Решение № 80 от 09.12.2021, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. А., 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – А., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ при участието на секретаря Росица Г. Марковска като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20212110200348 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЗЛ. Ж. Д., ЕГН **********, чрез адв. С.К., със съд.адрес: ***, против Наказателно постановление (НП) № 20-0237-000311/17.02.2021 г. на Началник РУ към ОДМВР Б., РУ А., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца (на осн. чл.

174, ал. 3, пр.1 ЗДвП). Моли съдът да отмени атакуваното НП. Основните оплаквания касаят следното: жалбоподателят бил задържан – не можел да отиде сам до мед.заведение, не бил съставен протокол за отказа на лицето да даде кръвна проба пред мед.лице, както и до недаване на възможност от полиц.служители (неразясняване правото) на жалбоподателя да бъде тестван за наличие на алкохол чрез док. анализатор. Претендира разноски.

Административно-наказващият орган (АНО) редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Не изразява становище по жалбата.

Установява се, че на 25.9.20 г. около 23,30 ч. в гр.А., по ул.“**“ в близост до бензиностанция „**“ с посока на движение от гр.А. към гр.Б. жалбоподателят управлявал описания в АУАН л.а. ***. Водачът отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство. Бил му издаден талон за медицинско изследване (ТМИ) (л. 6 от делото), връчен на водача, но същият отказал да даде кръвна проба за мед.изследване и отказал да изпълни предписанието за мед.изследване пред мед.лице във ФСМП-А.. Фактическата обстановка се установява по несъмнен начин от събраните писмени и гласни доказателства. Като свидетели са разпитани служителите при РУ-МВР-А. И.И., И.Т. и Б.В.. Техните показания са последователни, непротиворечиви и се допълват помежду си, като съдът изцяло ги приема като достоверни, вкл. относно видимо пияното състояние и мирис на алкохол на жалбоподателя, както и нежеланието му да бъде тестван с техн. средство. Бил му съставен АУАН, като е видно, че същият е подписан от жалбоподателя без възражения, като същият не е направил възражения и в законоустановения 1 срок. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП, в което по идентичен начин са отразени установените обстоятелства относно мястото на нарушението, нарушителя, вида на автомобила, както и извършеното нарушение по ЗДвП, вкл. правното му основание.

При установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима. Административнонаказателното производство е било образувано в срока по чл. 34, ал.1 ЗАНН. АУАН е издаден от компетентен орган при спазване на чл. 42 ЗАНН. НП е било издадено в срока по чл.34,ал.3 ЗАНН – от компетентен орган, като същото съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН.

Нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП не урежда отделни състави на адм.нарушения, а едно по вид нарушение, изразяващо се в отказ на водача да бъде проверен по съответния ред за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му, който отказ може да се отнася до различните способи/начини за установяване на тази концентрация. За да е налице отказ по см. на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за който водача да бъде санкциониран, следва да не е бил успешно приложен който и да било от алтернативните способи за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на същия.

С отказа на нарушителя да му бъде извършена проверка с техн.средство за установяване употребата на алкохол, съчетан с отказ и неизпълнение предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване, е осъществен състава на нарушението, който в случая е описан точно в АУАН и НП.

Съществени процесуални нарушения (СПН), които да водят до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, не се констатират. Видно от АУАН в описанието на нарушението е посочено, че на жалбоподателя е бил издаден талон за мед.изследване (ТМИ), като е посочен номера му, както и че лицето категорично отказва да даде кръвна проба, и че отказва да изпълни предписанието за мед.изследване.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП предвижда, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Предоставянето на кр.проба за хим.изследване представлява доброволен акт и не се извършва принудително. Жалбоподателят не оспорва самия отказ да даде кръвна проба като факт, като оплакванията му са в друга насока.

Въпреки че е била издадена заповед по чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР за задържане на лицето (л.27 от делото), съдът приема, че се установи несъмнено, че задържането му (ако фактически е имало такова) не е препятствало възможността нарушителят да даде кр.проба, т.е. полиц.служители са осигурили присъствието му в мед.заведение, давайки му възможност да упражни своето право (според показанията на свид.В. жалбоподателят е бил придружен до ФСМП-А. за даване на кр.проба, която той е отказал). Неговият отказ е изрично отразен и от компетентно мед.лице, като са посочени също датата и часа на отказа (26.9.20г., 2.40ч. - л.6 от делото-на гърба, т.е. в диапазона по ТМИ). Действително в случая не е съставен нарочен протокол по образец за отказа, в който да са отразени данни за състоянието на изследваното лице, анамнестични данни за налични заболявания и приети лекарствени продукти през последните 24 часа, но доколкото се установява, че мед. изследване не е извършено поради отказ на лицето да даде кръв за анализ, тези обстоятелства са ирелевантни (в т.см. Решение № 1240 от 1.10.2020 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1027/2020 г.). Липсата на подпис от жалбоподателя относно отказа да даде кр.проба също е ирелевантна и не е СПН. Когато мед.изследване не е извършено поради липса на съдействие и отказ на лицето, то съставянето на протокол по чл. 14 от Наредба № 1/19.07.2017 г. с всички 2 реквизити е обективно невъзможно. Ирелевантен за съставомерността на деянието е факта дали отказът на лицето да бъде изследвано е бил оформен с протокол по чл. 15, ал. 7-8 от Наредбата, като начинът на удостоверяване на последващия му отказ от изследване не се отразява върху законосъобразността на наложените му наказания (Решение № 2174 от 23.11.2018 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 2132/2018 г.).

