Определение № 692 от 23.02.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 692 гр. Варна, 22.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20243100500221 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба вх. № 1229/05.01.2024г., подадена от адв. П. П. П., процесуален представител на В. В. А., срещу определение № 14828/14.12.2023 г. постановено по гр. д. № 2363/2023 г. по описа на РС-Варна, 50-ти състав, с което е оставена без уважение молба входящ № 89680/29.11.2023г. подадена от адв. П. П., процесуален представител на ищеца - В. А., за изменение на Решение 3719/18.09.2023 г. постановено по гр. дело № 2363/2023 г. по описа на РС-Варна, 50-ти състав, в частта за разноските, присъдени в полза на адв. П. П., на основание чл.

38, ал. 2 от ЗАдв.

Жалбоподателят счита, постановеното определение за неправилно.

Счита, че на основание разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. чл. 2, ал. 5 и ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, му се следва адвокатско възнаграждение, за всеки един от обективно кумулативно съединените искове, по които е оказвал безплатна правна защита и съдействие на В. А. по първоинстанционното дело, по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Счита, че по отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД му се следва адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Моли съда да отмени обжалваното определение и да осъди Областна администрация Варна да му заплати допълнително сумата от 400 лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие по реда на чл. 38 от ЗАдв.

Претендират се разноски, за заплащане на държавна такса, за обжалване на процесното определение.

В едноседмичния срок по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор, от Областна администрация – Варна, чрез ст. юрисконсулт С. В., с който моли съда, частната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено определение № 14828/14.12.23 г. по гр. дело № 2363/2023 г. по описа на РС-Варна.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

Първоинстанционното дело е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове от В. В. А. срещу Областна администрация Варна, с правно основание чл.285 вр. чл.140, ал.3 КТ и чл.86 от ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 794 лева като частичен иск от 964лева, представляваща стойност на полагаща се 1 храна за отработени 484 дни за периода от 29.06.2019г. до 31.12.2022г., както и сумата от 119 лева като частичен иск от 173 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от всяка първа дата на месеца следващ престирането на работната сила, до датата на подаване на исковата молба в съда - 26.02.2023г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане.

От адв. П. П. се претендират разноски, като е представен списък на разноските, по смисъла на чл. 80 от ГПК, който е озаглавен „Справка“. От същият става видно, че се претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.

С решение № 3719/16.11.2023г. постановено по гр. дело № 2363/2023г. по описа на РС-Варна, 50-ти състав, съдът е осъдил Областна администрация Варна, ЕИК: 000093360 с адрес гр.Варна, ул."Преслав" №26 да заплати на В. В. А., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, кв."Младост", бл. 150, вх. 4, ап.20, сумата от 746 лева, представляваща частичен иск от 964лева, представляваща стойност на полагаща се храна за отработени 484 дни, за периода от 27.02.2020г. до 31.12.2022г., както и сумата от 119 лева, като частичен иск от 173 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на горната главница, за периода от всяка първа дата на последващия месец на престирането на работната сила, до датата на подаване на исковата молба 26.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 27.02.2023г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за главница, за разликата над присъдената сума от 746 лева до частично заявената претенция от 794 лева и за периода от 29.06.2019г. до 26.02.2020г. и от 30.09.2022г. до 31.12.2022г. и иска за обезщетение за забава за периода от 01.10.2019г. до 28.02.2020г. и за периода от 01.11.2022 г. до 26.02.2023 г., както и е осъдил Областна администрация – Варна, да заплати на адв. П. П. П. от Адвокатска колегия Варна, сумата от 378,97 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 2, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Съгласно чл. 38 от ЗАдв., адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист. В тези случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредба № 1/09.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба № 1/09.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за съответния вид работа.

На основание чл. 2, ал. 5 от наредба № 1/09.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

2

В настоящия случай са предявени два обективно кумулативно съединени искове и за всеки един от тях, поотделно, следва да бъде определено адвокатско възнаграждение.

По предявения иск по чл. 285 вр. чл. 140, ал.3 от КТ, размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредба № 1/09.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и същият, съобразно уважената част от иска, следва да бъде в размер на 375,82 лева.

По предявения иск по чл. 86 от ЗЗД, размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредба № 1/09.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и същият, предвид уважаването в цялост на предявения иск, следва да бъде в размер на 400 лева.

Областна администрация Варна, следва да бъде осъдена да заплати на адв. П. П. П. от Адвокатска колегия Варна сумата от 775,82 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови изменяне на първоинстанционното решение в частта за разноските, като Областна администрация Варна, следва да бъде осъдена да заплати на адв.

П. П. П., от Адвокатска колегия Варна, допълнително, сумата от 396,85 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, по иска по чл. 86 от ЗЗД, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.

В настоящото производство разноски не се дължат, тъй като същото няма самостоятелен характер, а е продължение на делото по повод на дължимостта на разноските и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Същото е способ за защита срещу неправилното определяне на разноските, без да се обжалва по съществото постановения по спора съдебен акт. Съгласно чл. 78 от ГПК, разноските се разпределят с оглед на крайния изход на спора в съответната инстанция. По естеството си, те не са предмет на поставения за разрешаване от съда спор, като съдът дължи произнасяне по този въпрос, като съпътстващ елемент при разрешаването на спора. В производството по чл. 248 от ГПК, съдът не събира допълнителни доказателства за разноските, освен ако страната не е могла, по уважителни причини, да ги представи в съдебното заседание, като само извършва проверка, правилно ли са определени разноските. Присъждането на разноски в това производство би означавало добавянето на нови разноски, към вече извършените в основното производство, без да са налице предпоставките за това. С оглед на гореизложеното, в производството по чл. 248 от ГПК не се присъждат разноски, а това разрешение намира приложение и в производствата по подадени частни жалби срещу определения по чл. 248, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и актуалната практиката на ВКС /Определение № 50013 от 08.02.2023 г. по ч. гр. дело № 4000/2021 г. по описа на ВКС;

Определение № 2530 от 18.09.2023 г. по ч. гр. дело № 3295/2023 г.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 14828/14.12.2023 г. постановено по гр. д. № 2363/2023 г. по описа на РС-Варна, 50-ти състав, с което е оставена без уважение молба входящ № 89680/29.11.2023г. подадена от адв. П. П., процесуален представител на В. А., за изменение на Решение 3719/18.09.2023 г. постановено по гр. дело № 2363/2023 г. по описа на РСВарна, 50-ти състав, в частта за разноските, присъдени в негова ползва по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, решение № 3719/18.09.2023 г. постановено по гр. д. № 2363/2023 г., по описа на РС-Варна, 50-ти състав, като ОСЪЖДА Областна администрация Варна, да заплати на адв. П. П. П. от Адвокатска колегия Варна, допълнително, сума в размер на 396,85 лева /триста деветдесет и 3 шест лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, по иска по чл. 86 от ЗЗД, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4