Решение № 1955 от 18.10.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1955 гр. П., 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20225330203861 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 580915F587388/04.06.2021г., издадено от **** на Дирекция ,,Контрол‘‘ при ТД на НАП гр. П., с което на ,,И.Р.С.” ЕООД, ЕИК 203563739, на основание чл. 180, ал.4 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, са наложени три отделни административни наказания – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер от по 400 /четиристотин/ лв. за три отделни нарушения по чл. 86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС и чл.86, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.82, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.25, ал.7 от ЗДДС.

Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата, моли Съда да отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно. Редовно призован чрез представляващия М. М., не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ***Б., която пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноските по делото.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени 1 поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна Съдът установи следното:

Обжалваното наказателно постановление е издадено затова, че „И.Р.С.“ ЕООД с ЕИК 203563739, като регистрирано по ЗДДС лице не е начислило ДДС в срок съгласно чл. 86, ал.1 и ал. 2 от ЗДДС по фактури, както следва:

1. „И.Р.С.“ ЕООД с ЕИК 203563739 като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на получател на авансово плащане в общ размер на 13140 лв., платено по банков път на 30.12.2019г., с получател „А. 3“ ЕООД с ЕИК 204958707, за което е издадена фактура № 0000000439/03.01.2020г., „И.Р.С.“ ЕООД не е начислило следващия се по доставката ДДС в размер на 2190 лв. в законоустановения срок от 01.02.2020г. до 14.02.2020г. включително за данъчен период м.01.2020г.

Съгласно чл. 25, ал. 7 от ЗДДС когато, преди да е възникнало данъчно събитие се извърши цялостно или частично плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането, като се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане) и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли.

На основание чл. 25, ал. 7 и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът е станал изискуем на 03.01.2020г.

В законоустановения 5-дневен срок по чл. 113 ал. 4 от ЗДДС „И.Р.С.“ ЕООД е издало фактура № 0000000439/03.01.2020г. с данъчна основа 10950,00 лв. и ДДС 2190 лв., но ДДС по същата не е начислен в съответствие с изискванията на чл. 86 ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, тъй като фактурата не е включена в дневника за продажбите и в справка-декларация, подадени в ТД на НАП - П. с вх. № 16004221546/14.02.2020 г. за данъчен период м. 01.2020г.

Дружеството е в нарушение на 15.02.2020г.

Данъкът в размер на 2190 лв. е начислен със закъснение през данъчен период м. 10.2020г., като фактура № 0000000439/03.01.2020г. е включена в дневника за продажби и в справката-декларация, подадени в ТД на НАП - П. с 2 вх. № 16004492484 / 16.11.2020 г. за данъчен период м. 10/2020г.

Нарушението е открито на 04,11.2020г. с представяне на документи по писмо вх. № 70-00-10509/04.11.2020г. във връзка с проверка за установяване на факти и обстоятелства на „И.Р.С." ЕООД, възложена с резолюция № П16001620040991-0РП-001/10.03.2020 г.

С което е нарушил чл. 86 ал. 1 т. 2 и т. 3 и чл. 86 ал. 2 от ЗДДС вр. чл. 82 ал. 1 от ЗДДС вр. чл. 25 ал. 7 от ЗДДС.

2. „И.Р.С.“ ЕООД с ЕИК 203563739 като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на получател на авансово плащане в общ размер на 13140 лв., платено по банков път на 30.12.2019г., с получател „А. 4“ ЕООД с ЕИК 204959008, за което е издадена фактура № 0000000440/03.01.2020г., „И.Р.С." ЕООД не е начислило следващия се по доставката ДДС в размер на 2190 лв. в законоустановения срок от 01.02.2020г. до 14.02.2020г. включително за данъчен период м.01.2020г.

Съгласно чл. 25, ал. 7 от ЗДДС когато, преди да е възникнало данъчно събитие се извърши цялостно или частично плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането, като се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане) и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли.

