Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 969 от 08.12.2022, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 1750/2022
Вид
Решение № 969
Подписан
08.12.2022
В сила
15.02.2023
Състав
Нина Методиева Коритарова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 204 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 131, ал. 1, т. 12 · Наказателен кодекс
  • чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 969 гр. Сливен, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20222230101750 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от Д. И. Х., с постоянен адрес в гр.

Сливен, ****, ЕГН **********, чрез адвокат П. С. Н. - АК Сливен против Г. А. П., с постоянен адрес: гр. Ямбол, ****, ЕГН ********** и М. К. Б., гр. Сливен, **** ЕГН ********** с която е предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и на имуществени вреди – правно основание чл.45 ЗЗД в общ размер на 9219 лв., като искът е частичен от иск в пълен размер на 15 219 лв.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците, които в срока по чл.131 ГПК са депозирали отговор на исковата молба. Ответникът Г. А. Петков чрез процесуалния си представител адв. В. Д..

Ответникът М. К. Б. чрез процесуалния си представител адв. В К.

Ищецът твърди, че на 17.04.2020 г. малко след 23,00 часа, двамата ответници пристигнали с лек автомобил пред входа на сградата, съставляваща част от бензиностанция, находяща се в с. Калояново, община Сливен, която била собственост и се била стопанисвала от „ПРОДИ ГАЗ“ ООД, със седалище и адрес на управление на дейността - гр. Сливен, **** ЕИК ****, представлявано от ищеца, в качеството му на управител. По същото време последният се бил намирал в горепосочената сграда, съставляваща също и търговски обектмагазин, в който от една страна се били отчитали и заплащали извършените продажби на гориво, а от друга страна се били продавали и дребни нехранителни и хранителни стоки и напитки. На входа на обекта имало поставена Заповед/ Разпореждане, издадено от управителя на дружеството „ПРОДИ ГАЗ“ ООД, , в която заповед с оглед на пандемичната обстановка, свързана с разпространение на коронавируса „Ковид 19“ и съответни указания от Министерство за здравеопазването, изрично било вписано - „продажбите на стоки се 1 ограничават във времето от 6,00 до 22,00!“ Така издаденото разпореждане, респ. заповед било основано на Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание, обн. ДВ, бр.

22/13.03.2020 г. и на Решение от 07.04.2020 г. на Народното събрание на страната, с което срокът на обявеното извънредно положение бил удължен до 13.05.2020 г. Въпреки така поставената на видно място, респ. на входа на обекта Заповед, съдържаща конкретни разпореждания, двамата ответници в неадекватно състояние били нахлули в магазина. Часът по това време е бил малко след 23,00 часа, т.е. в периода, по отношение на който била разпоредена забрана да се извършват продажби на стоки в обекта. След като двамата ответници нахлули и то без маски или други предпазни средства в обекта (установено от съхранения видеозапис от инсталираната в обекта система за видео наблюдение и възприето от работещият в обекта служител И. Г. И.), ищецът твърди, че им бил изрично казал, че магазинът не работи и че не се продават никакви стоки, както и че това е указано и вписано в разпореждането, залепено на входната врата. Поради това ищецът посочва, че бил приканил двамата ответници да напуснат обекта. Последните обаче не само не се съобразили с това, но първият ответник Г. А. П. самоволно и без съгласието на ищеца бил взел от хладилната витрина една бутилка с безалкохолна напитка („Фанта“). Ищецът твърди, че им бил заявявил, че ще подаде сигнал до полицията и бил започнал да набира по мобилния си телефон номера на тел. 112. Вместо да съобразят поведението си с дадените им указания да напуснат обекта, двамата ответници започнали да се държат още по-грубо и арогантно с ищеца, като първоначално се били заяждали словестно, а впоследствие отправили закани към него за саморазправа. Тези закани не били останали само вербални, при което двамата ответници ги били реализирали ефективно. Докато ищецът бил седял на един от столовете в помещението, към него агресивно се бил приближил ответникът М. К.

