Определение № 83 от 18.05.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 83 гр. Бургас, 18.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Боряна Анг. Димитрова

Яни Г. Гайдурлиев като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно наказателно дело № 20262000600063 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 323, ал. 2 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Д. Д. от АК – Сливен, в качеството му на защитник на обвиняемия И. А. В., срещу разпореждане рег.

№ 147/11.03.2026 г. на съдията-докладчик, постановено по АНД № 38/2026 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което е върната подадената от защитника частна жалба срещу определение от 05.03.2026 г., с което е оставено без уважение искането на адв. Д. за връщане на делото на прокурора по реда на чл. 377, ал. 1 НПК.

В жалбата се поддържа, че изводът на първоинстанционния съд за необжалваемост на определението, с което е отказано прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, е неправилен.

Според защитата производството по чл. 377 НПК е сходно по своята процесуална същност с това по чл. 249, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, като разликата се състои единствено в акта, с който съдът е сезиран – постановление по чл. 375 НПК, а не обвинителен акт. Излагат се доводи, че не съществува правна логика отказът за прекратяване и връщане на делото на прокурора в разпоредително заседание по общия ред да подлежи на обжалване, а аналогичен отказ в производството по глава двадесет и осма от НПК да бъде изключен от инстанционен контрол. Защитникът счита, че възприетото от първоинстанционния съд разбиране поставя обвиняемия в производство по чл. 375 и сл. НПК в по-неблагоприятно процесуално 1 положение спрямо подсъдимия в производство по общия ред, което е несъвместимо с принципите на справедлив процес и ефективна съдебна защита. В жалбата се оспорва и становището на първоинстанционния съд, че въпросът за наличието на съществени процесуални нарушения вече е разрешен и не може да бъде пререшаван на този етап. Поддържа се, че възможността за проверка на особено съществени процесуални нарушения не следва да се счита преклудирана, когато тези нарушения засягат правото на защита и правото на справедлив съдебен процес. В тази връзка защитата се позовава на практиката на Съда на Европейския съюз по дело С-282/20 относно правото на обвиняемия да получи подробна информация за обвинението, както и на Решение № 562/18.12.2025 г. по н. д. № 749/2025 г. на Върховния касационен съд. С оглед на изложеното се иска от Апелативен съд – Бургас да отмени разпореждане № 147/11.03.2026 г. по АНД № 38/2026 г. на Окръжен съд – Сливен, с което е върната частната жалба на защитника срещу определението от 05.03.2026 г. за отказ да бъде върнато делото на прокурора, ведно със законните последици от това.

В постъпило по делото писмено становище от прокурор при Апелативна прокуратура – Бургас се изразява позиция за неоснователност на частната жалба. Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е върнал частната жалба, тъй като атакуваният съдебен акт не подлежи на самостоятелна въззивна проверка по реда на глава двадесет и втора от НПК. Според прокурора определението, с което е отказано връщане на делото на прокурора, не попада в хипотезите на чл. 341, ал. 1 и ал. 2 НПК, поради което намира приложение правилото на чл. 341, ал. 3 НПК.

Прокурорът сочи още, че Окръжен съд – Сливен е насрочил производството по реда на чл. 376 НПК и не се е възползвал от възможността по чл. 377 НПК, тъй като е приел, че в досъдебната фаза не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия. Допълнително се изтъква, че към момента на направеното от защитата искане в съдебно заседание вече е бил даден ход на делото, поради което искането за връщане на делото на прокурора е било процесуално недопустимо и правилно е било оставено без уважение от първоинстанционния съд. В заключение прокурорът приема, че искане за връщане на делото на прокурора, респективно частна жалба срещу произнасяне по такова искане, би било допустимо единствено преди 2 насрочване на делото, както е приел и Окръжен съд – Сливен. Поради това се предлага, на основание чл. 345 НПК, разпореждане № 147/11.03.2026 г. по АНД № 38/2026 г. на Окръжен съд – Сливен, с което е върната подадената от защитника частна жалба срещу определението от 05.03.2026 г., да бъде потвърдено.