На основание чл. 25, ал. 7 и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът е станал изискуем на 03.01.2020г.

В законоустановения 5-дневен срок по чл. 113 ал. 4 от ЗДДС „И.Р.С.“ ЕООД е издало фактура № 0000000440/03.01.2020г. с данъчна основа 10950 лв. и ДДС 2190 лв., но ДДС по същата не е начислен в съответствие с изискванията на чл. 86 ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, тъй като фактурата не е включена в дневника за продажбите и в справка-декларация, подадени в ТД на НАП - П. с вх. № 16004221546/14.02.2020 г. за данъчен период м. 01.2020г.

Дружеството е в нарушение на 15.02.2020г.

Данъкът в размер на 2190 лв. е начислен със закъснение през данъчен период м. 10.2020г., като фактура № 0000000439/03.01.2020г. е включена в дневника за продажби и в справката-декларация, подадени в ТД на НАП - П. с вх. № 16004492484/16.11.2020 г. за данъчен период м. 10/2020г. Нарушението е открито на 04.11.2020г. с представяне на документи по писмо вх. № 70-0010509/04.11.2020г. във връзка с проверка за установяване на факти и 3 обстоятелства на „И.Р.С.“ ЕООД, възложена с резолюция № П16001620040991-0РП-001/10.03.2020 г. С което е нарушил чл. 86 ал. 1 т. 2 и т.

3 и чл. 86 ал. 2 от ЗДДС вр. чл. 82 ал. 1 от ЗДДС вр. чл. 25 ал. 7 от ЗДДС.

3. „И.Р.С.“ ЕООД с ЕИК 203563739, че като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на получател на авансово плащане в общ размер на 10476 лв., платено по банков път на 13.01.2020г., с получател „А. 1“ ЕООД с ЕИК 204958803, за което преждевременно е издадена фактура № 0000000444/09.01.2020г., „И.Р.С.“ ЕООД не е начислило следващия се по доставката ДДС в размер на 1746 лв. в законоустановения срок от 01.02.2020г. до 14.02.2020г. включително за данъчен период м.01.2020г.

Съгласно чл. 25, ал. 7 от ЗДДС когато, преди да е възникнало данъчно събитие се извърши цялостно или частично плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането, като се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане) и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли.

На основание чл. 25, ал. 7 и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът е станал изискуем на 09.01.2020г.

Още преди законоустановения 5-дневен срок по чл. 113 ал. 4 от ЗДДС „И.Р.С.“ ЕООД е издало фактура № 0000000444/09.01.2020г. с данъчна основа 8730 лв. и ДДС 1746 лв., но ДДС по същата не е начислен в съответствие с изискванията на чл. 86 ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, тъй като фактурата не е включена в дневника за продажбите и в справка-декларация, подадени в ТД на НАП - П. с вх. № 16004221546 / 14.02.2020 г. за данъчен период м.

01.2020г. Дружеството е в нарушение на 15.02.2020Г.

Данъкът в размер на 1746,00 лв. е начислен със закъснение през данъчен период м. 10.2020г., като фактура № 0000000444/09.01.2020г. е включена в дневника за продажби и в справката-декларация, подадени в ТД на НАП - П. с вх. № 16004492484 / 16.11.2020 г. за данъчен период м.

10/2020г. Нарушението е открито на 04.11.2020г. с представяне на документи по писмо вх. № 70-00-10509/04.11.2020г. във връзка с проверка за установяване на факти и обстоятелства на „И.Р.С.“ ЕООД, възложена с резолюция № П-16001620040991-0РП-001/10.03.2020 г.

С което е нарушил чл. 86 ал. 1 т. 2 и т. 3 и чл. 86 ал. 2 от ЗДДС вр. чл.

82 ал. 1 от ЗДДС вр. чл. 25 ал. 7 от ЗДДС.

