Решение № 1037 от 27.05.2019, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ /27.05.2019 год., гр. Варна

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

ХХVІ с-в, в публичното заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА при секретаря Христиана Тонева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№3031 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215, вр. чл.190 ал.1 и ал.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Р.Б.Н., ЕГН **********,

В.Й.А., ЕГН **********, и С.П.Л., ЕГН **********,***, депозирана чрез пълномощника им адв. М.К. от АК-Габрово, против Заповед № 3408/20.09.2018 г. на Кмета на Община-Варна, подписана от П.П. – Заместник кмет на Община Варна, съгласно Заповед № 0657/13.03.2017 г., с която на основание чл.190 ал.1 и ал.2, вр. ал.6 от ЗУТ, на Е.С.А. (собственик на ПИ ***), Д.А.Т.

(собственик на ПИ *** и ПИ *** - стар имот № 1817), Д.Й.С.

(собственик на ПИ ***) и Я. И. В. (собственик на ПИ

***), е разрешено прокарване на временен път, като съществуващия път, обозначен в КК с идентификатор ***, се разшири до ширина 3,50 м и се премине през ПИ *** (собственост на Р.Б.Н.), ПИ

*** (собственост на В.Й.А.), ПИ *** (собственост на С.П.Л.), както и през ПИ *** (с неидентифициран собственик), ПИ *** (собственост на Р.И.Б.) и ПИ *** (собственост на М.А.Ц. – Я.).

С жалбата се релевират нищожност и незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта му. Твърди се на първо място, че Е.А. не е надлежна страна в административното производство, по което е издадена оспорената заповед за временен път, тъй като по отношение на тази заявителка липсва надлежно сезиране на компетентния административен орган. На следващо място се твърди липса на ясни и конкретни мотиви в съдържанието на процесната заповед, което поставя в невъзможност адресатите на ИАА да се ориентират в дейността на компетентния административен орган при прилагането на закона, и по същество представлява съществено процедурно нарушение. Излагат се твърдения, че от заповедта не се установява за имотите на заявителите да е налице влязъл в сила ПУП, съгласно който имотите да са урегулирани, т.е. в случая не са налице УПИ, до които ще се осигурява достъп, и не е налице хипотезата на чл.190 ал.1 ЗУТ.

Твърди се и несъответствие на заповедта с целта на закона, тъй като видно от графичната част към нея, извън териториалния обхват на временния път остават именно имотите, до които достъп ще осъществява разрешения временен път, понеже той не комуникира по никакъв начин с повечето от имотите на заявителите. На изложените основания молят съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна Заповед № 3408/20.09.2018 г. на Кмета на Община – Варна, или евентуално да я отмени като незаконосъобразна. В съдебно заседание адв. М.И. поддържа изцяло жалбата по подробно изложените в нея доводи, доразвити и в пледоария по същество, като претендира и сторените в производството разноски.

Ответникът – Кметът на Община Варна, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна Е.С.А. (собственик на ПИ ***), чрез пълномощника адв. Б.Х., не изразява становище по основателността на жалбата.

Заинтересованите страни Д.А.Т. (собственик на ПИ *** и ПИ *** - стар имот № 1817), и Д.Й.С.

(собственик на ПИ ***) чрез пълномощника си адв. В.Т. *** изразяват становище за неоснователност на жалбата и молят оспорената заповед да бъде оставена в сила.

Заинтересованата страна Р.И.Б. (собственик на ПИ ***), редовно призована, не се явява и не изразява становище по съществото на правния спор.

Заинтересованата страна М.А.Ц. – Я. (собственик на ПИ ***) чрез пълномощника си адв. В. *** изразява становище за основателност на жалбата и моли за отмяна на заповедта.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

В Община Варна е постъпило заявление вх.№

АУ 197626 ВН/19.05.2014 г. от Е.С.А. - собственик на ПИ *** по КК на гр. Варна, ж.к. „Изгрев“ с искане за издаване на заповед от Кмета на Община-Варна за прокарване на временен път. За ж.к. „Изгрев“ има ПУП-ПУР, одобрен с Решение № 467-2 по Протокол № 9 от 04 и 05.07.2012 г. и Решение № 552-6 по Протокол № 10 от 26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет-Варна, съгласно който ПИ *** има лице на проектирана улица по ОТ

183-2506-628-629-630-673-631-632 с ширина 9м, и съществуващият на място път се разширява от двете страни, засягайки части от единадесет имота. По постъпилото искане е издадена Заповед № 3905/20.10.2014 г. на Кмета на Община Варна за прокарване на временен път през ПИ ***, ПИ ***, ПИ

*** и ПИ ***, която е отменена с Решение №

861/17.04.2015 г. на Административен съд-Варна по адм.д.№ 3626/2014 г., влязло в законна сила при постановяването му на 17.04.2015г.

