Решение № 1035 от 11.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1035 гр. Пловдив, 11.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20255330204133 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № 006039 от 07.11.2024 г., издадено от Председателя на Комисия за защита на потребителите, с което „Виконт ВП” ЕООД, ЕИК:

206132936, е санкционирано с имуществена санкция в размер на 2000 лева - за нарушение на чл. 50 от ЗЗП, както и глоба в размер на 1000 лева – за нарушение на чл. 52, ал. 4, вр. ал. 2 ЗЗП.

Жалбоподателят, „Виконт ВП” ЕООД, представлявано от адв. С., оспорва процесното НП и моли същото, като неправилно и незаконосъобразно, да бъде отменено.

От своя страна въззиваемата страна, Председателя на Комисия за защита на потребителите, представлявано от юрк. Ц., пледира за потвърждаване на издаденото НП.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

При извършена проверка от служители на Комисия за защита па потребителите, РД Пловдив по повод постъпила жалба от потребител, касаеща договор за покупка от разстояние на стока, било установено следното:

1

На 02.09.2023 г. потребителката Г. Д. С. закупила смарт робот 3 в 1 с функция моп - ХМ 10, посредством Договор за покупка от разстояние на стока от търговеца „Виконт ВП” ЕООД. След като получила стоката и я изпробвала как работи, в същия ден се възползвала от правото си на отказ в 14 -дневен срок, като попълнила в раздел рекламации на сайта „7 online.bg“ формуляр с искане за възстановяване на сумата, заплатена за стоката, като е заявила, че желае да върне стоката и да й бъде възстановена сумата, съгласно чл.52, ал.2 от Закона за защита на потребителите. На 16.09.2023 г. същата изпратила стоката на търговеца (с товарителница № 713940514 /16.09.2023г.), която била получена от последния 27.09.2023 г. След получаването на стоката от търговеца, същият въпреки недвусмислено заявление от страна на потребител ката, че желае да върне стоката и да й бъде възстановена заплатената за нея сума, не е сторил това нито в предвидения от закона 14-дневен срок, нито момента на проверката с констативен протокол № К-2759267/23.04.2024 г. За така консттаираното нарушение срещу „Виконт ВП” ЕООД бил съставен АУАН за това, че: в периода след 02.09.2023 г. до 18.09.2023 г., а и в периода след това до датата на съставяне на АУАН, търговецът „ Виконт ВП“ ЕООД е възпрепятствал правото на потребителя да се откаже от договора от разстояние, без да посочва причина, без да дължи обезщетения или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл.54, ал. 3 и чл. 55 от ЗЗП в 14-дневен срок, с което е извършил нарушение на чл.50 от ЗЗП, както и за това, че в периода след 02.09.2023 г. до 23.04.2024 г. в гр. Пловдив, търговецът „Виконт ВП“ ЕООД не е изпълнил задължението си незабавно да изпрати на потребителя потвърждение за получаване правото му на отказ на траен носител, въпреки недвусмисленото заявление на потребителя да се откаже от договора от разстояние, заявено на интернет страницата на търговеца, с което е извършил нарушение на чл. 52, ал. 4, във връзка с ал. 2 ЗЗП.

Въз основа на него било издадено обжалваното НП, с което „Виконт ВП” ЕООД, ЕИК: 206132936, е санкционирано с имуществена санкция в размер на 2000 лева - за нарушение на чл. 50 от ЗЗП, както и глоба в размер на 1000 лева – за нарушение на чл. 52, ал. 4, вр. ал. 2 ЗЗП.

Недоволно от този резултат е останало дружеството-жалбоподател, 2 което, чрез своя процесуален предствител, оспорва издаденото НП и моли същото да бъде отменено. В тази връзка се сочи, че липсва извършено нарушение на чл. 50 ЗЗП, доколкото потребителката не била върнала стоката в предвидения в закона 14-дневен сро. Сочи се, че стоката е получена от потребителката на 02.09.2023 г. и е изпратена с товарителница от 16.09.2023 г., което означавало, че дружеството може да я получи най-рано на 17.09.2023 г. или според изложеното в жалбата – на 15-я ден. На следващо място се изтъква, че все пак заплатената сума е възстановена на потребителката и на последно място – че фирмата няма други нарушения, проявена е добра воля за решаване на спора, поради което и предвид това, че сумата в крайна сметка е възстановена, се моли за квалифициране на нарушенията като маловажен случай.