С оглед направените констатации, свид. Т. П., на длъжност „**** в ТД 4 на НАП-П., съставила срещу дружеството - жалбоподател „И.Р.С.“ ЕООД АУАН № F587388/ 27.01.2021г. за установените три нарушения на данъчното законодателство под същата правна квалификация. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който го подписал без възражения.

В срока по чл.44 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу акта. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление с идентично установена фактическа обстановка и нарушения.

В качеството на свидетел е разпитана актосъставителят Т. П., която потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са логични, достоверни и съответни на приетите писмени доказателства и дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната действителност.

На базата на гласните и писмените доказателства по делото Съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил административно нарушение, тъй като не е начислил ДДС, съответно по фактура № 0000000439/03.01.2020г. с данъчна основа 10 950 лв. и ДДС - 2190 лв, по фактура № 0000000440/03.01.2020г. с данъчна основа 10 950 лв. и ДДС - 2190 лв и по фактура № 0000000444/09.01.2020г. с данъчна основа 8730 лв. и ДДС в размер на 1746 лв., но с общ размер на дължимото ДДС 6126 лв., неначислен в законоустановения срок от 01.02.2020г. до 14.02.2020г. за един и същ данъчен период месец януари 2020г.

В случая дължимите данъци са били начислени през данъчен период месец октомври 2020г.

Въпреки установеното, Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно, при следните съображения:

На първо място следва да се отбележи, че константната съдебна практика е за нарушения от вида на процесното от значение е неизпълнението на задължението за начисляване на ДДС за съответния данъчен период (общата сума на данъка по всички доставки за периода), а не неизпълнение на задължението за начисляване на данъка по всяка отделна доставка/ съответно по всяка фактура.

То този извод се стига, след като се разкрие кръга от съставомерни факти, които задължително следва да намерят отражение в АУАН и НП при наложено наказание на основание чл. 180, ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 86 ЗДДС следва 5 да бъдат отчетени материалните предпоставки за възникване на задължението на начисляване на ЗДДС, като в чл. 2 от ЗДДС са изброени основанията за това: - възмездна облагаема доставка на стока или услуга; - вътреобщностно придобиване; - внос на стоки. В самия ЗДДС е дадена и легална дефиниция на посочените понятия. Същевременно в чл. 28- 37 ЗДДС са уредени случаите на доставки, облагаеми с нулева ставка, а в чл. 38-50 ЗДДС освободените доставки, за които не само, че не се начислява ДДС, но и изобщо не се включват в облагаемия оборот.

Елементите от сложния фактически състав са пояснени в чл. 87, ал. 2 от ЗДДС, в който е посочено, че данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец, освен в случаите по глава осемнадесета, а в чл. 88, ал. 1 и ал. 4 ЗДДС е уточнено, че резултатът за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през същия период, като регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период данък за внасяне в държавния бюджет или данък за възстановяване от държавния бюджет.

От систематичното тълкуване на чл. 86, 87 и 88 и чл. 180 ЗДДС (която въвежда санкцията за неизпълнението на законовото задължение за начисляване на ДДС) е видно, че е употребена специфична законодателна техника, при която независимо от броя на извършените облагаеми доставки, за един данъчен период следва да се формира един данъчен резултат и при неговото несъответствие с действителността се върши единно нарушение, за което по силата на чл. 180 ЗДДС се налага единна санкция. В случая това не е спазено, като за едно установено данъчно нарушение, касаещи един единствен дъчен период, в случая януари 2020г., въпреки трите доставки по 3 отделни фактури от същия месец, са наложени 3 отделни имуществени санкции в размер на 400 лева, което влече отмяната на процесното НП. За поголяма прецизност, е необходимо да се посочи, че при общ размер на неначислено ДДС по трите процесни фактури, размерът на едната санкция по чл.180, ал.4 от ЗДДС, която следва да се наложи е съвсем друг. По този начин съществено е нарушен принципът, че за едно и също нарушение, се налага само едно наказание.