Определение № 763 от 06.08.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 763 гр. С.З., 06.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20245500500406 по описа за 2024 година Производството се води по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.248, ал.3, изр.ІІ-ро от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна частна жалба на „А.К.П.З.“ АД, ЕИК № 207172780, със седалище и адрес на управление: гр .С., ул. „*****, представлявано от законния си представител Я.Б.Я., действащ чрез юрк. Е. И., против определение 1291/13.05.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 98/2024 г. по описа на Районен съд – С.З., с което е допълнено определение № 1008/10.04.2024 г. в частта му за разноските.

Твърди се, че обжалваното определение е частично неправилно и се претендира неговата частична отмяна като се излагат доводи, че е налице основание за присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

В срока за отговор на частната жалба такъв е подаден от насрещната страна – К. В. М., чрез адв. М.Т., с който частната жалба се оспорва като неоснователна и се претендира оставянето й без уважение и присъждането на разноските в настоящото производство.

След запознаване със становищата на страните и материалите по делото съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ч.гр.д.№ 98/2024 г. по описа на Районен съд – С.З. е било образувано по заявление на „А.К.П.З.“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу К. В. М..

1

Заповедният съд е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу К. В. М. за претендираните със заявлението суми.

Заповедта е била връчена на длъжника, а в срока по чл.414 от ГПК К. В.

М. е подал възражение за недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение. Направено е искане в случай на прекратяване на производството и обезсилване на заповедта за изпълнение заявителят да бъде осъден да заплати на длъжника разноските в настоящото производство за плратено адвокатско възнаграждение.

Към възражението е представено пълномощно, с което К. В. М. е упълномощил адв.М.Т. да го представлява по ч.гр.д.№ 98/2024 г. по описа на Районен съд – С.З.. Представен е и договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че К. В. М. е овластил адв. М.Т. да изготви и подаде възражение срещу заповедта за изпълнение и да осъществи процесуално представителство на възложителя по ч.гр.д.№ 98/2024 г. по описа на Районен съд – С.З..

В предоставеният му срок „А.К.П.З.“ АД не е предявило установителен иск, поради което с определение № 735/13.03.2024 г. е обезсилил издадената срещу К. В. М. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

В срока за обжалване на това определение К. В. М., действащ чрез адв.

М.Т., е поискал допълването му в частта за разноските чрез присъждането на платеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

С определение № 1008/10.04.2024 г. първоинстанционният съд е допълнил определение № 735/13.03.2024 г. като е присъдил в полза на К. В. М. разноски в размер на 400 лв.

В срока за обжалване на определение № 1008/10.04.2024 г. „А.К.П.З.“ АД е подало молба за изменение на определението чрез намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на 200 лв. поради прекомерност.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение това искане.

При така установените правно-релевантни факти съдът направи следните правни изводи:

2

Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения, и е допустима, т.к. е подадена от правнолегитимирано лице, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в законоустановения срок за обжалване.

Разгледана по същество частната жалба се преценява от съда за основателна по следните съображения:

Заповедното производство е уредено в закона като строго формално съдебно производство, което се развива едностранно и чиято основна цел е проверка дали претендираното от заявителя вземане е спорно.

С оглед на тези характеристики законът урежда като единствено процесуално средство за защита на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение подаването на възражение по образец, бланка от което се му се връчва като приложение към заповедта за изпълнение.

Предвидените в закона субсидиарни производства по чл.413, ал.1, чл.419 и чл.420 от ГПК нямат характеристиките на типичното заповедно производство, т.к. целят да разрешат спор между страните не относно съществуването на самото вземане, а относно допълнително претендирани от заявителя или длъжника права /за разноски, за предварително изпълнение на заповедта и наличието или липсата на основания за спирането му/.

Именно поради това те са уредени от законодателя като двустранни състезателни производства, които се развиват по реда на обжалване с частна жалба.

Гл.37 от ГПК не съдържа разпоредба, която да предвижда право на длъжника на разноски в случаите, когато след подадено възражение заявителят не предяви установителен иск.

Нормата на чл.415, ал.5 от ГПК урежда изчерпателно правните последици от непредявяването на иска и те са обезсилване на заповедта за изпълнение и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист по чл.418 от ГПК.

В случая не е налице законова празнота, която следва да бъде преодоляна чрез прилагане на общото правило на чл.78 от ГПК.

Тази норма не може да намери приложение в подобни хипотези, т.к. заповедното производство е уредено в част V от ГПК – „Изпълнително 3 производство“, досежно което в общите правила на ГПК правото на разноски е уредено в чл.79 и то се отнася за разноските по изпълнението.

Според този законов текст разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в предвидените хипотези – 1/ когато делото се прекрати по чл.433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; 2/ изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; 3/ разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Анализът на тази норма обуславя извода, че длъжникът в изпълнителното производство отговаря за направените от взискателя разноски, като може да се освободи от тази своя отговорност в конкретни хипотези, но не е предвидена хипотеза, при която взискателят да отговаря за направени от длъжника разноски в изпълнителното производство, включая и разноските в заповедното производство, които най-често са за адвокатска защита.

Това законодателно разрешение не е плод на празнота в закона, която следва да бъде преодоляна чрез прилагане по аналогия на правилата за отговорността за разноските в исковия процес, т.к. историческото тълкуване на относимите законови норми показва, че в отменения ГПК, действал от 1952 г. до 2007 г., и в действалият преди него Закон за гражданското съдопроизводство, липсват норми, които да уреждат правото на длъжника да получи направени от него във връзка с изпълнителното производство разноски.

Ето защо настоящият състав на въззивния съд счита, че в конкретната хипотеза на чл.415, ал.5 от ГПК длъжникът няма право на разноски.

По изложените съображения въззивният съд намира обжалваното определение за неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Определение № 1008/10.04.2024 г. следва да бъде изменено като разноските в полза на длъжника за платено от него адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до 200 лв.

Това разрешение се налага, т.к. такова искане до съда е отправено с частната жалба, а съдът по свой почин не може да се произнесе свръхпетитум, т.к. по този начин би нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес.

Относно разноските:

4

При този изход на делото право на разноски в настоящото производство има частният жалбоподател.

Такива не му се присъждат, т.к. в частната жалба липсва направено искане за присъждане на разноски.

По изложените съображения и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.2-ро от ГПК Окръжен съд – С.З.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение 1291/13.05.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 98/2024 г. по описа на Районен съд – С.З., вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ИЗМЕНЯ определение № 1008/10.04.2024 г. по ч.гр.д.№ 98/2024 г. по описа на Районен съд – С.З. като намалява присъдените в полза на К. В. М., ЕГН – **********, с адрес: гр.С.З., ул. „****** разноски за платено адвокатско възнаграждение от 400 лв. /четиристотин лева/ на 200 лв. /двеста лева/.

Определението на основание чл.274, ал.4 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5