Решение № 3059 от 11.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3059 гр. София, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно наказателно дело № 20251110208806 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Д. К. И. срещу наказателно постановление /НП/ № СО-ОД-Д-2415-087/13.02.2025г., издадено от заместник-кмет на Столична Община, с което на основание чл. 154а, ал. 2 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община /НОДТСО/, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/ за нарушение на чл. 29а, ал. 1 т. 20 от НОДТСО.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на издадения санкционен акт, като същевременно се сочи, че същият е постановен и в нарушение на материалния закон. Въвежда се твърдение за липса на проверка на превозвания товар от страна на контролните органи, предвид което нарушението е констатирано без да бъде установен видът на товара. Навеждат се аргументи в посока несъответствието на описания в констативния протокол товар и указания в процесния АУАН. Последното, според жалбоподателя, нарушава правата на санкционираното лице, доколкото променя необосновано обхвата и съдържанието на товара, а с това и изискването за издадено направление за транспортиране /така в процесния АУАН товарът е описан като „строителни отпадъци и земни маси“, а в констативния протокол като „строителни отпадъци - земни маси“/.

Като аргумент в посока отмяната на атакуваното НП се посочва още обстоятелството, че камионът е проверен на място, което не е част от транспортната територия на Столична община. По твърдения на жалбоподателя, констативният протокол и процесният АУАН са 1 съставени в частен имот, в подкрепа на което прилага и писмени материали – извадка от системата КАИС на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ и извадка от приложението iSofMap. В тази връзка сочи, че товарният автомобил е спрян в частен имот, през който следва да се доизгради продължението на посочената в АУАН и НП улица „Михаил Греков“. Алтернативно отправя искане за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.К. Г., който поддържа жалбата и иска от съда да отмени наказателно постановление като незаконосъобразно. Изрично сочи, че релевираните в жалбата пороци са се потвърдили от проведеното съдебно следствие. Изтъква, че за съставомерността на вмененото нарушение е необходимо камионът да бъде натоварен и по-конкретно да бъде установен видът на превозвания товар. Съответно се излагат твърдения, че товарът трябва да бъде с характер на строителни отпадъци и земни маси. На следващо място изтъква необходимостта товарният автомобил да е по улиците и пътищата на София, което обстоятелство в настоящия случай също не било налице. Предвид изложените съображения, припокриващи се с тези в жалбата, моли за отмяна на процесния санкционен акт и присъждане на разноски във връзка с воденото дело.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от адв. П., която пледира за потвърждаване на наказателното постановление. Позовава се на това, че нарушението е такова на просто извършване. Въвежда твърдения за това, че от фактическия състав на нарушението не следва необходимост товарът да бъде обследван от инспекторите, тъй като техните задължения и компетентност се свеждат до извършване на проверка и изискване на относимата документация /в случая копие от направление/ от водачите на товарни превозни средства. Оспорва релевираното от въззивника разминаване между констативния протокол и отразеното в АУАН по отношение съдържанието на товара. Заявява, че от събраните доказателства безспорно се установява, че водачът не е имал в себе си и съответно не е представил копие от изискуемото направление. Накрая процесуалният представител на въззиваемата страна твърди, че безспорно доказано е нарушението и от субективна страна, и то при форма на вина пряк умисъл. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размерите по Наредбата за правна помощ /НПП/.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По повод извършвани регионални проверки от страна на Столичен инспекторат към СО и от полицейски органи за издадени направления по чл. 58 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община /НУОПОЧТСО/ за транспортиране на строителни отпадъци и земни маси, на 04.10.2024 г., около 09:00 часа, в гр. София, район „Младост“, ул. „Михаил Греков“ била извършена проверка на тежкотоварен автомобил марка „,,***''“ с рег. №,,***''. В хода на проверката водачът бил установен като Д. К. И., заемащ длъжност „,,***''“ в дружеството „,,***''“ ЕООД, а по отношение на превозното средство било установено, че същото е собственост на 2 посоченото дружество. Тъй като поводът за проверката на процесния товарен автомобил от служители на Столичния инспекторат се дължал на подаден преди това сигнал от екип на СДВР, проверяващите инспектори единствено поискали от водача да им представи направление за извозване на земни маси, издадено по реда на чл. 58 от НУОПОЧТСО, като самите те не извършили проверка на товара в камиона. След като водачът не представил поисканото от контролните органи копие от направление за извозване на товара, свидетелят Р. М. съставила констативен протокол, в който, в присъствието на свидетеля Д.М., удостоверила резултатите от проверката. Въз основа на отразените в протокола констатации, свързани с непредставяне на копие от издадено направление, свидетелят М. съставила АУАН на ,,***''а Д. И. за това, че в качеството си на водач на 04.10.2024 г. около 09:00ч. с товарен автомобил марка „,,***''“ с рег. №,,***'', транспортирал строителни отпадъци и земни маси, като в транспортното средство, с което се осъществявало превозването липсвало копие на издадено направление по реда на горепосочената Наредба.

