Решение № 49 от 09.02.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Стара Загора, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова в присъствието на прокурора М. Д. И. като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Гражданско дело № 20255500100148 по описа за 2025 година

Предявен е иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок.

Ищецът Г. Н. Г. твърди в исковата си молба, че нa 28.02.2024 г. срещу него било образувано НОХД №1245/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив по обвинителен акт на Районна прокуратура - Стара Загора за извършени престъпления по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК; чл.

143, ал. 1 от НК и чл. 131, ал. 1, т. 5 и т. 9 вр. чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

Делото било разглеждано в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, а именно съдия Д.П.П. и съдебни заседатели Т.Д. и Р.А.. През цялото време на разглеждане на делото той бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и имал качеството подсъдим една година. По време на последното съдебно заседание по делото, проведено на 23.01.2025 г., от страна на защитата му било направено искане на основание чл. 29, ал. 2 вр. ал. 1 НПК за отвод на съдебния заседател Р.А. поради наличие на основания за съмнения в нейната безпристрастност и непредубеденост. Те произтичали от изтекли в медиите публикации от профила на съдебния заседател в социалната мрежа „Фейсбук“, свързани с широкия обществен отзвук, който предизвикал случаят с пострадалата Д.М.. Въпросните публикации касаели сцени от протестите, които се случвали на територията на България тогава. Съдебният заседател, който бил и член на политическа партия „ГЕРБ“ и кандидат за общински съветник и народен представител, бил изразил отношението си към насилието над жени и обобщено погледнато е бил член на партия, инициирала 1 законодателни промени във връзка с насилието над жени, породени именно от конкретния случай. Отделно от това Р.А. активно е харесвала много от публикациите, свързани с общественото недоволство спрямо ищеца.

Съдебната заседателка е участвала в протестите, снимала е тези свои участия, взимала е становища и отношение под формата на коментари под снимки на пострадалата Д.М., споделяла е нейни снимки. Цялата й тази активност датирала още от началото на наказателното производство - от неговата досъдебна фаза.

Ищецът твърди, че другата съдебна заседателка Т.Д. също е политически ангажирано лице, макар и с друга политическа партия, а именно „Изправи се, България“. Известен факт било, че политическото мото на платформата на тази политическа партия с водач М.М. било именно насилието над жени и законът за домашното насилие. Ищецът счита, че предвид изразеното лично отношение към него били напълно обосновани съмненията относно безпристрастността и непредубедеността на съдебния състав, поради което бил отправил искане по реда на чл. 29, ал. 2 вр. ал. 1 НПК за отвод на целия състав.

С определение от 23.01.2025 г. съдът се отвел от разглеждане на делото.

Ищецът счита, че основанията за самоотвод на състава са били налице още от образуване на делото. Въпреки това, в продължение на година съдебният състав е извършвал действия и е събирал доказателства, а през цялото това време той е бил задържан. Ищецът счита, че съдебният състав е бил незаконен. Субективните действия на членовете му се превърнали в причина делото да бъде забавено цяла година, след което то ще започне от начало и ще бъдат повторени всички действия от нов съдебен състав. Отводът е направен 11 месеца след започване на делото, след проведени множество съдебни заседания, по време на които са разпитани значителен брой свидетели, изслушани са множество експертни заключения, четени са показания, правени са доказателствени искания, събирани са доказателства. Счита, че забавянето в съдебната фаза на наказателното производство при първото разглеждане на делото се дължи на неправомерни действия от страна на съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Счита, че е налице оборима презумпция, че всяка неразумна продължителност на производството води до причиняване на неимуществени вреди, като обичайните такива са свързани с обстоятелството, че за дълъг период от време, лицето е поставено в ситуация да изпитва притеснения и безпокойство, накърнено му било чувството за справедливост, нуждата от доверие в институциите и сигурността, че те ще си свършат по най-добрият начин работата. Счита, че периодът от образуване на НОХД №1245/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив до настоящия момент се е отразил изключително неблагоприятно върху общото му психоемоционално състояние. Той се чувствал оскърбен, унизен и потиснат от забавеното 2 правосъдие и от факта, че в продължение на година е задържан, а делото му е гледано от незаконен състав, което вече се превръща в повод за удължаване на задържането му. Искането му за изменение на мярката му за неотклонение не било уважено от новия съдебен състав. Твърди, че се чувства напълно безсилен, жертва на неправомерните действия на съда. Сериозно били накърнени както честта и достойнството му, така и чувството му за справедливост. Освен това, едва година е изключително дълъг период предвид обстоятелството, че има малко дете и е лишен от възможността да се грижи за него. Счита, че справедливо обезщетение за неимуществени вреди, които е претърпял, се явявала сумата от 50 000 лв. (сега 25 564,59 евро), от които претендира частично 25 500 лв. (сега 13 037,94 евро). Иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати тази сума, заедно със законната лихва, считано от датата на исковата молба.

Ответникът Районен съд - Пловдив оспорва иска. Оспорва всички твърдения в исковата молба досежно съображенията на ищеца за наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността му, свързани със забава при разглеждане или решаване на производството, причинена от съда, както и тези, отнасящи се до търпени от ищеца вреди, произтичащи от действията или бездействията му.