Като свидетел по делото е бил разпитан актосъставителят – С. З., който в своите показания е потвърдил отразените от него в АУАН констатации. Съдът кредитира тези показания като обективни и съответни на останалия доказателствен материал.

Горната фактическа обстановка и анализа на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран за извършено нарушение на чл. 50 от ЗЗП, както и нарушение на чл. 52, ал. 4, вр. ал. 2 ЗЗП.

По делото се установява по несъмнен начин от приложените писмени доказателства и от разпита на актосъставителя, че в периода след 02.09.2023 г. до 18.09.2023 г. (тъй като 14-я ден е ден събота и първият работен ден е 18-ти), а и в периода след това до датата на съставяне на АУАН, търговецът „ Виконт ВП“ ЕООД е възпрепятствал правото на потребителя да се откаже от договора от разстояние, в 14-дневен срок, с което е извършил нарушение на чл.50 от ЗЗП. Тук следва да се посочи, че предложеният в жалбата начин за броене на срокове не може да бъде споделен, доколкото срокът се прекъсва с изпращането на стоката, независимо на коя дата е доставена в пункта/офиса за получаване, респ. приета от получателя й. Няма спор, а и това се установява от 3 доказателствата по делото, че стоката е получена от потребителката на 02.09.2025 г. По делото се установява от приложената товарителница, че същата е изпратена обратно на търговеца с товарителница от 16.09.2023 г. – 14-я ден. При това положение следва да се приеме, че възражението на жалбоподателя се явява неоснователно, доколкото 14-дневният срок е бил спазен.

По несъмнен начин се установява и че в периода след 02.09.2023 г. до 23.04.2024 г. търговецът „Виконт ВП“ ЕООД не е изпълнил задължението си незабавно да изпрати на потребителя потвърждение за получаване правото му на отказ на траен носител, въпреки недвусмисленото заявление на потребителя да се откаже от договора от разстояние, заявено на интернет страницата на търговеца, с което е извършил нарушение на чл. 52, ал. 4, във връзка с ал. 2 ЗЗП.

Правилно при това положение е преценено, че дружествотожалбоподател следва да бъде санкционирано за извършените две административни нарушения.

Съдът не констатира наличие на обстоятелства, които да обосноват извод за квалифициране на деянията като маловажен случай. Конкретно установените нарушения, както и обстоятелствата по същите разкриват една степен на обществена опасност на деянията, типична за общия случай на нарушения от разглеждания вид, отчетена от законодателя при въздигане на деянията в нарушения. В тази връзка следва да се посочи, че обстоятелството, че дружеството не е санкционирано до момента не обосновава обратен от вече възприетия, доколкото в случая се касае до две нарушения, продължили в един продължителен период от време. Обстоятелството, че сумата била възстановена също не променя извода за наличие на нарушение, подлежащо на санкциониране, доколкото по делото се установява, че сумата е възстановена едва след намесата на КЗП, а не в резултат на проявена „добра воля“. Така или иначе в случая не може да се говори за проява на добра воля, когато е налице императивно законово изискване, което търговецът е бил длъжен да спази.

Съдът не намери и основания за ревизиране на размера на наложените санкции, които се явяват правилно и законосъобразно определени в предвидения в закона минимален размер, като по този начин е взето предвид 4 обстоятелството, че дружеството не било санкционирано преди това за нарушения на този закон.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на

НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Пловдивски районен съд IV н. с., РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 006039 от 07.11.2024 г., издадено от Председателя на Комисия за защита на потребителите, с което „Виконт ВП” ЕООД, ЕИК: 206132936, е санкционирано с имуществена санкция в размер на 2000 лева - за нарушение на чл. 50 от ЗЗП, както и с имуществена санкция в размер на 1000 лева – за нарушение на чл. 52, ал. 4, вр. ал. 2 ЗЗП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5