Решение № 609 от 17.07.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. Шумен, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Стела Любч. Д. като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело № 20253630102857 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба подадена от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. „България“ № 81В, ап. 3 срещу Р. М. Х., ЕГН **********, адрес: ***, в която твърди, че по Договор за потребителски кредит № 433154 сключен на 08.07.2020 г., сключен между "Сити Кеш" ООД и ответника Р. М.

Х., на последната е предоставен кредит в размер на 600 лева срещу задължение да го върне на девет вноски в срок до 10.04.2021г. Сочи, че е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40,05%, както и ГПР в размер на 47,67%. Излага, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от 13.01.2022г. кредиторът е прехвърлил вземанията по договора на цесионера- ищец, за което длъжникът бил уведомен. Заявява, че длъжникът не е изпълнявал задълженията си по договора, включително след настъпилия падеж. Ищецът излага, че по ч.гр.д.№5269/2025г. на РС Бургасе издадена Заповед за изпълнение №2701/28.07.2025г., по силата на която е разпоредено ответникът да му плати 600 лева – главница, 112,06 лева-договорна лихва за периода от 08.07.2020 г. до 10.04.2021 г.. 245,77 лева- мораторна лихва за периода от 10.04.2021 г. до 27.06.2025 г, както и разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 46,49 лева, съразмерно на уважената част от заявлението. Поради връчването на заповедта по чл. 47, ал. 5 ГПК , на кредитора е указано да предяви иск, в резултат на което е заявена настоящата претенция.

Съобразно изложеното моли да бъде постановено решение, по силата на което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи 600 лева – главница, 112,06 лева-договорна лихва за периода от 08.07.2020 г. до 10.04.2021 г.. 245,77 лева- мораторна лихва за периода от 10.04.2021 г. до 27.06.2025 г.Претендира извършените в заповедното и исковото производство 1 деловодни разноски.

Ответникът, чрез назначения му особен представител оспорва иска.

Оспорва ответникът да е уведомен за извършена цесия на процесното вземане; оспорва валидно сключване на договора; оспорва реалното получаване на заемната сума от ответника. Моли съда да отхвърли исковете. В съдебно заседание поддържа изложеното становище.

Съдът, като обсъди становищата на страните и прецени събраните доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена Заповед за изпълнение №2701/28.07.2025г. по ч.гр.д.№5269/2025г. на РС Бургас, в полза на "АПС Бета България" ЕООД срещу Р. М. Х. за 600 лева – главница, 112,06 левадоговорна лихва за периода от 08.07.2020 г. до 10.04.2021 г.. 245,77 левамораторна лихва за периода от 10.04.2021 г. до 27.06.2025 г, както и разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 46,49 лева, съразмерно на уважената част от заявлението.

Поради наличието на предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е изпратено съобщение да предяви иск за вземането, поради което той предявява в срок настоящата претенция.

Предявеният установителен иск е процесуално допустим, депозиран от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок. Съобразно вида на търсената защита, за да постанови положителен за ищеца резултат той следва да установи пълно и главно основанията и размера на претенциите си, основани на качеството му на кредитор, придобил изискуемо вземане срещу ответника по силата на посочения от него договор за продажба на вземания (цесия), както и свързаните с това задължения.

Ищецът твърди, че между ответника и „Сити Кеш“ ООД е възникнало облигационно породено от сключения между тях по реда на ЗПФУР Договор за потребителски кредит № 433154 сключен на 08.07.2020 г. Легалната дефиниция на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние е дадена в чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР , според която всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договора, сред които са, че доставчикът е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора, като доказателствената тежест е възложена изцяло на същия, респективно на лицето, което черпи права от сключването на договора. Съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления –ЗЕДЕУУ. Съгласно ал. 3 на същия текст преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща се записват със съгласието на другата страна и имат 2 доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

В приложените към договора Общи условия в раздел V са уредени начините и условията за кандидатстване за кредит, като според чл. 20, ал. 1 от ОУ договорът се счита сключен и влиза в сила от датата на изпращането му от заемодателя на заемателя, освен при подписването му в офис. Страните се съгласяват съобщенията по електронната поща да имат силата на саморъчни подписи по силата на чл. 13 от ЗЕДЕУУ.

