Определение № 24654 от 04.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24654 гр. София, 04.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно частно гражданско дело № 20251100513475 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба, вх. № 308408/23.09.2025 г. по описа на Софийски районен съд, изпратена по ЕПЕП на 19.09.2025 г., регистрирана в Софийски градски съд с вх. № 143259/28.11.2025 г., депозирана от В. Е. К., ЕГН ********** и Д. И. К., ЕГН **********, чрез адв. М. П., срещу Определение № 20144179/04.09.2025 г., постановено по гр. д. № 9716/2006 г. по описа на Софийски районен съд, 28-ми състав, в частта, в която е допълнено, на основание чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) по молба на ответниците В.

Е. К. и Д. И. К. Разпореждане № 20142032/07.07.2025 г. по гражданско дело № 9716/2006 г. на Софийския районен съд, 28 състав, в частта за разноските, като в полза на В. Е. К. и Д. И. К. са присъдени разноски в размер на 900.00 лева.

Жалбоподателите поддържат, че определението на районния съд в частта за присъдените разноски е неправилно, тъй като съдът без мотиви е намалил реално заплатеното адвокатско възнаграждение от 6000 лева до 900 лева. Според тях възнаграждението е доказано по основание и размер, платено е преди прекратяване на производството и следва да бъде присъдено изцяло като сторени разноски по чл. 78 ГПК. Излагат становище, че въззивната жалба е дала повод за извършването на разноските и ответниците имат право на пълното им възстановяване, тъй като отговорността за разноски 1 представлява обезщетение за вреди. Жалбоподателите считат за неправилен извода на районния съд, че не е осъществено процесуално представителство, като подчертават, че подаването на писмени изявления също представлява процесуално представителство по смисъла на ГПК. Оспорват и позоваването на решението на СЕС по дело С-438/22, като твърдят, че то не изключва приложението на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения като ориентир за определяне на обичайното възнаграждение.

Според тях делото се характеризира с правна и фактическа сложност и не са налице основания за намаляване на договорения и реално платен адвокатски хонорар. Поради това настояват въззивният съд да отмени първоинстанционното определение в обжалваната част и вместо това да присъди в полза на ответниците пълния размер от 6000 лева.

Постъпил е писмен отговор на частната жалба, депозиран от адв. А. Б., лично и като пълномощник на П. Б. и Л. Л. Б., с който оспорват частната жалба и молят същата да бъде оставена без уважение.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и нейния отговор, и прецени материалите по делото, прие следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лица, легитимирани да обжалват, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В случая предявеният иск по чл. 108 ЗС е бил отхвърлен с постановеното решение от 18.02.2024г. Ищците са подали въззивна жалба, препис от която е връчен на ответниците. В срока за отговор последните са депозирали писмен отговор на 18.06.2025 г. и са представили договор за правна защита и съдействие от 16.06.2025 г. с уговорено възнаграждение в размер на 6000 лева с ДДС за изготвяне и подаване на отговор на въззивна жалба и осъществяване на процесуално представителство пред въззивната съдебна инстанция.

След подаване на отговора ищците са оттеглили въззивната жалба с молба от 01.07.2025 г., поради което Софийският районен съд с Разпореждане № 20142032/07.07.2025 г. по гражданско дело № 9716/2006 г. (имащо характер на съдебен акт, с който е прието оттеглянето на въззивната жалба и е прекратено производството по администрирането й) е върнал същата.

2

Ответниците В. Е. К. и Д. И. К. с молба от 23.07.2025 г. са поискали допълване на разпореждането в частта за разноските, като са претендирали пълния размер на платеното възнаграждение, представили са преписи от договора за правна защита и съдействие от 16.06.2025 г. заедно с копие от фактура № 81 от 16.06.2025 г. и преводно нареждане от 18.06.2025 г. от Уникредит Булбанк за плащане на възнаграждението по банков път.

Във връзка с направеното искане, ищците А. Б., П. и Л. Л.и Б.и са подали становище на 27.08.2025 г., в което е обективирано възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, твърдейки, че единственото извършено действие е изготвяне на отговор, тъй като въззивно производство не се е развило.

