Определение № 136 от 09.06.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 136 гр. Бургас, 09.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Ив. П.а Дакова

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. И. като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно наказателно дело № 20252000600122 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 270, ал. 4 НПК.

Образувано е по частна жалба на подсъдимия Х. И. К., ЕГН:

**********, срещу определение от 21.05.2025 г., постановено по НОХД № 112/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е оставено без уважение искането му за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека – „подписка“, като мярката „задържане под стража“ е потвърдена.

С частната жалба се иска изменение на мярката за неотклонение, взета по отношение на подсъдимия, в по-лека такава. В подкрепа на искането подсъдимият К. изтъква следните аргументи: – продължителността на задържането, което трае повече от 11 месеца; – влошеното му здравословно състояние; – необходимостта да полага грижи за възрастните си и болни родители, както и за двете си малолетни деца, съответно на 10 и 4 години.

В представено по делото писмено становище от прокурор при Апелативна прокуратура – Бургас се застъпва позиция за неоснователност на жалбата и се прави искане за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен. Посочва се, че първоинстанционният съд правилно е приел, че липсват новонастъпили обстоятелства, които да налагат преразглеждане на мярката за неотклонение. В този контекст прокурорът поддържа, че съществените предпоставки, при които първоначално е била определена мярката – а именно реалната опасност 1 подсъдимият да се укрие или да извърши друго престъпление – не са отпаднали и продължават да бъдат актуални към момента. По отношение на изложените в жалбата доводи, свързани със здравословното състояние на подсъдимия, както и с необходимостта той да полага грижи за болните си родители и двете си малолетни деца, прокурорът подчертава, че същите не представляват нови фактически обстоятелства. Те са били известни на съда и са били предмет на преценка както в досъдебната, така и в съдебната фаза на производството. В подкрепа на този извод се сочи представената още в хода на досъдебното производство документация – удостоверения за раждане, медицински документи за здравословното състояние на родителите на подсъдимия, както и медицинска документация относно неговото собствено здраве. Изтъква се, че всички тези материали са били анализирани от съдилищата в рамките на проведените производства по реда на чл. 65 НПК.

На следващо място се акцентира, че допълнително изисканата от съда по НОХД № 112/2025 г. на БОС медицинска документация от УМБАЛ – Бургас (отделения по нефрология, хирургия и урология), както и от КОЦ – Бургас, също не установява влошаване на здравословното състояние на подсъдимия. В тази връзка се отбелязва, че наличната медицинска документация (епикризи, амбулаторни листи, консултации със специалисти) сочи на спазване от страна на администрацията на Затвора – Бургас на предвидените в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и Наредба № 2 от 22.03.2010 г. изисквания относно медицинското обслужване на лицата, лишени от свобода. По отношение на твърдението в жалбата за прекомерна продължителност на мярката за неотклонение „задържане под стража“, прокурорът излага аргументи, че с оглед на предмета на повдигнатото обвинение – тежки умишлени престъпления по чл. 321, ал. 6 НК и по чл. 354а, ал. 2, т. 4 НК, както и с оглед на извършените действия по разследването и обема на събрания доказателствен материал, не е налице основание да се приеме, че задържането е с прекомерна продължителност. На последно място прокурорът подчертава, че целите на мярката за неотклонение, предвидени в чл. 57 НПК, могат да бъдат постигнати именно чрез продължаване действието на най-тежката мярка за неотклонение – „задържане под стража“.

Апелативен съд – Бургас, след като се запозна с изложените в жалбата доводи, както и с материалите по делото, и след като провери правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:

2

Частната жалба е подадена в установения в закона преклузивен 7дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на глава двадесет и втора от НПК съдебен акт, от процесуално легитимирана страна, и пред компетентния съд.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въззивният съдебен състав намира, че и към настоящия момент продължават да са налице основанията, определящи законността на мярката за неотклонение „задържане под стража“ спрямо подсъдимия Х. К..

От материалите по делото се установява, че съдебното производство по НОХД № 112/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е образувано на 27.01.2025 г. по повод внесен от прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас обвинителен акт, с който срещу Х. И. К. е повдигнато обвинение за извършени при условията на реална съвкупност по чл. 23, ал. 1 от НК престъпления по чл.

321, ал. 6 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до 6 години, и по чл. 354а, ал. 2, изр. второ, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, наказуемо с лишаване от свобода от 5 до 15 години , т.е. касае се за обвинение за тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.

В хода на досъдебното производство, образувано на 24.04.2024 г., с определение № 598/08.06.2024 г. по ЧНД № 752/2024 г. на Окръжен съд – Бургас спрямо Х. К. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Законността на тази мярка за неотклонение е проверена по време на разследването в три производства по реда на чл. 65 от НПК, като във всички случаи исканията за изменение на мярката за неотклонение, взета по отношение на К., в по-лека са били оставени без уважение.

След образуване на съдебното производство по внесения обвинителен акт, в проведеното на 03.04.2025 г. разпоредително заседание, първоинстанционният съд е потвърдил взетата спрямо подсъдимия К. мярка за неотклонение „задържане под стража“.

В следващото съдебно заседание, проведено на 21.05.2025 г., в хода на започналото съдебно следствие, подсъдимият К. е направил искане по реда на чл. 270, ал. 1 от НПК за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по лека такава – „подписка“.