По делото е представен т. нар. "лог файл", от който се установяват извършените от заемателя действия посредством интернет платформата на кредитора, въведените лични данни в базата на заемодателя, От същия документ е видно, че е изпратена преддоговорна информация, която е приета и е създадена заявка, след което кредитът е одобрен. Лог файла показва поредица от действия извършени в рамките на двадесет минути, през което време и чрез които действия потребителят е кандидатствал за кредит на онлайн платформата, посочил е основните параметри на договора- сума, срок на погасяване, начин на предаване на парите, съгласил се е с преддоговорната информация, като е предоставил лични данни, чрез които е идентифициран в системата. Кредитът е усвоен като ответникът е получил сумата от 600 лева на каса на "Изипей" ("Easypay") на 09.07.2020г.

От изложеното по-горе, съдът стига до извода за наличието на възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит чрез електронни изявления с установими основни параметри- отпусната сума от 600 лева, срок на погасяване до 10.04.2021г., начин на получаване на сумата и номер на договор. В този аспект възраженията на особения представител на ответника са неоснователни, доколкото приетите доказателства установяват във взаимовръзка помежду си, както кандидатстването за кредит по реда посочен в ОУ, така и неговото одобряване, отпускане и реалното получаване на сумата, а от друга страна, ответникът не ангажира доказателства, които да ги опровергават. По делото са представени и доказателства за валидно прехвърляне на вземанията на кредитора „Сити Кеш“ ООД на настоящият ищец. Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД изисква длъжникът да бъде уведомен за цесията от предишния кредитор, за да породи действие спрямо него, като целта е да се защити длъжника срещу изпълнение на ненадлежен кредитор. При липса на изрична законова забрана това уведомяване може да бъде извършено и от новия кредитор, за което впрочем той е бил изрично упълномощен. Доколкото няма доказателства негово изявление да е изпратено и достигнало до адресата -ответник по делото, в конкретния случай длъжникът следва да се счита уведомен за извършената цесия с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея ( вж. Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г. постановено по реда на чл. 290 от ГПК, Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г. постановено по реда на чл. 290 от ГПК) и следва да се има предвид като факт, имащ значение за спорното право при постановяване на решението. Съдебната практика е категорична, че надлежно връчване има и когато то се прави чрез назначения от съда особен представител, както в случая (Определение № 60850 от 2.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2537/2021 г., III г. о., ГК).

След като приема, че между страните е сключен договор за кредит с описаните по-горе параметри, по който ответникът има качеството потребител по смисъла на ЗПК и ЗЗП, както и активната процесуална легитимация на 3 ищеца в процеса, съдът трябва да изпълни служебното си задължение да проследи за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и последиците, ако бъдат установени такива. Анализирайки съдържанието на оспорения договор за паричен кредит съдът намира, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , тъй като посоченият ГПР в него е различен от действителния. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния Договор за потребителски кредит № 433154 сключен на 08.07.2020 г. е посочен ГПР от 47,67% и формално същият не надвишава изискванията, поставени в чл. 19, ал. 4 от ЗПК , но в него следва да се включат и разходите за начислената неустойка и така да се формира общия разход по кредита. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК , "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, без включване на нотариалните такси. В процесния договор и погасителния план към него е предвидено вземането на кредитора за неустойка, платима на части на падежните дати на месечните погасителни вноски и формираща крайната дължима сума по договора.

В настоящият случай неустойката е начислена за неизпълнение на задължение по чл. 6. 1 от договора, в който е предвидено задължение за заемателя в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума да предостави обезпечение съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ- поръчител или банкова гаранция, като при неизпълнение на това задължение заемателят дължи неустойка в размер на 590,91 лева, начислена автоматично и заплащана разсрочено съгласно вноските по погасителния план. Очевидно е, че банкова гаранция не би могла да се предостави в посочения срок, а условията, поставени към поръчител/ите в чл. 33, ал. 1, т. 1 от ОУ са такива, че трудно би се открил средностатистически работещ гражданин в България, отговарящ на тези условия, който да бъде убеден от друг средностатистически потребител на т. нар. "бързи кредити" да обезпечи неговия заем. Така по естествен път се стига да хипотезата, в която заемателят изначално е поставен да подпише договора при условия, които не може да изпълни, а заемодателят изначално знае това, както знае и какъв е размерът на неустойката, предвидена при неизпълнение на това задължение. Въз основа на тези разсъждения, съдът приема, че неустойката е разход който следва да се включи при изчисление на ГПР.