С обжалваното определение (в обжалваната му част) районният съд е уважил молбата на ответниците частично и е присъдил на ответниците общо 900 лева разноски като справедлив размер за изготвяне на отговора.

За да постанови своя съдебен акт в посочената част, първоинстанционният съд е намерил, че във връзка с искането за допълването на разпореждането за връщане на въззивната жалба, ответницата има право на разноски, щом същата й е връчена. Отговорността на съда за евентуални грешки не може да се вменява на защитаващите се страни. Намерил е за основателно възражението на ищците, че в случая не е осъществено процесуално представителство и се дължи възнаграждение само за изготвяне на жалбата.

За да постанови определението си, СРС е съобразил и практиката на Съда на Европейския съюз - Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, като е посочил, че е налице забрана възнагражденията на адвокатите да се определят по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от органите на адвокатурата, тъй като същата нарушава правилата на конкуренцията и не произвежда правно действие съгласно чл. 101, пар. 2 ДФЕС.

Ето защо Софийски районен съд е намерил, че следва да определи възнаграждението за изготвяне на отговор на въззивната жалба в размер на 900 лева, от които всеки от тримата ищци, подали жалбата дължи по 300 лева, или по 150 лева на всеки от двамата ответници.

Настоящият съд намира, че безспорно на ответниците се дължат 3 разноски, доколкото въззивната жалба е била надлежно администрирана и препис от нея им е бил връчен, поради което страната е имала основание да изготви и депозира писмен отговор. Това обаче не променя обстоятелството, че жалбата е оттеглена в първата инстанция преди изпращане на делото на въззивния съд, поради което въззивно производство изобщо не е възникнало.

При тази фактическа обстановка не са осъществени процесуални действия по процесуално представителство пред въззивната инстанция, а единственото реално извършено действие от пълномощника на ответниците е изготвянето и подаването на писмен отговор. Затова разноските следва да бъдат определени съобразно действителния обем на извършената работа.

Договореният между адвокат и клиент размер на възнаграждението не обвързва съда при присъждането на разноски. Реално заплатеният хонорар доказва сторени разноски, но не определя техния размер, който съдът преценява по критерия за разумност с оглед характера и сложността на делото, извършената дейност и стадия на процеса. Претендираният размер от 6000 лева очевидно не съответства на извършеното действие, което се изчерпва с изготвяне на писмен отговор, а липсата на въззивно производство изключва възнаграждение за процесуално представителство.

Съгласно чл. 64, ал. 4 ГПК (отм.) при прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските.

Договорът за правна защита и съдействие е сключен през 2025 г., поради което при съпоставката с минималния ориентир следва да се съобрази действащата към този момент Наредба за възнагражденията за адвокатска работа. Съгласно чл. 9 от Наредбата възнаграждението за изготвяне на писмен отговор на въззивна жалба без процесуално представителство е 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8. В случая е извършено именно това действие, тъй като въззивно производство не е възникнало.

При тези данни заплатеното възнаграждение от 6000 лева явно надхвърля обичайния и необходим размер за подобен обем работа. В съответствие с Решението на СЕС по дело С-438/22 минималните размери служат единствено като ориентир и не обвързват съда при преценката за разумност на разноските. Поради това присъждането на разноски следва да отразява действително извършените процесуални действия.

4

Определеният от районния съд размер от 900 лева е справедлив и съответства на необходимото възнаграждение за изготвяне на писмен отговор на въззивната жалба, като отчита липсата на въззивно производство и минималния обем на извършената правна работа.

При изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 20144179/04.09.2025 г., постановено по гр. д. № 9716/2006 г. по описа на Софийски районен съд, 28-ми състав, в частта, в която е допълнено, на основание чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) по молба на ответниците В. Е. К. и Д. И. К. Разпореждане № 20142032/07.07.2025 г. по гражданско дело № 9716/2006 г. на Софийския районен съд, 28 състав, в частта за разноските, като в полза на В. Е. К. и Д. И. К. са присъдени разноски в размер на общо 900.00 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5