Протокол № 1909 от 18.10.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1909 гр. Пазарджик, 15.10.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20245220102267 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

И на второ именно повикване в 11:40 часа се явиха:

Молителката К. В., редовно призована, се явява лично и със своята майка А. Ф. И., както и с пълномощника си адв. Б. надлежно упълномощен с пълномощно към молбата.

За конституирания като заинтересована страна баща на ненавършилата пълнолетие молителка К. Н. В., се явява адв. П. П. – АК Видин, редовно упълномощен с пълномощно днес представено по делото. Страната е нередовно призована.

Не се явяват представители за заинтересованата страна Районна Прокуратура Пазарджик, както и за конституираните като ответници Столична Община Район Младост и Столична Община град, редовно призовани. По делото е постъпила молба вх. № 23743/27.09.2024 г., от упълномощен с приложено към молбата пълномощник, от Столична Община Район Младост.

Не се явява представител и за заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“ Пазарджик. По делото е постъпило писмо вх. № 23763/27.09.2024 г. от Директора на Дирекцията.

АДВ. Б.: - Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: - Също моля да се даде ход на делото. Нямам възражение по 1 нередовното призоваване на доверителя ми.

Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Б.: - Уважаема госпожо съдия, поддържаме подадената молба, като правим следното изменение в петитума бихме желали освен фамилното име на детето, да бъде изменено и бащиното му име, като бъде запазено името А., с което то е регистрирано в **, съгласно личните си документи – К. А. И. да си остане, както е била преди припознаването. Съображението ми за това, е че в момента детето е с официални лични документи и регистри в ** с тези имена.

То откакто се е родило е с тези имена, и откакто е припознато продължава да бъде с тези документи и с тези имена да е регистрирано в **, и в случая имаме разлика между Български и **ски документи, което съответно създава проблеми. Детето се намира постоянно в **. Водим допуснатият ни свидетел, който е чичото на детето – **в. Нямаме други доказателствени искания.

АДВ. П.: - Уважаема госпожо председател, оспорваме молбата. Считаме същата за неоснователна. Бащата държи детето да носи неговите имена.

Същият, реално от септември 2019 г., е възпрепятстван да осъществява контакт с детето. Това се е случило непосредствено след като той е подал заявлението за призоваване, в резултат на което взаимоотношенията между него и майката са се влошили не по негова вина. До края на 2021 г. беше невъзможно да бъде връчено съобщението на майката за извършване на припознаване и се наложи това да бъде извършено чрез публикация на сайта на Общинска администрация на Район Младост – Столична община. В тази връзка представям и моля да приемете имейл кореспонденция между бащата и майката на детето, както и заявлението за извършено припознаване.

Представям с препис за колегата. Видно от тези документи до юли месец 2019 година, моят доверител е осъществявал редовни контакти с дъщеря си. Според мен комуникацията с майката е била на едно приятелско ниво, не са имали спор относно отглеждането безспорно. След това той август месец прави припознаване, и от там настъпва разрив в отношенията им. От тогава той неколкократно се е опитвал да се свърже с детето, да се видят. Не е имало възражения от майката и детето по припознаването. Също така, считам, че 2 майката е имала достатъчно време да извърши промяната в личните имена, включително и в регистрите в **, така, че детето да носи имената на своя баща, това, обаче, не е направено. Няма да соча други доказателства.

АДВ. Б.: - Уважаема госпожо съдия, считам днес представените писмени документи за неотносими към предмета на делото, още повече, самото искане за припознаване – това не е искане за припознаване, това е някакво удостоверение, още повече има окончателен съдебен акт, който е следващият след това, така, че смятам, че не са относими тези доказателства. Оспорвам направените твърдения, че прекъснатият контакт е по вина на майката.

Считаме, че бащата се е дезинтересирал, това е и становището ни официалното, и именно по тази причина и самото дете не желае да комуникира с него. Още повече, то има собствен телефон, бащата може да поддържа контакт, но той продължава да не го прави.

Съдът при условията на чл. 146, ал. 1 от ГПК излага ДОКЛАДА си по делото в следния смисъл.

Предявен е иск с правно основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР.

В подадената искова молба от К. К. В. с ЕГН **********, със съгласието на своята майка и законен представител А. Ф. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес, с. Пат**, чрез пълномощника адвокат Л. Б. Б., със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения гр. **, се твърди, че молиткелката К. К. В. е била родена с имената К. А. И. от майка А. Ф. И. и баща неизвестен, което било видно от представеното Удостоверение за раждане от дата **1 г.

