Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 49 от 13.09.2023, Районен съд - Костинброд

Съд
Районен съд - Костинброд
Дело
Административно наказателно дело 290/2022
Вид
Решение № 49
Подписан
13.09.2023
В сила
25.10.2023
Състав
Стефан Марков Стойков

Цитирани разпоредби

  • чл. 149 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 57 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 281 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. К., 13.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20221850200290 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на П. С. К., ЕГН ********** от гр. С., подадена чрез упълномощен представител – адвокат В. Т. от САК, против заповед за задържане рег. № 286зз-146/17.08.2022 г., издадена от П.Б.П. – ст.полицай при РУ на МВР К., с който е постановено задържане за срок от 24 часа. Жалбата е подадена в съда на 19.08.2022 г. с вх.

№ 3639 от същата дата по вх. регистър на съда.

Твърди се в жалбата, че на жалбоподателя е бил задържан докато изпълнява трудовите си задължения като водач на таксиметров автомобил и в заповедта липсват каквито и да е основания – фактически и правни за задържането му. Твърди че липсва фактическа предпоставка – извършване на престъпление. Изтъква липсата на мотивиране на заповедта за задържането. Твърди, че е нарушен принципа за съразмерност.

Иска отмяна на заповедта. Претендира разноски.

В с.з. жалбоподателя не се явява. Не се явява и упълномощения представител.

Ответника по жалбата – РУ на МВР К., не изпраща представител, като не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, след като е подадена от лице, спрямо което е наложена принудителна административна мярка – ограничаване правото на свободно придвижване, за срок до 24 часа, и след като изрично е предвидена възможност за обжалване на заповедта на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР. Жалбата и подадена в срок, 1 след като специалния закон – ЗВМР не предвижда такъв, поради което се прилага общия срок за обжалване на административни актове – 14дневен по чл. 149 от АПК.

По същество е основателна предвид следното:

Видно от представеното заверено копие с обжалваната заповед, регистрирана под № 286зз-146/17.08.2022 г. полицейският служител П.Б.П. е постановил задържане на жалбоподателя П. С. К. за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В заповедта е посочен час на издаване – 22.30 часа, като препис е връчен срещу подпис на жалбоподателя, а така също от негова страна е удостоверено и запознаването му с правата да обжалва заповедта и да ползва адвокатска защита. Отбелязано е също така и освобождаване на П. С. К. на 18.08.2022 г. в 16.30 часа.

Към преписката са приложени и материалите по водената преписка № 1196/2022, по която не е образувано ДП, съответно не са повдигани и обвинения.

От материалите приложени към тази преписка – обяснения и докладни се установи, че окол 22.00 часа жалбоподателя е изпълнявал курс от гр. С. към гр. Сливница и обратно, като по указание на клиента – Диана Кремова се е отклонил към с. Опицвет, като при спиране за маневра до тях е спрял полицейски автопатрул на РУ К., в съставя на който е бил и полицейският служител П.П..

Преди да бъде извършена проверката от близките храсти са излезли над 10 лица, които са се затичали към спрелите автомобили, но при установяване, че единият автомобил е полицейски тези лица, вероятно всичките чужди граждани са побягнали в обратна посока.

От автопатрула са задържани две от тези лица, които не са говорили български език.

След това е бил задържан жалбоподателя и бил отведен в РУ К. от където и освободен на следващия ден след като му е снето обяснение.

При тези факти съдът намира, че жалбата е основателна и следва да бъде отменена заповедта за задържане.

Спазени са формалните изисквания за издаване на административен акт, отнасящи се до компетентност, форма и съдържание, след като обжалваната заповед е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 57 от ЗМВР, макар и да не са представени изрични доказателства за заемана длъжност от лицето П.П.. Заповедта е издадена в писмена форма, подписана от издателя и е връчена на жалбоподателя, като в нея е отразено необходимото съдържание по чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, като са отразени данни за издателя за задържаното лице, за срока на задържане и точен момент на издаване.

Основателно се твърди в жалбата, че липсват фактически основания за издаването й.

Посочените факти, макар и установени от докладна и обяснение дават основание за извод, че възможното съмнение за извършено престъпление по чл. 281 от НК не се подкрепя от никакви обстоятелства, установени в хода на проверката. Показателен е факта, че няма образувано ДП, което несъмнено показва, че няма извърешно престъпление, съответно и възможното съмнение за такова е неоснователно и това е така от момента на установяване и задържане на жалбоподателя. Принципно е възможно извършване на проверка и без да се 2 задържа жалбоподателя, след като установените факти се отнасят единствено до момента на задържането му, тези факти са били установени още в първите моменти и за извършването на проверка не е било необходимо задържането на жалбоподателя, в какъвто смисъл заповедта е несъразмерна, след като няма никакви данни и доказателства за извършено престъпление.

Основанието, посочено в заповедта се отнася именно до налични данни за извършено престъпление от конкретното лице, но такива липсват към момента на задържането му, а липсват и в цялата проверка.

Отделно е налице незаконосъобразност на заповедта отнасяща се до мотивирането й, след като дори не е обозначено престъплението, за което е било налице съмнение, при евентуалната възможност мотивирането да е налично в събраните и установени факти за това престъпление. Липсата обаче дори и на възможното престъпление и преди всичко установените факти дават основание за извод, че заповедта за задържане на жалбоподателя е незаконосъобразна

Предвид това заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, а на жалбоподателя се присъдят разноски в размер на 300 лева за заплатеното адвокатско възнаграждение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед за задържане рег. № 286зз-146/17.08.2022 г., издадена от П.Б.П.

– ст.полицай при РУ на МВР К., с е задържан П. С. К., ЕГН ********** за срок от 24 часа, на основание чл. 72, ал 1, т. 1 от ЗМВР.

Осъжда ОД на МВР С. да заплати на П. С. К., ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева за направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва в 14 /четиринадесет/ дневен срок, считано от датата на съобщаването, пред Административен съд С.-област.

Препис от решението да се изпрати на страните, за жалбоподателя чрез адвокат Андонова.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

3