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за СПН, изрязяващо се в недаване на възможност от полиц.служители (неразясняване правото) същият да бъде тестван за наличие на алкохол чрез док. анализатор, т.е. че не му били разяснени правата по чл. 6, ал. 4 от Наредбата.

Безспорно е установено, че след отказа на водача да бъде изпробван с техн.средство, на същия е издаден ТМИ, съдържащ текст, че изборът за начина на изследване за употреба на алкохол, следва да бъде взет от водача, запознавайки се със съдържанието на талона. Под израза в ТМИ "Избирам да бъда изследван за употреба на алкохол чрез" са отразени изрично двата начина за изследване.

Не се установява лицето да е направило избор да бъде изследвано чрез док.анализатор, отразен в ТМИ. В чл. 3а, т. 1 от Наредбата е предвидено, че при отказ на водача да бъде тестван с техн. средство, пробата се извършва алтернативно с док. анализатор или с мед. и хим.лабораторно изследване. Доколкото в ТМИ не е отразен изрично избор от водача, че желае да бъде изследван с док. анализатор, а и не се твърди и установява да е заявил искане за изследване с док.анализатор, то не е нарушено правото му на защита в АНП. Нарушителят е подписал ТМИ в раздел "подпис на провереното лице. Видно от съдържанието на ТМИ, представляващ официалния документ, провереното лице не е избрало начина, по който да бъде изследван о за употреба на алкохол . След като е подписал ТМИ, то съдържанието му е доведено до знанието на жалбоподателя, разполагайки с възможност да го прочете и да направи информиран избор (вкл. за тестване с док.анализатор). Налага се извода, че ако жалбоподателят е желаел док.анализатор, то е следвало да прояви активност, избирайки изрично този начин, но същият не е упражнил правото си въпреки предоставената му възможност от полиц.служители, поради което са неоснователни възраженията, че не му е дадено право на избор по кой начин да бъде изследван. Доколкото същият е имал възможност да се запознае със съдържанието му, то следва да се приеме и че е налице информираност у него по отношение на мед. заведение, в което да се яви, за да даде кр. проба, т.е. жалбоподателят е прочел и че трябва да даде кръв в посоченото мед.заведение и времевия период за това.

Дори да се приеме, че ТМИ не е подписан от жалбоподателя (респ.не му е бил връчван, за да направи избор относно начина на изследване), то е налице подпис от страна на свид.И.Т., чиито лични данни са вписани в ТМИ, т.е. налице е изрично удостоверяване по см.на чл. 6, ал. 8 от Наредбата, че лицето отказва да подпише/получи настоящия талон за изследване/отказва да избере един от двата начина на изследване. Следователно отново не може да се приеме, че е нарушено правото на защита на нарушителя. ТМИ е обвързващ официален документ, а същият е възпроизведен и в АУАН, който е подписан от нарушителя без възражения. У достоверителната сила на ТМИ не може да се компрометира , както и не може да се обори факта, че водачът не е избрал начина на изследване за употреба на алкохол (док.анализатор или мед. и хим. изследване), мястото, където следва да се яви, за да предостави проба за анализ (ЦСМП-гр. Айтос), както и отказа му да подпише каквото и да било от талона, вкл .разписката за получаване, обективирана в края на документа (в т.см. Решение № 305 от 26.02.2021 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1/2021 г.).

Съдът намира за правилно НП и същото следва да се потвърди. Всякаква друга интерпретация на доказателствата и поведението на жалбоподателя ще доведе до безнаказаност 3 при безспорно установено противоправно поведение и до даване възможност на недобросъвестен водач на МПС да управлява след употреба на алкохол,гарантирайки си безотговорност и безнаказаност, нежелаейки да бъде тестван чрез техн.средство и с последващо непредоставяне на кр.проба в мед.заведение. Наложените адм.наказания са определени от АНО в размерите съгласно ЗДвП, като няма законова възможност за тяхното изменение.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63 ЗАНН А.кият районен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0237-000311/17.02.2021 г. на Началник РУ към ОДМВР Б., РУ А., с което на жалбоподателя ЗЛ. Ж. Д., ЕГН **********, чрез адв. С.К., със съд.адрес: ***, за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца (на осн. чл. 174, ал. 3, пр.1 ЗДвП).

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд - Б. в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – А.: _______________________

4