Решение № 406 от 29.04.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Стара Загора, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Д. С. като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20265530100247 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл.26 и чл.55 ЗЗД.

Ищецът *** твърди в исковата си молба, че е страна по Договор за потребителски кредит № *** от 02.12.2024г. сключен с „НЕТКРЕДИТ“ ООД София, съгласно който трябва да върне сумата по кредита, която се явява сума от 2424 лева, при сума на получаване 1500 лева, при срок на кредита от 24 месеца, при ГПР от 64.94%. В т.3.2.1. от „ Раздел III. Права и задължения на страните по договора за потребителски кредит“ към Общите условия от Договор за потребителски кредит № *** от 02.12.2024г. е предвидено: При сключване на Договора за потребителски кредит или преди предоставяне на заемната сума, Кредитополучателят може да представи на дружеството обезпечение по кредита.

Обезпечението може да се предостави както по желание на кредитополучателя, така и с оглед искане на Дружеството, в случай че последният изиска такова. Обезпечението може да бъде: а) банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България; б) гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република България; в) поръчител по смисъла на чл. 138 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В т.3.2.4. При сключване на договора за кредит или преди отпускане на заемната сума, поръчителят следва да сключи с Дружеството договор за поръчителство по чл. 138 ЗЗД, с който се задължава да спрямо Дружеството да отговаря за изпълнение на цялото задължение на кредитополучателя (общата сума, дължима от потребителя по смисъла на § 1, т. 2 ЗПК. В т.8 от „Част I. Идентификационни данни и данни за контакт на кредитора/кредитния посредник:“ към Стандартен европейски формуляр за 1 предоставяне на информация за потребителските кредити е предвидено: При сключване на Договора за потребителски кредит или преди предоставяне на заемната сума, Кредитополучателят може да представи на дружеството обезпечение по кредита.

Обезпечението може да се предостави както по желание на кредитополучателя, така и с оглед искане на Дружеството, в случай че последното изиска такова.

Обезпечението може да бъде: а) банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България; б) гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република България; в) поръчител по смисъла на чл. 138 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Банковата гаранция и гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, следва да отговарят на изискванията на закона за тяхното издаване и да съдържат неотменяемо и безусловно изявление, че ако Кредитополучателят не заплати което и да е свое парично задължение, произтичащо от Договора за потребителски кредит, гарантът (банка или небанкова финансова институция) ще заплати на „Неткредит“ ООД всички дължими от Кредитополучателя суми в първия работен ден, следващ деня на получаване на първо писмено искане от страна на дружеството. Банковата гаранция или гаранцията издадена от небанкова финансова институция трябва да бъдат за сума в размер не по малък от общата сума(по смисъла на § 1, т. 2 ЗПК), дължима от потребителя по договора за кредит и за срок не по-кратък от последната падежна дата, посочена в съдържащия се в договора за кредит погасителен план.

С цел да се обезпечи Договор за потребителски кредит № *** от 02.12.2024г. ищцата сключва Договор за предоставяне на гаранция № *** от 02.12.2024г. с „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД София, с който да се обезпечи първоначално сключеният договор за потребителски кредит. Във връзка с така сключения Договор за гаранция тя следва да заплати допълнително такса за гаранция в размер на 945 лева.

Счита, че Договор за потребителски кредит № *** от 02.12.2024г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК. В условията на евентуалност счита, че клаузата на т.3.2.1. от „Раздел III. Права и задължения на страните по договора за потребителски кредит“ към Общите условия от Договор за потребителски кредит № *** от 02.12.2024г.и т.8 от „Част I. Идентификационни данни и данни за контакт на кредитора/кредитния посредник“ към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, са нищожни на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

Счита, че Договор за предоставяне на гаранция № *** от 02.12.2024г. също е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК.

Излага подробни аргументи и правен анализ в подкрепа на тезата си за недействителност на договорите.

Моли съда да постанови решение, с което:

- да прогласи, че Договор за потребителски кредит № *** от 02.12.2024г. сключен с 2

„НЕТКРЕДИТ“ ООД София е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на т.3.2.1. от „Раздел III. Права и задължения на страните по договора за потребителски кредит“ към Общите условия от Договор за потребителски кредит № *** от 02.12.2024г.и т.8 от „Част I.

