Решение № 2198 от 25.10.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2198 гр. Бургас, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20232120107369 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по жалба на В. С. М. с ЕГН ********** от гр. Бургас, Я. Т. П. с ЕГН ********** и Т. Т. П. с ЕГН **********, двамата от гр. Ч., област Бургас, всички със съдебен адрес гр. С., ул. **** – адвокат А.

Ж., с искане за прогласяване нищожността на решения на Поземлена комисия – Созопол /сега ОБЩИНСКА СЛУЖБА „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – гр. Созопол/ с № 2682/ 14.03.2000г. и № 5Ч/ 17.01.2005г., всички по преписка вх.№ 2682/ 1992г. на наследодателя им С. В. М.. Сочените пороци на атакуваните решения са незаконен състав поради неспазване на изискването на чл.60, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ, предходни нищожни решения и несъобразяване с предходно съдебно решение по гр.д. № 144/ 1994г. по описа на РС – Бургас.

В съдебно заседание на 01.10.2024г. пълномощникът на жалбоподателите оттегля жалбата против решение с № 2682/ 06.10.1993г. и с влязло в сила протоколно определение производството в тази част е прекратено.

Ответната Общинска служба по земеделие /ОСЗ/ – Созопол представя 1 писмено становище по жалбата и сочи доказателства.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

С влязло в сила определение № 5326/ 16.07.2024г. по частно кад № 993/ 2024г. по описа на Административен съд – Бургас е прието, че жалбите са допустими.

Посочената преписка № 2682/ 1992г. е образувана по заявление от 27.02.1992г. за възстановяване на правото на собственост на земеделски земи на наследниците на С. В. М., починал на ***г. Представеното удостоверение за наследници установява качеството на жалбоподателите на наследници на посочения собственик С. В. М..

С обжалваното решение № 2682/ 14.03.2000г., с което на наследниците е определено право на обезщетение за признатото, но невъзстановено право на собственост върху 9,116 дка земеделски земи на стойност 7110 лв.

Обжалваното решение № 5Ч/ 17.01.2005г. е по чл.19, ал.17, т.1 от ППЗСПЗЗ и с него е определена стойността на обезщетението със земя съобразно определения по реда на ал.16 коефициент за редуциране /0,66/ – от общото обезщетение на стойност 7110 лв. е определено обезщетение със земя на стойност 4692 лв., а за разликата до пълния размер – с поименни компенсационни бонове на стойност 2418 лв.

Основателно е и възражението на жалбоподателите за нищожност на решение № 2682/ 14.03.2000г. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ в редакцията от ДВ, бр. бр. 113/ 28.12.1999г., действаща към постановяването на атакуваното решения през 2000г., поземлените комисии се състоят от председател, заместник-председател - инженер по горско стопанство или техник по специалността „Горско и ловно стопанство“, секретар и четен брой членове. Административният орган, който на основание чл.170, ал.1 от АПК, в настоящото производство носеше доказателствената тежест да установи изпълнението на законовите изисквания по издаването на оспорения административен акт, не ангажира доказателства съставът на комисията да е бил съобразен с изискванията на закона. Видно от съдържанието и подписите на обжалваното решение № 2682/ 14.03.2000г., заместник-председател не е участвал при постановяването му, а органът на земеделската реституция е 2 действал в състав председател, секретар и двама членове. Това налага изводът, че атакуваният акт е постановен от незаконен състав, което представлява основание за нищожност на акта.

Производството пред ОСЗ по заявление за възстановяване на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ представлява сложен фактически състав, в който органът на земеделската реституция в изпълнение на законовата процедура постановява поредица от административни актове. В рамките на тази процедура законово основание за издаване на всеки следващ акт е влизането в сила на валиден предходен акт. Отпадането на правните последици на някой от постановените в процедурата актове лишава от основание следващите актове в административното производство. Ето защо установената нищожност на решение № 2682/ 14.03.2000г. опорочава валидността и на последващото обжалвано решение с № 5Ч/ 17.01.2005г.

По изложените съображения жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като се прогласи нищожността на атакуваните актове.

С оглед изхода на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателите имат право да им бъдат присъдени направените по делото разноски. Съгласно представения списък разноските включват заплатено от всеки жалбоподател адвокатско възнаграждение по приложените договори за правна защита и съдействие в размери от по 710 лв. Тъй като, обаче, на страната се дължат само посочените в договора разноски, за които е представено надлежно доказателство за заплащането им /тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС/, съдът приема, че разноски в договорения размер от 710 лв. следва да бъдат присъдени само на жалбоподателя Т. Т. П.. Съгласно представените договори за правна защита и съдействие договорените адвокатски възнаграждения са платими по банков път, като доказателства за заплатено такова възнаграждение е представил само жалбоподателят П.. Тъй като в приложената вносна бележка, удостоверяваща плащането по банков път, като основание за плащането е вписано „адвокатско възнаграждение“, съдът приема, че същото следва да бъде присъдено само в договорения размер от 710 лв.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на решение на Поземлена комисия – Созопол с № 2682/ 14.03.2000г. и на решение на Общинска служба по земеделие и гори – Созопол с № 5Ч/ 17.01.2005г., постановени по преписка вх.

№ 2682/ 1992г. на С. В. М. – наследодател на жалбоподателите В. С. М. с ЕГН ********** от гр. Б., Я. Т. П. с ЕГН ********** и Т. Т. П. с ЕГН **********.

ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол, адрес гр. **, ул. ** № *, да заплати на Т. Т. П. с ЕГН ********** от гр. Ч., ул. ** № **, със съдебен адрес гр.С., ул. ***** – адвокат А. Ж., направените по делото разноски в размер на 710 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4