Издадена е нова Заповед № 4471/ 28.10.2015 г. на Кмета на Община Варна за прокарване на временен път до ПИ *** през ПИ *** и ПИ ***. След постъпило възражение от собственика на ПИ *** е издадена Заповед № 4923/30.11.2015 г. за отмяна на Заповед № 4471/2015 г. поради наличие на декоративни дървета в трасето на временния път. Заповед № 4923/2015 г. е обявена за нищожна с Решение № 1740/04.08.2016 г. на Административен съд Варна по адм.д. № 3922/2015 г., потвърдено с Решение № 3470/21.03.2017г. на ВАС по адм.д.№ 11397/2016 г.

Заповед № 4471/28.10.2015 г. на Кмета на Община Варна е отменена с Решение № 1814/ 20.10.2017г. на Административен съд-Варна по адм.д. № 3421/2015 г., в законна сила от 29.11.2017г.

Настоящото административно производство е образувано по постъпили в Община Варна заявление вх.№ АУ061411ВН/25.06.2018 г. от Д.А.Т., и заявление вх.№ АУ061411ВН-001ВН/02.07.2018 г. от Д.Й.С. и Я. И. В. с искане за прокарване на временен път до ПИ *** (по КК нов № 5009 и нов № 5010), ПИ *** и ПИ *** по КК на гр. Варна, ж.к. „Изгрев“. Тъй като имотите са с лице на една и съща улица по ПУП-ПУР на ж.к. „Изгрев“, постъпилите нови заявления били обединени с искането от 2014г. на Е.С.А..

От извършения в хода на настоящото административно производство е установено, че ситуацията на терена и оградите на място са променени - стесненият участък между имоти № 2009, № 1803 и № 1802, и имоти № 2011 и № 1817 (нови № 5009 и № 5010) е изравнен и разширен, и има възможност да се прокара временен път по трасето на уличната регулация, като се разшири съществуващия път и се засегнат малки части от поземлени имоти от двете страни. Установено е също, че ако се търсят варианти за прокарване на временен път от западната страна на имотите, съществуващите пътища на място са на голямо разстояние и ще се наложи да се засегнат много имоти с пълната ширина на пътя, което не е икономически изгодно, а от северната страна на ПИ 1802 и ПИ 1803 има пътека с приблизителна ширина 1м, която е много дълга, с четири прави ъгъла и също е много трудно и скъпо да се прокара временен път.

С Решение 7-6 по Протокол № 7/23.07.2018 г. на Комисия за определяне трасе за достъп до имоти по процедури за прокарване на временен път, назначена със Заповед № 2355/04.07.2016 г. и допълнена със Заповеди № 0969/06.04.2017 г. и № 2266/20.06.2018 г. на Кмета на Община Варна, е допуснато започване на процедура по прокарване на временен път с ширина 3,50 м до ПИ *** (образуван от стар № 1817), ПИ ***, ПИ

*** и ПИ *** по КК на ж.к. „Изгрев“ през ПИ

***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ

***, след което се продължи през ПИ *** (частта от стар ПИ 1817 в улица), за да се достигне до ПИ 1813.

След направено предварително обявяване в

Община-Варна са постъпили възражения от С.П.Л. (собственик на ПИ 2018), В.Й.А.

(собственик на ПИ 2021) и Р.Б.Н. (собственик на ПИ 2023).

С Решение 8-1 по Протокол № 8/30.08.2018 г. на Комисия за определяне трасе за достъп до имоти в Община-Варна постъпилите възражения са оставени без уважение. Определеното трасе за временен път до ПИ 5009, ПИ 1813, ПИ 1802 и ПИ 1803 следва уличната регулация и е прието, че същото е най-икономически изгодно. Прието е също, че дори да се наложи изграждане на подпорни стени, обезщетението ще се подели между собствениците на четирите поземлени имота.

