Решение № 4822 от 10.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4822 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100508180 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ответника ЗАД „Армеец“ АД, срещу Решение № 6414 от 10.04.2025 г., постановено по гр. д. № 48378/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 179-ти състав (поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение №11239/12.06.2025 год., по гр.д. №48378/2024 год. по описа на СРС, 179 състав), с което са уважени предявените от ЗЕАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 373, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 17 от Конвенцията за договора за автомобилен превоз /CMR/ и жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца сумата от 9518,94 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Карго" по щета №110323232300096, за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на неукрепване от превозвача на товара на основание CMR без дата от 20.03.2023г. формирана като сбор от следните суми: 3753,72 лева стойност на бракуваната стока, 4870,02 лева - транспортни разходи за връщане в България, 895,20 лева аварийна такса за оценка на щетите, ведно със законната лихва от 14.08.2024 г. до погасяване на задължението.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение материалния и процесуалния закон и необснованост на изводите. Въззивникът оспорва извода на съда, че не е доказано възражението за наличие на предпоставките по чл.17, т.2 от Конвенцията за договора за автомобилен превоз /CMR/, регламентираща основанията за освобождаване от отговорност на превозвача. Счита, че изводът на първоинстанционния съд е в противоречие със събраните по делото гласни и писмени доказателства, включително и допуснатата и изслушана по делото експертиза. От последната, а и от останалия доказателствен материал не се установява на действие от страна на застрахования при ответника превозвач, с което последният виновно да е причинил вредите. Възразява относно наличието на покрит от застрахователния договор между ищеца и товародателя риск, което лишава извършеното от застрахователя плащане от основание. По изложените съображения моли съдът да отмени 1 обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. В условията на евентуалност, моли съда да намали присъденото обезщетение.

Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба от ЗЕАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, с който се оспорва въззивната жалба, като неоснователна и необоснована. Поддържа становище, че изводите на първоинстанционния съд са правилни и обосновани, като са постановени при съобразяване на приложимата нормативна уредба и събрания по делото доказателствен материал. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, вр. чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания намира същата за неоснователна по следните съображения:

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведени оплаквания във въззивната жалба, съдът намира следното:

С процесното решение СРС е уважил предявените от ЗЕАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК 000694286, искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл.

373, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 17 от Конвенцията за договора за автомобилен превоз /CMR/, за осъждане на ответника ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907 да заплати на ищеца сумата 9518,94 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Карго" по щета №110323232300096 за обезщетяване на вредите настъпили вследствие на неукрепване от превозвача на товара на основание CMR без дата от 20.03.2023г., формирана като сбор от следните суми: 3753,72 лева стойност на бракуваната стока, 4870,02 лева - транспортни разходи за връщане в България, 895,20 лева аварийна такса за оценка на щетите, ведно със законната лихва от 14.08.2024 г. до погасяване на задължението.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение по договор за имуществена застраховка застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение. Следователно, основателността на предявения от ищеца регресен иск е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно сключен договор за имуществено застраховане; в изпълнение на този договор застрахователят да е изплатил на застрахованото лице обезщетение за настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит от застрахователен риск; отговорност на ответника за причиняването на вредите, за които е изплатено застрахователното обезщетение.

С оглед разпоредбата на чл. 1, т. 1 Конвенция C M R , в която е регламентиран предметният й обхват, същата се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на товари с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така, както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна, независимо от седалището и националността на страните. В процесния случай стоката е натоварена в България и е следвало да бъде разтоварена в Германия, като и двете държави са страни по Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Следователно налице са условията за нейното прилагане, което означава, че отношенията между страните по договора за 2 международен автомобилен превоз на стоки се уреждат задължително от Конвенция CMR, като страните не разполагат с възможност да уговарят други клаузи в противоречие с разпоредбите й.

Разпоредбите в Конвенция CMR, регламентиращи отговорността на превозвача при цялостна или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й, основанията за освобождаване на превозвача от отговорност и доказателствената тежест, са специални норми, поради което пораждането и обема на отговорността на ответника „Зоневи транс“ООД, в качеството му на превозвач, се определя от разпоредбите на Конвенция CMR.

Същите са императивни правни норми и не допускат отклонение от правилото за поведение.

Разпоредбите на Конвенцията CMR не дерогират нормите на вътрешното право, съдържащи се в специалните Закон за автомобилните превози и ТЗ, които уреждат по аналогичен начин превозния договор. Общата нормативна уредба на договора за превоз, която се съдържа в чл. 367 - чл. 378 ТЗ и Закона за автомобилния превоз се прилага доколкото в специални международни и вътрешни актове не са регламентирани различни правила - съгласно чл. 379 ТЗ. Според чл. 34 от Конвенция СMR, когато един превоз, извършван в изпълнение на един-единствен договор, се осъществява от последователни пътни превозвачи, всеки от тях поема отговорността за изпълнението на цялостния превоз, като вторият и следващите превозвачи стават страна по договора с приемането на стоката и товарителницата, при условията посочени в товарителницата. Процесният превоз е извършван от последователни превозвачи по смисъла на чл. 34 и чл. 35 от Конвенцията, като съгласно чл.36 от нея при последователни превозвачи търсенето на отговорност за липса, повреда или закъснение може да бъде извършено само срещу първия превозвач, последния такъв или превозвача, изпълняващ тази част от превоза, по време на която е възникнала липсата, повредата или закъснението, или срещу всички или някои от тях едновременно.