С определение от 21.05.2025 г., постановено на основание чл. 270, ал.

3

2 във вр. с ал. 1 от НПК, съдебният състав на Окръжен съд – Бургас, разглеждащ делото, е оставил без уважение искането на подсъдимия за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в „подписка“. В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че продължават да са налице обосновано подозрение относно евентуалното участие на подсъдимия в извършване на престъпленията, за които е обвинен, както и реална опасност същият да извърши друго престъпление или да се укрие. Тази опасност е обоснована както със съдебното му минало, така и с тежестта на повдигнатите обвинения. Преценил е също, че сочените от подсъдимия обстоятелства – а именно затруднено семейно положение и необходимост от полагане на грижи за болни родители – са били известни на предходните съдебни състави, които са се произнасяли по въпроса за подходящата мярка за неотклонение спрямо К., и поради това не могат да се квалифицират като новонастъпили. Наред с това, тези обстоятелства не спадат към категорията на онези, които биха могли да надделеят над обществения интерес, охраняван чрез разпоредбата на чл. 57 НПК.

Настоящият въззивен състав счита, че продължава да е налице първата предпоставка, изискуема от чл. 63, ал. 1 от НПК, за продължаване действието на мярката за неотклонение „задържане под стража“ – обосновано подозрение, че подсъдимият е евентуален извършител на престъпленията, за което му е повдигнато обвинение с обвинителния акт. Интензитетът на обоснованото подозрение не е намалял от момента на първоначалното задържане на подсъдимия К.. Напротив, внасянето на обвинителен акт срещу него следва да се разглежда като обстоятелство, потвърждаващо убеждението на обвинителната власт за участието му в престъплението, предмет на наказателното производство. В подкрепа на извода за евентуалната съпричастност на подсъдимия към инкриминираните му деяния са показанията на служителите под прикритие с идентификационни номера 13, 14 и 15, протоколите за огледи, претърсване и изземване и фотоалбумите към тях, откритите при извършването им веществени доказателства, както и заключенията по изготвените експертиза. Изтъкнатите обстоятелства, без въззивната инстанция в рамките на компетентността си да прави анализ за достоверността на посочените доказателствени материали и при съобразяване с ограничения предмет на настоящия съдебен контрол, обосновават съответен по убедителност на етапа на развитие на наказателното производство извод, че 4 е налице обосновано предположение за възможна съпричастност на подсъдимия К. към инкриминираните му деяния.

Ето защо въззивният съд намира, че е налице първата предпоставка по чл. 63, ал. 1 от НПК за продължаване действието на мярката за неотклонение „задържане под стража“ спрямо подсъдимия.

На следващо място въззивният съд прецени най-общо събраните доказателства за личността на подсъдимия в контекста на обществената опасност и спецификата на конкретните деяния и прие, че те установяват наличието и на втората необходима предпоставка по чл. 63, ал. 1 от НПК опасност от укриване и от извършване на престъпление, в случай че правото на подсъдимия на свободно придвижване не е ограничено.

Действително, в практиката на ЕСПЧ се приема, че наличието на разумно подозрение е необходимо условие за валидността на продължаващото задържане, но след изтичането на определен период от време това вече не е достатъчно, като съдът следва да установи дали другите основания, посочени от съдебните органи, продължават да оправдават лишаването от свобода (делото Buzadji срещу Република Молдова, № 23755/07, §§ 87-91, 5 юли 2016 г.). В настоящия случай въззивната инстанция намира, че тези други основания продължават да са налице и към момента. В тази връзка, за да обоснове продължаване действието на мярката „задържане под стража“, настоящият въззивен състав не се позовава единствено на тежестта на обвинението срещу подсъдимия, която несъмнено е висока, а отчита наличието и на други факти, които навеждат на извода, че последният би могъл да се укрие и да извърши престъпление.

По-конкретно, опасността от извършване на ново престъпление се извежда от данните относно съдебното минало на подсъдимия К.. Съгласно приложената справка за съдимост, същият е осъждан за извършени тежки умишлени престъпления и е изтърпял ефективно наказание „лишаване от свобода“ в размер на четири години и осем месеца, като на 29.05.2018 г. е бил условно предсрочно освободен, а на 11.05.2020 г. е приключило изпълнението на наложената му пробационна мярка, постановена в тази връзка. С оглед конкретиката на престъпната дейност, в чието осъществяване К. е обвинен – наличието на предварителна организация, съучастници, снабдяване и разпространение на значително количество наркотични вещества, преценена в 5 съвкупност с обремененото му съдебно минало, въззивният състав приема, че интензитетът на риска подсъдимият да прояви поведение в противоречие с наказателния закон, в случай че бъде освободен, остава висок и към настоящия момент не е отслабнал.

Опасността подсъдимият да се укрие се обосновава от тежестта на предвидените наказания за престъпленията, предмет на обвинението, и от отсъствието на правна възможност за условно осъждане, в случай, че евентуално бъде признат за виновен. Тези обстоятелства, преценени в съвкупност, водят до извода, че подсъдимият би могъл да се укрие, за да избегне изтърпяването на евентуалното му наказание. Допълнителен аргумент в подкрепа на реалната опасност от укриване е и информацията относно чести пътувания на подс. К. извън страната, включително продължително пребиваване в Испания, където е работил и е установил социални контакти, които биха могли да улеснят неговото укриване извън територията на Република България.