Б.. Последният се бил надвесил над ищеца и приближавайки в близост главата си до неговата, без предпазна маска бил започнал да му крещи, че след като не иска да продава стоките в обекта, трябвало да го затвори. Тъй като пръски слюнка от устата на ответника М.

Б. били попадали върху ищецът, последният се бил опитал с ръка да го отстрани от себе си.

Вместо да се измести назад и да напусне обекта, същият ответник М. Б. бил хванал ищецът отзад, за яката на якето, разтърсил го и го ударил в масата, на която се били намирали „лап топа“ на ищеца, очилата му, както и други вещи. От този удар допълнително ищецът бил понесъл физически травми в областта на кръста, както и предната част на торса, предната лява предмишница, в областта на тазобедрените стави, а така също и в областта на лицето.

Непосредствено след като ударил ищецът в масата, ответникът М. Б. му бил взел мобилния му телефон и силно го бил затръшнал на пода, от което апарата се бил счупил до степен на пълна негодност. По същото време към двамата се бил приближил и ответникът Г. А. П., който бил посегнал и ударил силно с ръка ищеца по лявата му ръка. При така осъществената спрямо него агресия, ищецът заявява, че отново бил подканил двамата ответници да напуснат обекта, като се бил изместил до друга маса с цел да предотврати последващо нападение срещу себе си от тяхна страна. Същите първоначално тръгнали да излизат от обекта навън, но след като преминали през вратата се обърнали и видели, че ищецът бил държал лист и химикал и бил записвал вероятно номера на автомобилът им. По 2 тази причина ответниците незабавно се били върнали обратно, при което и докато се насочвали към ищеца, той бил оставил на една от масите листа и химикала. След като го били приближили ответникът М. Б. бил започнал да блъска с ръце ищеца в гърдите, а ответникът Г. П. бил взел от масата листа, върху който бил записан номера на автомобилът им. Забелязвайки случващото се, работникът на бензиностанцията, а именно И. Г. И. бил влязъл в помещението и видял двамата ответници надвесени над ищеца. Телефонът на последния бил на пода и на части/парчета, а двамата ответници били крещели, отправяйки закани и заплахи за саморазправа към ищеца, в частност, че ще го пребият. Посоченият свидетел-очевидец И. Г. И. се бил опитал да застане между двамата ответници и ищеца с цел да преустанови осъщественото спрямо последния нападение, но въпреки това ответникът Г.

П. бил успял да нанесе с дясната си ръка силен удар със шамар в лявата област на лицето му.

Ответникът М. Б. бил продължавал да блъска с ръце ищеца в областта на гърдите, като и двамата ответници били продължили наглото нападение, съпътствано с дърпане на ищеца, както и с отправяне на закани към него, че ще го пребият. След като извършили всичко гореописано ответниците били напуснали обекта и територията на бензиностанцията, като включително по време на напускането си не били преставали да отправят закани и заплахи за саморазправа към ищеца.

Ищецът заявява, че през м. септември 2019 г. бил претърпял хирургична операция смяна на дясна колянна става, при което свързаните с това терапия, рехабилитация и възстановяването му не са били завършени към датата на инцидента - 17.04.2020 г. Отделно от това, включително и с оглед на неговата възраст, ищецът твърди, че имал увреждания и на лявата си колянна става, съпътствани с периодични отоци, болки и ограничение в движенията. След като двамата ответници били заминали в неизвестна посока ищецът бил подал сигнал от телефона на съпругата си Анелия Г. Х.а на тел. 112, като обекта бил посетен от полицейските служители И. Ж. И. и Д. П. К.. Впоследствие били предприети издирвателни мероприятия, при което са били открити и установени извършителите на престъпните деяния, а именно двамата ответници Г. А. П. и М. К. Б..

Ищецът посочва, че на 21.04.2020 г. бил освидетелстван от съдебния лекар д-р Тома Чаушев, което е обективирано в Съдебномедицинско удостоверение N: 143/2020 г., изх. N:

143/21.04.2020 г.

