Решение № 5752 от 01.04.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 133/2023
- Вид
- Решение № 5752
- Подписан
- 01.04.2024
- Състав
- КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.475 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 5752 гр. С., 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110100133 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 4*** от ГПК
Образувано е по искова молба на „Пласт маркет“ ООД, с ЕИК:
201394799, подадена чрез процесуалния му представител – адв. И. Д., срещу Ц. И. Б., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1/ сумата от 2540 лева – незаплатен остатък от дължима от ответника като възложител на ищеца като изпълнител сума по договор за изработка, доставка и монтаж на PVC дограма № ***112 от 13.06.2019 г. /в общ размер от 22 540 лева/; 2/ сумата от 1711.86 лева – неустойка за забава по чл. 8, ал. 2 от договора за периода от 19.07.2019 г. до 22.05.2020 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 26494/2020 г. на СРС – 24.06.2020 г. до окончателното плащане на сумите.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на договор за изработка, доставка и монтаж на PVC дограма № ***112 от 13.06.2019 г. Същият бил сключен между ищеца като изпълнител и ответника като възложител като по силата на договора ищецът приел да изработи по оферта PVC дограма. От своя страна ответникът приел да заплати уговорена цена за това в размер на общо 22 540 лева. Съгласно договора цената била платима на две вноски – първата от 11 000 лева – авансова вноска, а втората от 11 540 лева – при приемане на изпълненото. Твърди се, че ответникът заплатил надлежно сумата от 11 000 лева, но второто плащане заплатил само 6000 лева. Поради това и ищцовото дружество образувало срещу ответника като длъжник ч.гр.д.
№ 26494/2020 г. на СРС – за сумите от 5540 лева – незаплатено 1 възнаграждение по договора и за сумата от 1711.86 лева – неустойка. След издаване на заповед за изпълнение по делото длъжникът заплатил още 3000 лева, които ищецът отнесъл за погасяване на част от възнаграждението по договора. Поради това и ищецът претендира сумата от 2540 лева.
Излагат се подробни доводи, че бил дължим пълният размер на стойността по договора, доколкото ответникът приел изработеното без забележки.
Досежно неустойката – същата била уговорена в чл. 8 от договора и можело да достигне до 100 % от стойността на забавеното плащане. Ищецът обаче претендира само 30 % от начислената неустойка.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: договор за изработка, доставка и монтаж на P V C дограма № ***112 от 13.06.2019 г., два броя приемо предавателни протоколи.
Препис от исковата молба е връчен на ответника Ц. И. Б.. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор – чрез адв. К. /назначена да осъществява безплатна правна помощ/.
С отговора исковете се оспорват като неонователни. В тази връзка на първо място се твърди, че договор за доставка и монтаж на PVC дограма № ***112 от 13.06.2019 г. бил недействителен поради липса на съгласие от страна на ответника. Това било така, доколкото ответникът страдал от заболяване, поради което с пожизнено решение на ТЕЛК бил диагностициран с пълна и окончателна слепота – поради отлепване и аномалии на ретината.
От своя страна съгласно чл. 189, ал. 2 от ГПК частен документ, подписан от сляпо лице следвало да бъде приподписан от двама свидетели. Това изискване обаче не било спазено нито за самия договор, нито за двата приемо предавателни протокола.
На следващо място се сочи, че ищецът също бил неизправна страна по договора, доколкото бил изпълнил договора за изработка и монтаж със закъснение спрямо уговореното, като изделията и монтажа не били с нужното качество. Ответникът обаче поради здравословното си състояние не възприел недостатъците на изработеното при приемането му и така бил подведен да подпише, че приема работата без възражения.
На последно място се излагат доводи, че претендираната неустойка също не се дължала от ответника. Последният имал качеството потребител и като такъв се ползвал със закрила по ЗЗП. От своя страна неустойката била недействителна като противоречаща на закона и добрите нрави, а освен това била и прекомерна.
С тези аргументи се иска цялостно евентуално частично отхвърляне на исковете.
В производството по ч.гр.д. № 26494/2020 г. на СРС от ответника е депозирано възражение /ръкописен текст/, както и уточнение към него /ръкописен текст, подписан от ответника длъжник. Във възражението ответникът длъжник излага доводи, че цената та договора била 22 540 лева за 2 изработката и монтажа на 8 големи и 5 малки прозореца и 5 врати /или по 1252 лева на пункт/, но работата извършена от ищеца заявител била с ниска качество – дограмата била надрана, малките прозорци не били добре монтирани, прозорците не се отваряли в нужното направление, а старата дограма не била извозена. Ответникът не могъл да забележи всички недостатъци по монтажа при приемането му, доколкото бил сляп. Поради това и счита, че дължи дотук платеното и още 3000 лева, които платил в хода на заповедното дело – видно от платежно нареждане /отново попълнено ръкописно и подписано от ответника/.