На 20.09.2018 г. на осн. чл.190 ал.1 и ал.2, вр. ал.6 от ЗУТ, е издадена оспорената понастоящем Заповед № 3408/20.09.2018 г. на Кмета на Община Варна, подписана от П.П. – Заместник кмет на Община Варна, съгласно Заповед № 0657/13.03.2017 г., с която се разрешава на Е.С.А.

(собственик на ПИ ***), Д.А.Т. (собственик на ПИ *** и

ПИ *** - стар имот № 1817), Д.Й.С. (собственик на ПИ ***) и Я. И. В. (собственик на ПИ ***), прокарване на временен път, като съществуващ път, обозначен в КК с идентификатор ***, се разшири до ширина 3,50 м и се премине през ПИ *** (собственост на Р.Б.Н.), ПИ *** (собственост на В.Й.А.), ПИ *** (собственост на С.П.Л.), както и през: ПИ *** (с неидентифициран собственик), ПИ *** (собственост на Р.И.Б.) и ПИ *** (собственост на М.А.Ц.

– Я.). Неразделна част от заповедта е скица изх.№ 551/18.09.2018 г., на която е показано трасето на временния път. Със заповедта е разпоредено на собствениците на ПИ № 2023, ПИ № 2021, ПИ № 2018, ПИ № 2019, ПИ № 2009 и ПИ № 2011 да се изплати обезщетение за годишен наем, за подобренията и насажденията, попадащи в трасето на временния път в размер, определен от общинската Комисия по чл.210 от ЗУТ.

По делото е назначена и изслушана СТЕ, заключението по която е изготвено от вещото лице инж. Й.К.К., неоспорено от страните, което съдът кредитира като дадено пълно, компетентно и безпристрастно. При изработване на експертизата вещото лице е установило, че така предложения вариант за прокарване на временен път по процесната заповед не отговаря на нормативните изисквания, поради недостатъчната широчина на трасето и липсата на обръщач в края на бъдещия път. В обхвата на разрешения път не попадат заварени сгради и постройки, но в ПИ 2011, 2021 и 2019 се засягат дълготрайни дървета, като в обхвата на трасето на временния път попадат и кореновите системи на дълготрайни дървета, които се намират в близост до същото. Вещото лице посочва също, че съществуващият терен в обхвата и в непосредствена близост до временния път е с голям надлъжен и голям напречен наклон, като движението на автомобили на запад и на север от ОТ 628 е невъзможно, а на пешеходци и двуколесни превозни средства - силно затруднено, особено при преовлажняване на почвата или снежна покривка. Вещото лице е посочило също, че за осъществяване на автомобилен достъп по посочения временен път, приложимите норми на българското законодателство съдържат минималните изисквания, на които трябва да отговаря този път, а именно: широчина - най-малко 6 м, максимален надлъжен наклон - 12%, и да завършва накрая с уширение, осигуряващо обръщането на автомобилите в обратна посока. При проектиране на временния път възможно най-близо до терена, максималният надлъжен наклон е около 24%, и ако се спази изискването на нормативната уредба за този показател, максималният изкоп, който ще трябва да се направи, ще бъде около 4 м, при което максималната денивелация от проектното трасе до най-високо разположения имот ще бъде около 6 м. Според вещото лице, обжалваното временно трасе на пътя изисква изграждането на подпорни стени, поради съществуващата голяма денивелация между имотите от двете му страни.

В съдебно заседание експертът поддържа заключението си. В допълнение към изложеното в експертизата вещото лице посочва, че движението на автомобили на запад и на север от ОТ 628 в момента е невъзможно, тъй като наклонът, който в момента съществува на терена, е около 24 % и е много стръмно. Обяснява, че разликата между временното трасе и уличната регулация е показана на комбинирана скица - приложение № 1 към заключението – като временното трасе е със зелена защрихована линия, а уличната регулация - с червени линии, и е видно отклонението на временното трасе от уличната регулация. По отношение на имот № 2011 вещото лице посочва, че там ще трябва да бъдат изградени подпорни стени, но това е въпрос на инвестиционно проектиране. Експертът счита, че ако се изработи инвестиционен проект в два етапа, т.е. временният път да бъде съобразен с постоянната улица, която впоследствие ще бъде изградена, тогава може да се предвиди да няма допълнителни работи, т.е. да се използва временния път, за да се изгради впоследствие улицата, но същевременно уличната регулация има срок на прилагане 10 години, който е преклузивен и в случая ще изтече след около 2 години.