Разпореждане № 3135 от 01.06.2026, Районен съд - Монтана

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3135 гр. Монтана, 01.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИСКРЕН БОРИСОВ като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Частно гражданско дело № 20261630102406 по описа за 2026 година

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ********** ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу И. И..

Със заявлението се иска присъждане на такса ангажимент, като съдът е указал на заявителя да посочи услугата, която се получава при заплащане на таксата, с цел да се провери валидността на процесната такса.

Съдът намира, че е налице нарушение на чл. 10а от ЗПК, свързано с клаузата от договора, която предвижда задължение за заплащане на Такса "Ангажимент". Съгласно задължителните разяснения по ТР № 1/2020 г. на ОСГТК съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В чл. 5 от ГПК е установен принципа, че съдът е длъжен при решаване на делата да осигури точното прилагане на закона. Нормите, уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им съдът следи служебно. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми преодолява диспозитивното начало в процеса. Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес; 2. е относимо към външната страна /формата/ на представения правопораждащ спорното право документ; 3. е налице противоречие с добрите нрави; 4. е налице неравноправна клауза.

1

При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор за кредит, съдът констатира нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК досежно клаузата от договора, която предвижда задължение за заплащане на такса "Ангажимент" в размер на 48 % от главницата.

Съгласно чл. 10а от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит (ал. 1), но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал. 2), нито да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал. 3), като видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит (ал. 4). Правилото на чл. 10а ЗПК е императивно, тъй като е установено в публичен интерес, с оглед целта на този закон - да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредити (заеми), както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива кредити (чл. 2 ЗПК). Затова и всяка клауза в договор за потребителски кредит (заем), имаща за цел или резултат заобикаляне на въведените законови изисквания, е нищожна (чл. 21, ал. 1 ЗПК). Тук трябва да се държи сметка и за това, че задължението за заплащането на такси и услуги възниква, когато те реално са били предоставени от кредитора в полза на длъжника. Заявителят не е изложил твърдения за извършени действия, за които да се дължат такси, не е ангажирал доказателства, че действително са извършени действия, за който да се дължат разходи. По правилото на чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите следва да бъдат точно и ясно определени в договора. В случая твърденията са посочени общо и не е ясно за какво са разходите и дали реално такива са правени. За да се търси възстановяване на разход следва да е обосновано реалното му извършване. Твърдения в този смисъл заявителят не е изложил. При тази неопределеност на задължението за възстановяване на разходи се налага извода, че не е ясно и претендирането му в този вид противоречи на принципите на добросъвестност и равнопоставеност на страните в договорното правоотношение. Нито в договора за кредит, нито в Общите условия става ясно какво представлява претендираната такса 2

"Ангажимент". Така, освен наименованието на таксата, като "Такса Ангажимент" липсва яснота в договора и ОУ към него за какво действие от страна на кредитора тази такса ще бъде събрана от потребителя. Посоченото очертава противоречието на клаузата, предвиждаща посоченото задължение, с правилото на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Същевременно, ако бъде възприето посоченото, а именно че тази такса е свързана с оценката на кредитоспособността на клиента, то налага се извод, че същата противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като е свързана с действия по усвояването и управлението на кредита. Разглеждането на кредита и оценката на риска представляват осъществяване на същинската дейност на кредитната институция и е насочена към вземане на решение за даване на съгласие за отпускането на кредита и по своята същност не предоставя допълнителна услуга. Целта на таксите и комисионните по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Таксата "Ангажимент" представлява такава, свързана с усвояване на кредита, което се забранява с посочената разпоредба. Разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т. н., но това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит - разглеждане на искането и изплащане на съответната сума.

Начисляването на подобно такса е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост. чл. 143 от ЗЗП, като води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя. Същата цели единствено неоснователното обогатяване на кредитора и поставя потребителя в неравностойно положение спрямо него.

Видно е, че съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5 от договора изрично е уговорено, че в ГПР по кредита, който е в размер на 63,04 % са взети предвид начислената договорна лихва и такса "Ангажимент", поради което съдът не следва да обявява договора за недействителен.

3

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено ********** ЕООД, в частта относно сумата 363.63 EUR, представляваща такса - Размерът на ГПР при включени договорна лихва и такса ангажимент е 61%

УКАЗВА на заявителя, че има възможност в едномесечен срок да предяви ОСЪДИТЕЛЕН иск за вземането си по отношение на отхвърлената част.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС Монтана в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4