С оглед възраженията във въззивната жалба, спорен пред настоящата инстанция е въпроса за наличието на някое от основанията, регламентирани в чл.17, т.2 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, освобождаващи превозвача от отговорност.

Настоящият съдебен състав споделя възприетото в решение № 60111 от 13.04.2022 г. по т. д. № 578/2020 г., Т. К., I Т. О. на ВКС, с което е прието, че отговорността на превозвача по договор за превоз, за който се прилага Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, е императивно уредена в разпоредбата на чл. 17 Конвенция CMR. Нормата на чл. 17, § 1 предвижда, че превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й, а в чл. 17, § 2 и § 4 са установени случаите на освобождаване от отговорност. Така регламентираната отговорност на превозвача спрямо правоимащия (получател или изпращач на стоката) при пълна или частична липса на стоката е специална имуществена отговорност, която възниква на основания, произтичащи от неизпълнение на договора за превоз, за възмездяване на причинените имуществени вреди.

За да се освободи от отговорност, превозвачът следва да докаже, че липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, на които не е могъл да преодолее - чл. 17, § 2 Конвенция CMR, респ. някое от основанията, визирани в чл. 17, § 4, а именно: ползване на отворени, непокрити с брезент превозни средства, когато това е било изрично уговорено и вписано в товарителницата; липса или дефект на опаковката при стоки, които поради самото си естество са изложени на разваляне или повреда, когато не са опаковани или са лошо опаковани; пакетиране, натоварване, подреждане или разтоварване на стоката от изпращача или получателя или от лица, действащи за сметка на изпращача или получателя; естеството на някои стоки, застрашени било от цялостна или частична загуба, било от повреда, като счупване, ръжда, вътрешно увреждане, изсушаване, изтичане, нормално разпадане или от действията на червеи или гризачи; недостатъчност или неточност на маркировката или на номерата на колетите; превоз на живи животни. Посочените правни норми, както и нормата на чл. 18, т. 1 Конвенция CM R определят конкретни правила за 3 поведение, ако превозвачът се позовава на някое от основанията, освобождаващи го от отговорност за обезщетение, които не могат да бъдат дерогирани с договорна клауза, приета в противоречие с тези разпоредби. Тази доказателствена тежест, възникнала за превозвача, обаче не е изпълнена.

От разпитания по делото свидетел Е.М.Е. се установява, че отговорността за опаковане и натоварване на стоката е на изпращача, но шофьорът задължително присъства на товаренето и именно последният е отговорен товарът да бъде укрепен съгласно изискванията на клиента. Шофьорът преценява средствата и начините за обезопасяване на стоката, като има и задължението през цялото време на превоза да проверява състоянието на товара. Показанията на свидетеля кореспондират и със заключението на вещото лице по допуснатата експертиза, съгласно което натоварването на процесната стока се извършва в завода на „Алкомет“ АД, като след натоварване и укрепване на товара от заводапроизводител, водачът следва да обезопаси товара с допълнителни колани при необходимост. Изрично посочените задължения на превозвача са описани и в заявка за транспорт №30005907/20005998 от 17.03.2023 г. Свидетелските показания на разпитания свидетел съответстват и относно техническите изисквания на ремаркето, обема на натоварване, средствата и начина на обезопасяване на товара, с оглед недопускане разместване на товара. В заключението си вещото лице е потвърдило наличието на причинно – следствена връзка между извършения транспорт и получените увреждания, като разпитано в съдебно заседание уточнява, че разместването може да се е случвало последователно в различни моменти от пътуването, като точния момент и място не могат да бъдат установени. Обстоятелствата са ирелевантни при преценката за ангажиране отговорността на превозвача, доколкото разпоредбата на чл. 36 от Конвенция СMR предвижда търсенето на отговорност за липса, повреда или закъснение може да бъде извършено срещу първия превозвач, последния превозвач или превозвача, изпълняващ част от превоза, по време на която е възникнала липсата, повредата или закъснението. Не е предвиден ред, в който да се търси отговорността на отделните превозвачи, а преценката към кой от изброените да насочи претенцията е единствено на правоимащото лице, в случая изпращача. Отношенията между превозвачите се уреждат от разпоредбата на чл. 37 от Конвенцията, съгласно която превозвач, изплатил обезщетение съгласно разпоредбите на тази Конвенция има право на регресен иск за главницата, лихвите и разноските, срещу превозвачите, участвали в изпълнението на превозния договор, като условие за ангажиране на отговорността по реда на регреса е обезщетението да се понесе от превозвача, по чиято вина е причинена щетата. Правната логика на разпоредбите е в облекчаване удовлетворяването на носителя на правото на обезщетение за липса, повреда или закъснение на товара, в хипотези на множество превозвачи, когато установяването на виновния или виновните от тях е затруднено. В настоящия случай претенцията е насочена срещу лице, което отговаря на основание цитираните разпоредби.