Решение № 2592 от 09.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2592 гр. Пловдив, 09.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20235330115197 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу И. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.

„Х.“ № **, ет. *, ап. **, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 500 лева - главница, 16,66 лева – договорна лихва за периода 07.07.2020 г. – 06.08.2020 г., дължими от длъжника по договор за потребителски кредит № **** г., сключен с „Ай ти еф груп“ АД, които вземания са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с подписване на Приложение №** от *** г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.10.2022 г., 145,63 лева – обезщетение за забава за периода ***г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - ****г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС.

В исковата молба се излагат твърдения, че на ****г. между „Ай ти еф 1 груп“ АД и ответника е сключен договор за кредит, по силата на който на ответника е предоставена сумата от 500 лева. Кредитополучателят се е задължил да върне главницата, ведно с уговорена договорна лихва в размер на 16,66 лева, така общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 516,66 лева. Съгласно Погасителния план към договора, ответникът се задължил да върне кредита в срок до 06.08.2020 г., посредством заплащането на една месечна погасителна вноска, в размер на 665,16 лева. Съгласно т. 3.2 от договора, при забава на което и да е парично задължение, кредитополучателят дължи законна лихва върху неплатената главница за времето на забавата. На посоченото основание, на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва, за периода 07.08.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, в общ размер на сумата от 145,63 лв., като за периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

Доколкото заемополучателят не е възстановил гореописаните суми за главница и договорна лихва по договора за заем на своя кредитодател „Ай ти еф груп“ АД, които вземания това дружество е прехвърлило на ищеца, последният се е снабдил за тях със Заповед по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът възразил в срок.

С допълнителна молба вх.№ **** г. ищецът уточнява, че крайната дата на периода, за който е начислено обезщетение за забава е *** г.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника И. М. К.. Такъв е постъпил извън срока по чл. 131 ГПК. Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на посочените чл. 22 ЗПК основания. Нарушени са разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК относно приложимия лихвен процент, като липсват условия за прилагането му, както и изрично посочване дали е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Поддържа, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Действително в договора е посочено, че ГПР е 49%, липсва обаче уточнение какви точно разходи се включват в посочения процент.

Посоченият годишен лихвен процент 40,54% не е ясно какво точно съдържа и как се изчислява по отношение на общия ГПР. Не ставало ясно и какво представлява разликата от 9% между ГЛП и ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на 2 оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Погасителният план не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. В договора е уговорена и неустойка за неизпълнение на задължението, въпреки че същата не се претендира от ищеца, поради явната и нищожност, като счита че фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Счита, че е нарушено правилото ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва – чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради невключване на уговорката за заплащане на неустойка в ГПР. Излага, че същото представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Оспорва като нищожна клаузата за възнаградителна лихва в размер на 16,66 лв. и обезщетението за забава в размер на 145,63 лв. както на основание изложените по-горе възражения, така и поради противоречие с добрите нрави.

Възразява се, че с оглед нищожността на процесния договор за кредит, ответникът дължи единствено и само чистата стойност по кредита. С оглед изложеното се иска отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски. Релевира се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, претендирано по делото.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че: между „Ай ти еф груп“ АД и ответника е сключен договор за потребителски кредит № *** от *** г., като същият е сключен съгласно Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Не е спорно, а и от съдържанието на договора се установява, че на ответника е отпуснат кредит в размер на 500 лева, при ГЛП от 40,54%, ГПР – 49%, със срок на погасяване – *** г., на една погасителна вноска от 516,66 лева с одобрено обезпечение или 665,16 лева без одобрено обезпечение, включваща главница – 500 лева, възнаградителна лихва 16,66 лева и неустойка от 148,50 лева при непредставяне на обезпечение, съгласно чл. 5.6 3 от договора.

Съгласно чл. 5.1 - чл. 5.5 от договора кредитополучателят е длъжен да представи обезпечение в под формата на поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на кредита.

Съгласно чл. 5.6 от договора при непредставяне на уговореното обезпечение при условията на чл. 5.1 – 5.5 дължи неустойка за всеки календарен ден за който не е представил обезпечение при индивидуално определен размер, посочен в приложение № 1 към договора и погасителен план, неразделна част от договора за кредит.

От заключението по изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което се кредитира, като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че предоставената в заем сума е била преведена по банкова сметка на ответника на **** г. Размерът на лихвата за забава от 07.08.2020 г. до 27.07.2023 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е 155,45 лева. В размерът на ГПР от 49,00 % на процесния договор е включена само възнаградителната лихва. Начисленият размер на неустойката по чл. 5.6 от договора е 148,50 лева и при включването й към ГПР същият е в размер на 3122,05 %. Ответникът не е извършвал плащания по договора за кредит.

Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че вземането по посочения кредит в последствие е било прехвърлено с договор за цесия от ***** г. на ищеца, като такава възможност изрично е предвидена в чл. 8.3 от ОУ към договора за кредит, според който кредиторът има право по всяко време да прехвърли вземанията си по кредита на трето лице, без да се изисква съгласието на клиента.

Договорът за цесия от *** г. е действителен, приложението към него е неразделна част от същия и съдържа предмета и цената на всяко прехвърлено вземане, включително и процесното под № 289. Както вече се посочи, в ОУ от договора за кредит изрично е предвидена възможността кредиторът да прехвърли правата си по договора на трето лице, без да е необходимо изрично писмено съгласие на длъжника, поради което в случая не е налице противоречие с нормата на чл. 26 от ЗПК. Новият кредитор е изготвил 4 уведомление до длъжника, като по смисъла на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува обаче законова пречка уведомяването да се направи и от новия кредитор, когато той е изрично овластен за това (както е станало тук), доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. Обстоятелството, че в закона е въведено изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено от цедента, не означава, че то не е валидно, ако е било направено от упълномощено от този цедент лице, действащ по негово пълномощие. По делото е представено такова пълномощно /л. 30/, с което ищецът „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е било овластено от „Ай ти еф груп“ АД да уведоми от името на последния всички длъжници по договорите за кредит за това, че вземанията са прехвърлени на друг кредитор. В този смисъл съобщението, извършено от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е правно валидно и като действително то поражда правните си последици. Не е налице пречка длъжникът да бъде уведомен за осъществената цесия с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея (така решение № 198/18.01.2019г. по т.д. № 193/ 2018 на I- во т.о. на ВКС ). В процесния случай, към исковата молба освен договора за цесия и приложенията към него, е представено и потвърждение за осъществената цесия, поради което длъжникът следва да се счита редовно уведомен за прехвърлянето на вземането и това да се приеме на основание чл. 235, ал. 2 ГПК, като правнорелевантен факт, настъпил в хода на процеса. От всичко изложено дотук, в случая се налага еднопосочният извод за това, че цесията е валидно противопоставима на ответника и тя легитимира ищеца, като надлежен кредитор на дълга по кредита, който има правото да претендира търсените суми в качество на цесионер.

Няма спор по делото относно това, че ответникът е кредитополучател по договор за заем, вземането по който е прехвърлено с цесия на ищеца.

Между заемателя и цедента е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по своята 5 правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК и ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Сред посочените изисквания е това по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.