Апелативен съд - Бургас, след като се запозна с изложените в жалбата доводи, както и с материалите по делото, и след като провери правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима по смисъла на чл. 323, ал.

2 от НПК, но разгледана по същество е неоснователна.

Съдебното производство по АНД № 38/2026 г. по описа на Окръжен съд – Сливен е образувано на 23.01.2026 г. въз основа на внесено от прокурор при ОП - Сливен постановление по чл. 375, ал. 1 НПК, съдържащо предложение обвиняемият И. А. В. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК за деяние, квалифицирано по чл. 278в, ал. 1 НК.

С разпореждане рег. № 46/23.01.2026 г. съдията-докладчик при Окръжен съд – Сливен е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.02.2026 г.

На посочената дата е проведено съдебно заседание, в което е даден ход на делото и на съдебното следствие. Във връзка с направено от защитника на обвиняемия искане за разпит на вещото лице, изготвило съдебноекологичната експертиза, съдът е отложил разглеждането на делото за 05.03.2026 г., като е разпоредил призоваване за разпит на вещите лица, изготвили първоначалната и допълнителната съдебно-екологични експертизи.

На 04.03.2026 г. по делото е постъпило становище от защитника на обвиняемия В., подадено по електронен път, с което е направено искане на основание чл. 377, ал. 1 НПК съдебното производство да бъде прекратено, а делото - върнато на прокурора за отстраняване на твърдени съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия.

В проведеното на 05.03.2026 г. съдебно заседание защитникът е поддържал така направеното искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора по реда на чл. 377, ал. 1 НПК.

3

Първоинстанционният съд е приел искането за неоснователно и с протоколно определение от същата дата го е оставил без уважение.

На 09.03.2026 г. по делото е постъпила частна жалба с вх. № 1592/09.03.2026 г., подадена от защитника на обвиняемия И. В. - адв. Д. Д. от АК – Сливен, срещу протоколното определение на Окръжен съд – Сливен от 05.03.2026 г., с което е отхвърлено искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора на основание чл. 377, ал. 1 НПК. Посочената частна жалба не е приложена на хартиен носител към материалите по делото, като въззивният съд констатира наличието й чрез електронната папка на АНД № 38/2026 г. по описа на Окръжен съд – Сливен в ЕИСС.

С разпореждане рег. № 147/11.03.2026 г., постановено по АНД № 38/2026 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, съдията-докладчик е върнал подадената от защитника частна жалба срещу протоколното определение от 05.03.2026 г. Приел е, че определението, с което е оставено без уважение искането на адв. Д. за връщане на делото на прокурора по реда на чл. 377, ал. 1 НПК, не подлежи на обжалване и протестиране. В мотивите към разпореждането е изложено становище, че не е налице хипотезата на чл. 377 НПК, доколкото съгласно ал. 2 на същата разпоредба на обжалване и протестиране подлежи единствено разпореждането, с което делото се връща на прокурора, но не и отказът на съда да постанови такова връщане. Съдиятадокладчик е посочил още, че преценката по чл. 377 НПК се извършва преди насрочване на делото, докато в конкретния случай с разпореждането за насрочване вече е било прието, че са налице предпоставките за разглеждане на делото по реда на чл. 376 НПК. Допълнително е отчетено, че по делото вече е бил даден ход както на съдебното заседание, така и на съдебното следствие, поради което въпросът за наличието на допуснати съществени процесуални нарушения е бил разрешен и не подлежи на повторно разглеждане на този етап от производството. В заключение съдията-докладчик е приел, че постановеното на 05.03.2026 г. определение не подлежи на самостоятелна проверка от въззивната инстанция отделно от крайния съдебен акт, съобразно правилото на чл. 341, ал. 3 НПК. На това основание е разпоредил връщане на частната жалба на защитника на обвиняемия И. А. В., като неподлежаща на разглеждане по реда на глава двадесет и втора от НПК.

