Решение № 318 от 13.06.2023, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 2591/2022
- Вид
- Решение № 318
- Подписан
- 13.06.2023
- В сила
- 10.07.2023
- Състав
- ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА ТОДОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 137А · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 492 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 318 гр. Казанлък, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20225510102591 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Н. И. Ж., ЕГН **********, с адрес: ****, против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: ****. Ищецът твърди, че в резултат на ПТП са му причинени телесни увреждания. Сочи, че на **** г. около 14:15 ч. на път ****, км. **** м. се движил л.а. марка „М.“ модел „****“ с рег. № ****, управляван от С. А. И., който нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с правомерно движещия се л. а. марка „А.Р.“ модел „****“ с рег. № ****, управляван от ищеца. В резултат на настъпилото ПТП Н. Ж. получил телесни увреждания. Издадено било НП № **** г. по АУАН № **** г. по описа на ОДМВР П., РУ-К.. Причина за настъпване на произшествието били допуснатите от водача на л.а. „М.“ С. И., нарушения на правилата за движение по пътищата. С оглед на изложеното, в случая съществувала пряка причинна връзка между деянието на виновния водач С. А. И. и настъпилите общественоопасни последици - причинените телесни увреждания на Н. Ж..
Сочи, че за увреждащият л. а. с рег. № ****, управляван от С. И. имало сключена застраховка „Гражданска отговорност”, з. п. № ****, със срок на валидност една година, считано от 07.08.2021 г. до 06.08.2022 г. със ЗК „Л.И.“ АД, гр. С.. По силата на този договор, застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв., която сума представлявала минималния размер на обезщетението за 1 неимуществени вреди по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Твърди, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалият Ж. предявил претенцията си за изплащане застрахователно обезщетение пред ЗК „Л.И.“ АД и представил всички документи, с които разполагал, с писмо получено от застрахователя на 29.07.2022 г. По случая била заведена щета № **** г., по която застрахователят не предложил заплащане на обезщетение в законоустановения срок. С оглед на изложеното, в случая били налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗК „Л.И.“ АД за причинените вреди на ищеца. Твърди, че в резултат на процесното ПТП пострадалият Ж. получил следните травматични увреждания: контузия на главата, контузия на гръдния кош, контузия на лява раменно мишнична област, охлузвания и разкъсно-контузни рани на лявата раменно-мишнична област, данни за претърпяно мозъчно сътресение. След инцидента на **** г. ищецът бил прегледан от екип на спешна медицинска помощ, съгласно фиш № **** от ФСМП[1]К., според който пострадалият бил с охлузвания на лява мишница. На 23.07.2022 г. след преглед в Съдебна медицина в гр. С.З. съгласно Съдебномедицинско удостоверение на живо лице № **** г. било установено, че ищецът бил с: охлузвания по мишничната област на левия горен крайник, охлузване и кръвонасядане по задната повърхност на лявото рамо, косо кръвонасядане по лява гръдна половина в горната част. На 26.07.2022 г. Н. И. Ж. бил прегледан в ЕТ „****“ пострадалият бил с оплаквания от главоболие в челната теменна област, придружено с гадене, световъртеж и дразнене от светлина, безсъние, болки в ребрата в ляво. От там ищецът бил насочен за преглед при невролог. Видно от Амбулаторен лист № **** му е поставена диагноза мозъчно сътресение. След прегледа било изписано медикаментозно лечение и пострадалият бил насочен за КАТ на главов мозък. На 29.07.2022 г. след преглед в УМБАЛ „А.“ ЕАД, съгласно СУ № 195/2022г. били установени: контузии на главата, на гръдния кош, на лява раменно мишнична област, охлузвания и разкъсно-контузни рани на лявата раменно-мишнична област и мозъчно сътресение. Твърди, че в резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП ищецът търпял силни болки и много страдания. Възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания продължавало и към настоящия момент, не се чувствал добре физически и емоционално. Преди процесното ПТП ищецът бил в добро здраве, изключително деен и енергичен човек, но след инцидента животът му се променил. Времето, в което бил лишен от обичайния си начин на живот му се отразявало психически и физически. Сега изпитвал цялостен дискомфорт вследствие на получените травми, както и последващи болки, които продължавали и към настоящия момент, за дълго време бил напрегнат, с нарушения на съня, като не бил в състояние да се натоварва психически и физически. Освен болките, ищецът изживявал и силен стрес при процесния пътен инцидент, който завинаги щял да остане в неговото съзнание. Към настоящия момент ищецът продължавал да изпитва болки и имал нарушения 2 на съня. Предвид изложеното, причинените неудобства, болки, страдания и психически стрес, пострадалият следвало да бъде компенсиран. Безспорно неимуществените вреди имало по-голямо значение и съответно се оценявали по-високо. Паричното обезщетение, разбира се, не можело да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното престъпление. Твърди, че вредите на ищеца били в резултат виновното поведение на водача на увреждащия автомобил, а за причинените от него вреди отговарял ответника по делото ЗК „Л.И.“ АД. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият имал право на пряк иск срещу застрахователната компания отговорна по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, поради което за ищеца бил налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди. Претендираната сума била съобразена от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки, страдания и психически стрес от причинените травматични увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗК „Л.И.“ АД, да заплати обезщетение на ищеца Н. И. Ж. в размер на 9 000 лева, частичен иск от 30 000 лева, за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, търпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания при процесното ПТП. Претендира законна лихва върху сумата, считано от 29.07.2022 г. - датата на която изтичал срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ. Претендира разноски в производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Заявява, че оспорва предявения иск за неимуществени вреди по основание и размер, като неоснователен и недължим. Оспорва механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие от **** г. Оспорва твърдението за вина на водача на лек автомобил „М. ****“ с рег. № **** - С.
