а именно- недопускането му до работа поради липса на направен и заплатен лично от него самия тест за Ковид-19.

По второто сочено дисциплинарно нарушение за тежко нарушение на трудовата дисциплина/неспазване законните разпореждания на работодателя, неспазване правилата за здравословни и безопасни условия на труд, нелоялност към работодателя, като злоупотребява с неговото доверие, неспазване на вътрешните правила, приети в предприятието и пречки за другите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения/ РС без никакви конкретно установени и доказани факти и доказателства е приел, че работникът сам бил признал неспазването на вътрешните правила (с които бил предварително запознат), разпоредбите, произтичащи от нормативен акт, и предвид това признание се установявало и нарушението „неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд“. Изводът на РС в тази му част се явява изцяло необоснован, недоказан и незаконосъобразен, като в описателната част на атакуваното първоинстанционно Решение липсват каквато и да са аргументи за такова нарушения, с изключение на достъпа до работното място, където РС е възпроизвел част от относимото по казуса Решение на Конституционния съд на Република България. РС не сочи в мотивите на Решението си въз основа на какви факти и доказателства и 4 съобразно какви материалноправни и процесуални норми е приел, че било налице признание от работника за тези обстоятелства, тъй като такова очевидно липсва- видно от текстовете на исковата молба, от протоколите от проведените 3 о.с.з. по делото, и от представените от страните и приети от РС доказателства- писмени и гласни. По делото очевидно работникът- въззивник твърди, че не той, а предприятието- работодател не спазвало задълженията си да му осигури здравословни и безопасни условия на труд, задължавайки го да прави и заплаща лично със собствени средства исканите тестове за Ковид-19 в приетите 2 бр. заповеди на Министъра на здравеопазването- С.. Само в един абзац от мотивите си РС бланкетно е интерпретирал Разрешение на ЕК по регламент ЕС 726/2004 на ЕП и СЕС, извеждайки изводи, че е въпрос на лична преценка на правния субект коя от наличните възможности за установяване неносителство на Ковид-19 следва да предпочете. Наред с това липсват каквито и да било обосновки как и въз основа на кои доказателства РС е приел, че работникът е извършил каквито и да било нарушения на трудовата дисциплина в предприятието- работодател.