Ответникът счита, че искът е недопустим, защото ищецът не е подал заявление за нарушено право на разглеждане и решаване на делото му в разумен срок до Министерство на правосъдието за определяне на обезщетение по случая, а приключилата административна процедура по реда на глава ІІІа ЗСВ била задължителна процесуална предпоставка за предявяване на иска според чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ.

Ответникът счита, по отношение на задържането на ищеца, че няма спор по обстоятелството, че до предявяване на иска, той, в качеството си на подсъдим по НОХД № 1245/2024 г., е с мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е продължила около една година. Твърди, че на три пъти районният съд е променял най-тежката мярка за неотклонение на подсъдимия в по-лека, но след протести на прокуратурата, въззивната инстанция е отменяла акта на първоинстанционния съд и е постановявала отново задържане на лицето. Затова счита, че мярката за неотклонение на подсъдимия, касаеща задържането му, се явява следствие от актовете на друг съд и в тази връзка не може да носи отговорност за продължаването й.

Ответникът твърди, че в момента, в който от защитата на ищеца е направено искането на отвод, на съдията докладчик са станали известни обстоятелствата около съдебния заседател. Съставът си е направил отвод. До този момент, в продължение на около една година от страна на защитата не били наведени съмнения в безпристрастността на състава, разглеждащ делото, въпреки твърденията, че още преди започване на делото в съдебната му фаза по отношение на единия съдебен заседател били налице основателни съмнения в нейната непредубеденост. По този начин самият ищец изцяло бил допринесъл за това делото да се разглежда една година от съдебен състав, за 3 който той е знаел, че съществуват обстоятелства, въз основа на които е можел да формира съмнения относно обективността му, но не го е направил в първия възможен момент, а е изчакал изминаването на съответен период от време, за да поиска отвода. Забавено разглеждане на делото би имало, ако още в разпоредителното заседание, когато са били налице същите публикации от Фейсбук в профила на съдебния заседател, е бил поискан отвод на състава, но той не го е дал и го е направил една година по-късно. Твърди, че отводът бил направен веднага, след като е бил поискан и аргументиран именно с тези съмнения на защитата на ищеца, известни й от самото начало на делото.

Затова счита, че забавата, мотивирана с отвода, се дължи единствено на поведението на ищеца, той сам е допринесъл за продължилото производство.

Ответникът твърди, че съдебният състав не е бил незаконен, защото той е определен по надлежния ред, без да са налице нарушения в системата за случаен избор на съдия или на съдебни заседатели.

Ответникът счита, че едногодишният срок като продължителност на производството от образуването му до подаване на настоящата искова молба не е по-голям от обичайното, нито пък обосновава нарушаване на разумния срок. По делото са извършени редица процесуални действия - разпитани са много свидетели, изслушани са различни експертни заключения, четени са показания, подсъдимият е изправен на съд за три обвинения и др. Проведените множество съдебни заседания са били свързани с процесуални действия по събиране на доказателствата и са били насочени към разкриване на обективната истина, във връзка с произнасяне на искания от страните. Именно големият обем на доказателствения материал обуславя фактическата и правна сложност на делото, която е обективен критерий за продължителността на производството. Отделно, в хода на производството съдът е използвал всички възможни процесуални способи, за да обезпечи и осигури нормална продължителност на производството. Липсвало необосновано забавяне от страна на районния съд, който се е произнасял в рамките на законоустановените срокове, отлагал е делото в разумни срокове за следващо съдебно заседание, уважавал е доказателствените искания на страните, като и по своя инициатива е допускал нови с цел обективност на процеса. Затова счита искът за неоснователен. В случай на евентуалност, ако съдът приеме, че претенцията за неимуществени вреди все пак е основателна, иска тя да бъде намалена като прекомерна. Счита твърденията за неимуществени вреди за недоказани – не били ангажирани никакви доказателства в тази връзка. Счита, че няма и как да се презюмират всички описани от ищеца душевни болки, страдания и дискомфорт, които бил претърпял от продължаването на процеса, защото всички те подлежат на доказване по делото, а не се следват автоматично. Счита, че нито се навежда каквато и да е причинна връзка, нито се доказва наличието на подобна обусловеност, а това следва да е задължително, за да се прецени дали и до каква степен е налице зависимост между съответно поведение на съдебния състав и настъпилия негативен резултат от него в личната сфера на ищеца. Иска се съдът да постанови 4 решение, с което да отхвърли иска. В случай на евентуалност по отношение на иска за неимуществени вреди - при уважаване на претенцията спрямо Районен съд - Пловдив, иска да бъде намален размерът на търсеното обезщетение до минимум.

Становището на Прокуратурата на Р България е, че искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, становищата на страните, въз основа на приложимото право приема следното:

По делото не е спорно, че ищецът Г. Н. Г. е подсъдим по НОХД № 1245/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, образувано по обвинителен акт за престъпления по чл.144, ал.3 във връзка с ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 НК; по чл.143, ал.1 НК и по чл.131, ал.1, т.5 и т.9 във връзка с чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 НК. Не е спорно, че по отношение на него е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Обвинителният акт е бил внесен за разглеждане в съда на 28.02.2024 г. Делото е било разпределено на съдия Д.П.П. още същия ден. За съдебни заседатели са били определени Т.Д. и Р.А..

Разпечатката съдържа 24 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/24c71e78-73c9-4747-8427-2bcece94ea01