А. И., за настъпване на пътнотранспортното произшествие и на вредоносния резултат при ищеца. Алтернативно, в случай че бъде установено виновно поведение на водача на лек автомобил „М. ****“ с рег. № **** - С. А. И., за настъпване на пътнотранспортното произшествие и на вредоносния резултат при ищеца Н. И. Ж., навежда довод за съпричиняване на пътнотранспортното произшествие и на вредоносния резултат от страна на ищеца, който, като водач на лек автомобил „А.Р. ****“ с рег. № ****, в нарушение на чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП не контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал, като при избиране на скоростта на движение не се съобразил с 3 атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, а при възникване на опасност за движението - да намали скоростта и в случай на необходимост да спре; в нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП превишил установената от закона скорост от 80 км/ч за движение извън населено място; в нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП преди да предприеме каквато и да е маневра на пътя не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, не се съобразил с тяхното положение, посока и скорост на движение; в нарушение на чл. 137А от ЗДвП не изпълнил установеното му задължение като водач да използва обезопасителните колани, с които моторното превозно средство е оборудвано. Оспорва твърдението, че в резултат на пътнотранспортното произшествие от **** г. за Н. И. Ж. възникнали всички описани в исковата молба вреди. Оспорва твърдението, че вследствие на пътнотранспортното произшествие от **** г. ищецът получил контузия на главата и мозъчно сътресение. Счита размера на предявения иск за неимуществени вреди за неоснователно завишен и прекомерен, както и за предявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва по основание и размер и предявения акцесорен иск за присъждане на лихва за забава. Твърди, че застрахователната претенция на Н. И. Ж. постъпила в „Застрахователна компания Л.И.” АД на 29.07.2022 г. с вх. № 7786/29.07.2022 г. чрез адвокат А.Б.. Образувана била преписка по щета № 0000-1000-04-22- 7 5 0 3 , по която с писмо изх. № 5740/01.08.2022 г. били изискани допълнителни документи по претенцията, които не били представени. Предвид това и на основание чл.
497, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането застрахователят не следвало да дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение. Оспорва като частен документ по отношение на неговото съдържание съдебномедицинско удостоверение № 195/2022 г., в което било направено заключение, че при ищеца били установени контузия на главата и данни за претърпяно мозъчно сътресение.
Страните, редовно призовани за датата на съдебното заседание, чрез процесуалните си представители, поддържат изложеното в исковата молба и в отговора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От заверено копие на констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ****/**** г. на РУ-К. се установява, че **** г. около 14:15 ч. на път ****, км. **** м. настъпило ПТП между л.а. марка „М.“ модел „****“ с рег. № ****, управляван от С. А. И., и л. а. марка „А.Р.“ модел „****“ с рег. № ****, управляван от Н. И. Ж.. Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно 4 обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, причинените вреди на автомобила, пътна обстановка т. е. извършените от съответното длъжностно лице действия и констатирани лично от него обстоятелства. В тази връзка протокола за ПТП няма официална удостоверителна сила относно описания механизъм на ПТП, тъй като съставителят не е присъствал и възприел фактите относно начина на настъпване на ПТП, а същият отразява и възпроизвежда механизма въз основа на данни и описание на водача на лекия автомобил. В констативния протокол е отразено, че причина за ПТП-то е, че ППС -1 навлиза в лентата за насрещно движение. Посочено е, че водач пострадал при ПТП-то е ищецът – с охлузни рани в областта на лявата ръка.
По делото са представени и акт за установяване на административно № **** от **** г., както и наказателно постановление № **** г. по АУАН № **** г. по описа на ОДМВР П., РУ-К. против С. А. И.. От същите се установява, че на **** г., на път ****, км. **** м. се движил л.а. марка „М.“ модел „****“ с рег. № ****, управляван от С. А. И., който нарушил правилата за движение по пътищата, като при движение с несъобразена скорост с релефа на пътя в десен завой навлиза в лявата лента за насрещно движение и блъска странично движещия се л. а. марка „А.Р.“ модел „****“ с рег. № ****, управляван от Н. И. Ж..