Идентификационни данни и данни за контакт на кредитора/кредитния посредник към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити са нищожни на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП;

- да прогласи, че Договор за предоставяне на гаранция № *** от 02.12.2024г. сключен с „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД София във връзка с обезпечаването на Договор за кредит е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП;

- да осъди на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД „НЕТКРЕДИТ“ ООД София да й заплати сумата от 100 лева, недължимо заплатена по недействителен Договор за потребителски кредит № *** от 02.12.2024г., ведно със законовата лихва от завеждане на иска до окончателното плащане;

- да осъди на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД София да й заплати сумата от 400 лева, недължимо заплатена по недействителен Договор за предоставяне на гаранция № *** от 02.12.2024г., ведно със законовата лихва от завеждане на иска до окончателното плащане.

Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „НЕТКРЕДИТ“ ООД София представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който изразява становище за допустимост на исковата претенция и признава същата по смисъла на чл.237 ГПК.

Ответникът „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД София представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който изразява становище, че признава исковата претенция за основателна по смисъла на чл. 237 ГПК.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че на 02.12.2024г. между *** и „НЕТКРЕДИТ“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 1500 лв. срещу задължението на последния да го върне в срок от 24 месеца – до 03.12.2026г., при ГПР 64,94 % и лихвен процент 51,10 %, или общ размер на всички плащания – 2424лв. Съгласно т.3.2.1. от към Общите условия от Договор за потребителски кредит № *** от 02.12.2024г., при сключване на Договора за потребителски кредит или преди предоставяне на заемната сума, Кредитополучателят може да представи на дружеството обезпечение по кредита. Обезпечението може да се предостави както по желание на кредитополучателя, така и с оглед искане на Дружеството, в случай че 3 последният изиска такова. Обезпечението може да бъде: а) банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България; б) гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република България; в) поръчител по смисъла на чл. 138 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

В т.3.2.4. При сключване на договора за кредит или преди отпускане на заемната сума, поръчителят следва да сключи с Дружеството договор за поръчителство по чл.138 ЗЗД, с който се задължава да спрямо Дружеството да отговаря за изпълнение на цялото задължение на кредитополучателя (общата сума, дължима от потребителя по смисъла на § 1, т. 2 ЗПК.

По делото не се спори, че ищецът е сключил Договор за предоставяне на гаранция № *** от 02.12.2024г. с „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД София, по който договор дължи на гаранта възнаграждение в размер на 945 лв. платимо разсрочено на 9 вноски, всяка от които в размер на 105 лв.

При така събраните доказателства съдът намира, че не е спорно по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, както и че ищецът е потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК, поради което за валидност на договора и последици му приложение ще намерят изискванията на ЗПК.

Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.712 и т.20, чл.12 ал.1 т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Ищецът излага на първо място твърдения за нарушения на императивните норми на чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК, поради което счита договора за потребителски кредит и договора за гаранция за нищожни на основание чл.26 ал.1 ЗЗД.

Разпоредбата на чл.11 ал.1 от ЗПК регламентираща съдържанието на договора за потребителски кредит в т.10 въвежда изискване за посочване в договора на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Това изискване е въведено, за да гарантира на потребителя яснота и прозрачност как се формира задължението му, какво е оскъпяването на кредита, както и да му даде възможност да извърши съпоставка с други кредитни продукти и направи своя избор. По правилата на чл.19 ал.1-3 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По смисъла на ЗПК §1 т.1 "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

4

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В настоящия случай ищецът е избрал да гарантира кредита си със сключването на Договор за предоставяне на гаранция с „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД София. Така за ищеца възниква допълнително задължение за заплащане на възнаграждение, платимо по начините, установени в договора.

В договора за паричен заем е посочен процент на ГПР 64,94%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл.11 ал.1 т.10 ГПК. Този размер надвишава максималния по чл.19 ал.4 ЗПК и не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД София, което следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК. Това възнаграждение е определено като месечна вноска за срока на договора за потребителски кредит и следва да бъде включено в ГПР. Прибавянето и на това възнаграждение към ГПР води до многократно надвишаване на ограничението на чл.19 ал.4 ЗПК, а от там до нищожност на основание чл.19 ал.5 ЗПК.