Въз основа на съставения акт е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя И., за нарушение на чл. 29а ал.1 т.20 от НОДТСО е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност на основание чл. 283 от НПК, както и въз основа на гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля Р. М..

От показанията на сочения свидетел се установяват релевантни обстоятелства от предмета на доказване – в частност автентичността на процесния АУАН, поводът за извършване на проверката, точното място на спиране и проверка на товарния автомобил, поредността на извършените от контролните органи действия и направените от тях констатации. С оглед пълнотата и съдържанието на изложеното от свидетеля, съдът намира депозираните от същия гласни доказателствени средства за обективни, изчерпателни, логически подредени и разкриващи в нужната степен хронологията на събитията, поради което настоящият състав ги кредитира в цялост.

От приложените по делото заповед и длъжностна характеристика съдът установи съдържанието на материалната и териториалната компетентност на административнонаказващия орган и на актосъставителя.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

След като извърши цялостна и внимателна служебна проверка на процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, настоящата инстанция 3 намира, че в хода на протеклото административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процедурата, обуславящи отмяната му.

Настоящият първостепенен съд намира, че както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е дадено достатъчно пълно описание на обстоятелствата, очертаващи параметрите на претендираното нарушение, с което се гарантира в пълна степен правото на санкционираното лице да разбере какво му се вменява в отговорност и въз основа на това да организира пълноценно и адекватно своята защита.

Административнонаказващият орган, съблюдавайки разпоредбите на ЗАНН, е въвел коректно всички онези факти, които описват надлежно извършеното нарушение, като съответно е посочил и под коя правна норма субсумира състава на съответното административно нарушение. В този смисъл и двата процесуални документа отговорят напълно на изискванията за въвеждане на един минимален стандарт от факти, посочването на които очертават ясно и недвусмислено неспазването на дължимото правило за поведение от лицето, а оттук оправдават и налагането на съответното на извършеното нарушение административно наказание. В тази връзка съдът прецени, че в съдържанието на процесните АУАН и НП са формулирани изчерпателно и ясно фактическите обстоятелства, при които съставът на нарушението е приет за консумиран. В този смисъл настоящият съдебен състав споделя изводите на административнонаказващия орган досежно това, че процесните АУАН и НП покриват напълно заложения минимум от нормативни изисквания, предвиден за двата процесуални документа в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

На следващо място и двата процесни акта са издадени в рамките на законоустановените срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Предвид изложеното съдът достигна до извода, че не е налице някое от формалните основания за отмяна на атакувания санкционен акт.

Същият извод обаче не може да бъде направен по отношение преценката на материалната законосъобразност на същия. Видно от депозираните от св. М. гласни доказателствени средства, категорично може да се изведе липсата на установеност досежно естеството на превозвания товар. И в двата процесуални документа е отразено, че с процесния товарен автомобил - марка „,,***''“ с рег. №,,***'' се транспортирали строителни отпадъци и земни маси, което обаче не е безспорно възприето от свидетеля М. по време на проверката.

Съгласно текста на вменената за нарушена разпоредба на чл. 29а, ал. 1, т. 20 от НОДТСО се забранява транспортирането на строителни отпадъци и земни маси без копие на издадено направление по чл. 58 от НУОПОЧТСО в транспортното средство.

Тълкувайки цитираната норма съдът счита, че законодателят е въздигнал като изискване за реализиране от обективна страна на състава на посоченото нарушение обстоятелството транспортираният товар да са строителни отпадъци и земни маси. По аргумент на противното, ако не се докаже, че превозваният товар са били именно посочените материали, ще липсва обективен елемент от състава на нарушението, а оттук ще липсва и основание за санкциониране на субекта.

4

Видно от събрания по делото доказателствен материал – гласен и писмен, съдът счита, че липсват обективни данни, от които да може да се изведе по безспорен и несъмнен начин приетото от наказващия орган за доказано обстоятелство, а именно, че с процесния товарен автомобил се транспортирали строителни отпадъци и земни маси. Това се потвърждава и от показанията на свидетеля М., която е пристъпила към съставяне на процесния АУАН, без да провери какъв е товарът в камиона. От съдържанието на процесния санкционен акт и поконкретно от направеното в него отбелязване, че като доказателство за изложеното се прилага Констативен протокол № КП-24-0025826/04.10.2024 г. заедно със снимков материал, при условие, че такъв веществен материал обективно не е приложен по кориците на делото, се обуславя извод за недоказаност на нарушението от обективна страна, а оттук и за липсата на основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на санкционирания субект.