Твърди се, че с декларация за припознаване № 17182/12.08.2019г. молителката е била припозната от К. Н. В. с ЕГН ********** и са били променени имената й на К. К. В.. Твърди се, че желанието на молителката било, въпреки разпоредбите на ЗГР, да носи фамилното си име И.. Посочва се, че на първо място, молителката живее постоянно в **, като там посещава училище, което било видно от приложения по делото доклад за първи срок 2023-2024г. от Интернационално училище „Г**н“ с превод на български език. На второ място се посочва, че в абсолютно всички документи, касаещи образованието и пребиваването на детето в **, тя е с имената К. А. И., което било видно от приложените български и **ски лични документи. Твърди се, че от раждането си, молителката се идентифицира с фамилията И. и това е фамилията, с която се обръщат към нея близките й и хората, с които общува ежедневно. Твърди 3 се, че молителката не поддържа контакти с баща си, като за последен път го видяла през 2019г., и то, за няколко минути. Твърди се, че доколкото функцията на фамилното име е да показва принадлежност и да идентифицира членовете на едно семейство, то в настоящия случай не била налице нужда от носене на бащиното фамилно име В., още повече, че същото създавало сериозни затруднения на молителката, предвид факта, че същата фигурирала с две различни имена в регистрите на Република България и **. Твърди се, че молителката считала, че принадлежи към семейството на своята майка и нейните роднини и затова личното й желание е да носи фамилията И., с която била свикнала и с която я познават. Посочва се, че доколкото материята, касаеща смяната на името на едно лице в българското законодателство била доста оскъдна и предразполагаща към субективна преценка от страна на решаващия съд, се счита, че в тази връзка, следвало да се съобрази нормата на чл.8 от ЕКПЧ, която като част от вътрешното ни право, прогласявала принципа за зачитане на личния и семеен живот на индивида. Твърди се, че текстът на чл.8 е един от най-свободно формулираните и най-обхватните текстове в Европейската конвенция, че той бил и най-широко тълкуван от органите по Конвенцията, които непрекъснато актуализирали подхода си към еволюцията на концепциите за личен и семеен живот, целейки да запазят защитата практическа, ефективна и съобразена с особеностите на съвремието.

Твърди се, че в многобройните си решения по чл. 8 от Конвенцията, ЕСПЧ бил подчертавал, че понятието за „личен живот” не подлежало на изчерпателна дефиниция. Твърди се, че приемал, че в неговия обхват влизали проблеми, свързани с физическия и психическия /моралния/ интегритет на личността, социалната идентичност, в която попадало и името, сексуалният живот и личното пространство – сочи се Решение от 07.02.2002 г. на Съда по дело по жалба вх.№ 53176/99/. Твърди се, че правото на „зачитане” /чл.8 ал.2 ЕКПЧ/ на личния живот обхващало правото на личен живот, правото да се създават и развиват отношения с други лица, без държавна намеса, както и правото на всеки да определя, развива и реализира идентичността и личността си както намери за добре. Твърди се, че гаранциите по чл.8 ЕКПЧ изисквали държавата да се въздържа от всякаква намеса в защитените права и същевременно да предприеме необходимите мерки, за да осигури зачитането на тези права и недопускането на неоснователна намеса при упражняването им. Твърди се още, че константно било разбирането на ЕСПЧ, че определянето на пола, 4 името, сексуалната ориентация и половия живот попадали в личната сфера, защитена по чл.8 от Конвенцията, както и, че в редица решения ЕСПЦ изрично подчертавал, че правото на всяко лице на самоопределение чрез избрано име е част от свободата на самоопределяне, която е в личната сфера, защитена от чл. 8 от КЗПЧ. Сочи се, че докато за едно новородено дете било оправдано законът да казва как ще се формират имената му, то пълнолетното и дееспособно физическо лице, съгласно разпоредбите на Конвенцията следвало да има правото само да определи социалната си идентичност посредством избор на фамилно име. Твърди се, че Българският закон за гражданската регистрация на лицата ясно определял в своя чл. 16 как се определят имената на дете, което е било припознато, но също така чл. 19, ал. 1 давал възможност при наличие на важни обстоятелства съдът да допусне промяна на имена. Твърди се, че в случая са налице важни обстоятелства, налагащи промяна на фамилното име на молителката от В. на И.. Посочва се, на първо място, че фигурирането с различно име в два различни регистри на населението в две държави, пораждало неудобство и при пътуване, и при представяне в обществото. На второ място е посочено, че личното желание на молителката да продължи да носи фамилията И., която въпреки промяната след припознаването тя продължавала да ползва и не желаела да се отказва от нея. На трето място се посочва, че молителката била известна в обществото само и единствено с фамилията И.. На четвърто място се сочи, че промяната на името от И. на В., тоест фамилията на нейния баща, с когото тя не поддържала връзка, не била близка и не го идентифицирала като член на нейното семейство, правела безпредметна функцията на семейното име да идентифицира членовете на едно и също семейство. Твърди се, че доколкото промяна на име може да се извърши само по съдебен път, това обосновавало правния интерес за молителката от образуването и воденето на настоящото дело, като се твърди, че са налице важни обстоятелства, които налагат промяната на фамилното име на детето.

Оформен е петитум, с който се моли съдът да постанови решение, с което допусне да бъде извършена промяна на фамилното име на детето от В. на И., и в актовете за гражданско състояние и в регистрите на населението същата бъде записана в регистрите на населението като К. К. И..

Формулирано е доказателствено искане за разпит на свидетел при режим на довеждане, за изясняване на следните факти и обстоятелства от значение за 5 предмета на делото, а именно: къде постоянно живее молителката, желае ли същата да продължи да носи фамилията И., известна ли е в обществото и сред близките си с рождената си фамилия И., продължава ли да ползва фамилното име И. след като е сменено с В.. Сочат се писмени доказателства.

В днешното съдебно заседание се предявява искане за изменение и допълване на исковата претенция, а именно при запазване изложението на същите обстоятелства в исковата молба, с предявяване на ново искане да бъде допуснато изменение и на бащиното име на детето, като същото се признае с бащиното и фамилното име, които е носило преди процесното припознаване.

По делото не са постъпили писмени отговори от конституираните съответно ответни Общини и заинтересовани страни по делото.

СЪДЪТ УКАЗВА на всяка една от страните в производството, че макар настоящото производство да е особено производство за установяване на факти, всяка една от тях следва да установи и докаже и да сочи доказателства за твърдените от нея факти и обстоятелства от които черпи претендираните си права, респективно обстоятелствата, които обосновават изложените в настоящото производство възражения.