4

Разпореждането на първоинстанционния съд е правилно като краен процесуален резултат, макар въззивният съд да не споделя изцяло мотивите, изложени в негова подкрепа.

Настоящият въззивен състав не споделя приетото от съдиятадокладчик при окръжния съд, че съгласно чл. 377, ал. 2 НПК на обжалване и протестиране подлежи единствено разпореждането, с което делото се връща на прокурора, но не и отказът на съда да постанови такова връщане.

В диференцираното производство по реда на глава двадесет и осма от НПК не е предвидено провеждане на разпоредително заседание, поради което съдебният контрол за наличие на предпоставките за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора по чл. 377, ал. 1 НПК следва да бъде осъществен в началната фаза на производството - при проверката от съдията-докладчик на условията за насрочване на делото по чл.

376 НПК. Същевременно разпоредбата на чл. 376, ал. 2 НПК предоставя на обвиняемия възможност в седемдневен срок от връчване на препис от постановлението по чл. 375 НПК да даде отговор, да изложи възражения и да направи нови искания. Именно в тази предварителна фаза следва да се концентрират възраженията на обвиняемия и неговия защитник относно допуснати съществени процесуални нарушения, които следва да бъдат обсъдени от първоинстанционния съд най-късно в първото съдебно заседание, преди даване ход на съдебното следствие.

В този процесуален момент произнасянето на съда по възражение за допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила е сходно с произнасянето по чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК по наказателни дела, образувани по обвинителен акт. В тази хипотеза съдебната практика е трайна и безпротиворечива, че на обжалване пред въззивния съд подлежи както определението по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, с което по искане на страна или по собствена инициатива съдът е констатирал наличие на съществено и отстранимо процесуално нарушение и е върнал делото на прокурора, така и определението, с което е приел, че не са налице основания за прекратяване на съдебното производство на това основание.

При съобразяване на допустимостта на аналогията при прилагане на процесуалния закон, когато тя служи за преодоляване на процесуална празнота и за гарантиране на правото на защита, без да създава неблагоприятни 5 последици за обвиняемия, въззивният съд намира, че и в производствата по глава двадесет и осма от НПК следва да се допусне самостоятелен инстанционен контрол върху произнасянето на съда по своевременно направено възражение за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Такъв контрол е допустим, когато възражението е направено найкъсно в първото съдебно заседание, преди даване ход на съдебното следствие, както по отношение на определението, с което делото е върнато на прокурора, така и по отношение на определението, с което е отказано прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора на това основание.

Това разрешение се налага, доколкото се засяга правото на обвиняемия на ефективна защита преди навлизане в разглеждането на делото по същество. В противен случай обвиняемият в производство по чл. 375 и сл. НПК би бил поставен в по-неблагоприятно положение спрямо подсъдимия по наказателни дела, разглеждани по общия ред, без това различие да произтича убедително от целите на диференцираната процедура.

Различна е обаче хипотезата, когато искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора е направено след даване ход на съдебното следствие. След този момент съдът вече е пристъпил към разглеждане на делото по същество по реда на чл. 378 НПК, а въпросът за процесуалната допустимост на съдебното разглеждане е бил разрешен с даването ход на съдебното следствие. Поради това отказът да бъде уважено последващо искане за връщане на делото на прокурора не съставлява акт, подлежащ на самостоятелна проверка по чл. 377, ал. 2 НПК, нито попада сред актовете по чл. 341, ал. 2 НПК. Съгласно чл. 341, ал. 3 НПК той може да бъде проверяван единствено в рамките на въззивния контрол върху крайния съдебен акт, ако страната поддържа, че допуснатото нарушение се е отразило върху правото на защита и законосъобразността на решението.