В депозираното уточнение се иска анулиране на договора, поради липсата на подписи на двама свидетели, доколкото длъжникът бил сляп.
Към възражението е приложено експертно решение на ТЕЛК от 02.07.1987 г.
В съдебно заседание, проведено на 05.03.2024 г., процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени. Поддържа, че ответникът е подписал договора за изработка, като е получил изпълнение по същия и в никакъв момент не е уведомил ищеца, че страда от слепота.
Ответникът се представлява от процесуален представител, назначен по реда на безплатната правна помощ – адв. К.. Последната иска претенциите против ответника да бъдат отхвърлени, доколкото същият не е могъл да се задължи валидно по процесния договор. Последният бил частен документ, но не бил приподписан от двама свидетели, а ответникът бил сляп – поради което не било спазено изискването на чл. 189, ал. 2 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ищеца.
От страните са постъпили писмени бележки.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство /главницата само частично/. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед от 02.07.2020 г. по ч.гр.д. № 26494/2020 г. по описа на СРС.
Последната е връчена на длъжника.
От представено по делото копие от договор за изработка, доставка и монтаж на P V C дограма № ***112 от 13.06.2019 г. се установява, че на посочената дата ответникът като възложител сключил с ищеца като изпълнител – договор за за изработка, доставка и монтаж на PVC дограма с включени услуги демонтаж на стара дограма и извозване на същата, както и транспорт и къртене и подмазване след монтажа. Самата дограма била в цвят златен дъб с четворен стъклопакет с включени 13 броя PVC первази. Била уговорена обща цена на договора 22 540 лева – платима на две части: авансово 11 000 лева и при завършване на работата остатък от 11 540 лева /ако плащането е в брой, а ако е платено по банков път – два дни преди това/.
3
Страните не спорят, че 11 000 лева са платени авансово от ответника /макар да липсва яснота дали в брой или по банков път//. Договорът е подписан само от възложителя като оферта към същия по делото не се представя. Срокът на договора е 25 работни дни от подписването му
Съгласно чл. 8 от договора вр. с чл. 5 и чл. 6 от договора при забава в плащането на цената изпълнителят дължал неустойка от 0.1% от неплатената сума за всеки ден просрочие при максимален размер на неустойката от 100 % от неплатената сума.
Видно от приемо предавателни протоколи от 18.07.2019 г. – с нанесена първоначално дата 18.08.2019 г. /но коригирана на „м.07“/ работата е приета от ответника без забележки – като в протоколите има подписи на изпълнителя и възложителя.
Между страните липсва спор, че в офис на дружеството своевременно ответникът е заплатил още 6000 лева от възнаграждението му договора – като така са останали дължими 5540 лева.
От платежно нареждане изпълнено пред банка се установява, че в хода на заповедното дело ответникът е платил още 3000 лева от втората вноска – на 06.08.2021 г. – като платежното нареждане съдържа подпис на ответника.
На последно място, видно от приложено по заповедното дело експертно решение на ТЕЛК от 02.07.1987 г. ответникът е с първа група инвалидност с чужда помощ пожизнено. Поставена е диагноза – отлепване и аномалии на ретината довело до дефинитивна практическа слепота на двете очи като телесен недъг.
По делото не се твърди и не се ангажират доказателства ответникът да е уведомил ищеца за здравословното си състояние при сключване на договора, нито при приемане на работата.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 4*** от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответника за неплатено възнаграждение по договор за изработка и неустойка за забава по същия, за които е издадена заповед от 02.07.2020 г. по ч.гр.д. № 26494/2020 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК – като възражението има едновременно съдържание на оспорване на вземанията /по чл. 414 от ГПК/, но и за частично плащане на възнаграждението по договора /по чл. 414 а от ГПК/ – като липсва спор, че длъжникът е заплатил 3000 лева /от претендираните по заповедното дело 5540 лева/. С допълнително уточнение длъжникът е оспорил валидността на договора за изработка, поради своята слепота.
Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 4***, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявените установителни 4 искове са допустими като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка по валиден договор за изработка, неговото съдържание, изпълнение на задълженията си по този договор, приемане на работата от възложителя, размер на възнаграждението и изпадане на ответника в забава досежно неговото плащане. По иска за неустойка ищецът следва да докаже и че клаузата за неустойка е валидна, както и размерът на претендираната неустойка.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ГПК частен документ, издаден от сляп, но грамотен, трябва да бъде приподписан от двама свидетели.
От своя страна чл. 164 от ГПК предвижда, че свидетелски показания поначало не се допускат / допускат се само по взаимно съгласие на страните / за установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лева /т. 3/, както и за погасяване на установени с писмен акт парични задължения /т.4/.
В чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД е предвидено, че нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори.
Разпечатката съдържа 47 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/24c88e79-4197-48dc-a746-2b2d261179c0