Въз основа на така осъщественото нападение било образувано досъдебно производство (ДП) N: 402/2021 г. по описа на РУ на МВР Сливен, вх. N: 2322/2020 г. по описа на Районна прокуратура Сливен. По така цитираното ДП двамата ответници били са привлечени към наказателна отговорност, като са им били повдигнати обвинения за извършени от тях престъпления по чл. 131, ал. 1 т т. 12 от НК, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Впоследствие делото било внесено за разглеждане пред Районен съд Сливен, във връзка с което е било образувано АНД N: 945/2021 г. по описа на същия съд. По така цитираното дело било постановено съдебно Решение N: 184/03.09.2021 г., с което двамата ответници, в качеството им на подсъдими по визираното съдебно производство били признати за виновни в това, че: На 17.04.2020 г. в с. Калояново, община Сливен, в 3 бензиностанция „Продигаз“, в съучастие помежду си, като съизвършители, по хулигански подбуди са причинили леки телесни повреди на ищеца Д. И. Х., а именно: контузия на лявата половина на лицето, изразяваща се в палпаторна и функционална болезненост; контузия на лявата ръка, изразяваща се в палпаторна и функционална болезненост; контузия в областта на кръста, изразяваща се в палпаторна и функционална болезненост, довели до „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ - престъпления по чл. 131. ал. 1. т.

12 от НК, във вр. счл. 130, ал. 1. във вр. с чл. 20. ал. 2 от НК. На основание чл. 78а от НК двамата подсъдими/ответници били освободени от наказателна отговорност, като са им наложени административни наказания „глоба в полза на държавата“ в размер от по 1 000 лева за всеки един от тях.

Към така цитираното ДП N: 402/2021 г. на РУ на МВР Сливен били приложени горепосоченото Съдебномедицинско удостоверение N: 143/2020 г., изх. N: 143/ 21.04.2020 г., издадено от д-р Тома Чаушев, както и гореспоменатият видеозапис от инсталираната в търговския обект на бензиностанцията система за видео наблюдение. Отделно от това по посоченото ДП била назначена и съответно приложена съдебно-медицинска експертиза N:

98/2021 г., изготвена от Д. С., в която подробно са описани телесните увреждания, получени от ищеца, вследствие на осъщественото спрямо него противоправно нападение от двамата ответници, обективирани в: контузия на лявата половина на лицето с болки в областта на лицето, контузия на кръста с болки в областта на кръста и тазобедрените стави, контузия на левия горен крайник с болки в областта на лявата предмишница, лявата китка и лявата лакътна става, съпътствани със силни болки в така травмираните области на тялото.

Към момента на причиняване на визираните вреди, от една страна ищецът бил на 67 години, а от друга страна същият се бил ползвал с изключително добро име и висок авторитет в обществото, като бил и пряк потомък на известния български писател и художник Панайот Тодоров Х., известен с артистичния си псевдоним „Сирак Скитник“.

Вследствие на така извършените от двамата ответници престъпления против личността на ищеца, последният бил претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в причинените му физически травми и увреждания, съпътствани със значителни болки и страдания, изпитани от него не само с оглед на възрастта му, но и поради непълното му възстановяване след извършената през м. септември 2019 г. хирургична операция - смяна на колянна става. И до настоящия момент болките от причинените травми били продължавали, което било налагало прием на лекарства, каквито ежедневно ищецът твърди, че бил взимал.

Тези неимуществени вреди следвало да бъдат репарирани солидарно от страна на двамата ответници по реда на чл. 45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД . Стойността на така причинените неимуществени вреди ищецът определя в размер на 9 000 лева.

Ищецът твърди, че двамата ответници не само били отправили закани и заплахи спрямо него, но по същество били изпълнили част от тях по време на описания по-горе инцидент. Посочва, че и включително по време на напускането на обекта, двамата ответници били продължили да отправят заплахи и закани за саморазправа към ищеца, които били възбудили основателен страх от бъдещото им осъществяване. Чрез така 4 отправените към ищеца заплахи и закани за саморазправа, ответниците му били причинили и неимуществени вреди, изразяващи се в засилен стрес, тревожност, перманентни негативни очаквания от осъществяване на отправените спрямо него закани и заплахи и постоянен страх от възможното им осъществяване.