Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1001 от 04.08.2025, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 4884/2024
Вид
Решение № 1001
Подписан
04.08.2025
В сила
15.09.2026
Състав
Мира Мирчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

РЕШЕНИЕ

№ 1001 гр. Пазарджик, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20245220104884 по описа за 2024 година взе предвид:

Производството е образувано по искова молба, подадена от К. Г. Т. от гр. Е. срещу Панагюрския районен съд за осъждането на отгветника да заплати на ищеца сумата 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от твърдяно от него нарушаване на правото му за разглеждане на дело, по което той е страна, в разумен срок.

Искът е с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ във връзка с чл. 6, §1 от ЕКПЧОС.

Предявен е на 24.09.2024 г. пред Панагюрския районен съд, който като ответник по него на осн. чл. 7 от ЗОДОВ го е препратил на най-близкия друг районен съд - Пазарджишкия.

Електронният подпис в исковата молба носи дата 23.09.2024 г., а самата искова молба - дата на съставяне 22.09.2024 г., поставена от ищеца.

Ищецът твърди, че подал по електронен път до Панагюрския районен съд искова молба с претенция за обезвреда, а заедно с нея направил искане за обезпечаване на доказателства.

Едва на 03.09.2024 г. било образувано гражданско дело № 744/2024 г., а и до момента на предявяването на настоящия иск липсвало произнасяне (не се сочи по кое точно искане).

Според него още на твърде ранен етап от производството не е спазено изискването по чл. 6, §1 от ЕКПЧОС за разглеждане на делото в разумен срок, като не е необходимо да се доказват обичайните, типични неимуществени вреди, търпени от лице, спрямо което производството е продължило извън разумния срок. Сочи решения на ЕСПЧ по дела за 1 вреди от нарушаване на правото на справедлив процес и твърди, че е претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания и житейски дискомфорт от погазване на основните му права, и е загубил доверие в правосъдието. Заявява че несвоевременното призоваване на свидетелите в такава ситуация е несъвместимо правото на справедлив съдебен процес, като задължението на съдилищата за своевременно придвижване на делото съществува и в правните системи, прилагащи принципа на процесуалната инициатива, принадлежаща на страните. Сочи, че не е налице позитивноправен механизъм на извънсъдебно уреждане на отношенията, поради което е налице интерес от завеждането на иска.

Ответникът с отговора оспорва иска. Твърди, че никъде в исковата молба не е конкретизиран периодът на забавяне, не се описват конкретин вреди, а само общо и абстрактно се споменава за душевни страдания, не са изложени конкретни факти за причинна връзка между твърдяното нарушение и вредите. Исковата молба е подадена на 21.09.2025 г. и може да се изведе, че периодът на нарушението е от 9 септември до 21 септември, доколкото е недопустимо да се упражняват бъдещи права. Сочи още, че за да е допустимо произнасяне по обезпечаването на докадателства в исковото производство, следва исковата молба да е допустима и редовна. По допустимостта съдът се е произнесъл в рамките на 15 календарни дни, от които 5 почивни, което предвид фактическата и правна сложност на делото не представлява неразумен срок. Ответникът също твърди и завишен размер на претендираното обезщетение.

В открито заседание ищецът не се явява и не се представлява, ответникът се представлява от упълномощен адвокат и излага доводи за липса на всякакви доказателства за твърденията на ищеца, неоснователност на преценката му за нарушаване на задължението за разглеждане на делото в разумен срок и твърди многобройни прояви на кверулантно поведение у ищеца, изразило се в завеждане на около 1300 дела в различни съдилища в страната (искането за събиране на доказателства за това е оставено от съда без уважение, като е преценено, че не са необходими), като счита, че и настоящият иск е изцяло такава проява. Ответникът претендира разноски.

От фактическа страна се установява въз основа на писмените доказателства, че гр. дело № 744/2024 г. на Панагюрския районен съд е исково (не производство по обезпечаване на доказателства, както заявява ответната страна в открито заседание), с ищец К. Т. и ответник М. А. М. от гр. Е., и е образувано на 09.09.2024 г., като на разпечатеното на хартия копие от исковата молба е поставена входяща дата също 09.09.2024 г., същата дата е изписана от ищеца под текста на исковата молба, а електронният подпис на ищеца е с дата на поставяне 08.09.2024 г. ("2024.09.08"). С исковата молба е направено и искане за обезпечаване на доказателства - разпит на двама свидетели. Поискано е освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ на ищеца.

Съдията от РС - Панагюрище, на когото е разпределено делото, е счел, че то не е подсъдно на този съд, и го е изпратил за разглеждане на Районен съд - Е. с определение от 24.09.2024 г. По частна жалба на ищеца, подадена на същата дата, определението по местната 2 подсъдност е отменено от Пазарджишкия окръжен съд с определение от 29.10.2024 г., неподлежащо на обжаване, и делото е върнато на Панагюрския районен съд за продължаване на действията по него.

С разпореждане от 05.02.2025 г. състав на РС - Панагюрище е оставил исковата молба без движение за представяне на доказателства за условията за освобождаване от такса и предоставяне на правна помощ.

С последващо определение от 17.03.2025 г. съдът е констатирал, че указанията не са изпълнение, и е прекратил производството. Определението му е обжалвано от ищеца с частна жалба, подадена на 24.03.2025 г., която е изпратена на окръжния съд, откъдето е върната с определение от 31.03.2025 г. за изправяне на нередовности в нея - даване на указания за събиране на държавна такса, както и поради неизтекъл срок за обжалване към момента на изпращането, до изтичането на който страната би могла да допълни жалбата си.

По-нататъшна информация за развитието на поризводството няма в кориците на делото представена е справка от РС - Панагюрище, в която последното отбелязано действие е изпращане на писмо до Пазарджишкия окръжен съд на 04.04.2025 г.

Поискан е от ищеца и е допуснат от съда за установяване на вредите разпит на двама свидетели - П. Д., съдия от Районен съд - Горна Оряховица, и М. А.-Б., прокурор в РП Пазарджик и бивш младши прокурор в РП - Велико Търново, ТО - Е.. Въпроси не са формулирани. И двамата свидетели заявяват, че не знаят и не могат да разкажат нищо за вредите на ищеца във връзка с дело пред РС - Панагюрище, познават го бегло от предходни периоди като страна по дела, по които те са работили.

При така установените факти съдът счита иска за неоснователен.

Не е налице главната предпоставка за уважаването му - нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок. Налице са били в рамките на кратък срок произнасяния на съда по подсъдността на производството (в рамките на две седмици от образуването му) и по условията за освобождаване от държавна такса, които като част от преценката за допустимост на производството няма как да не предшестват събирането на доказателствата, чието обезпечение е поискано. Както се сочи в отговора, от исковата молба може да се изведе, че за ищеца времето от 09.09. до 21.09. (23.09. според данните по настоящото дело) ищецът вече е сметнал, че разумният срок най-малкото за събирането на поисканите за обезпечаване доказателства е преминат и че от това търпи душевни болки и губи вяра в правосъдието. В същото време към този момент не е изяснен въпросът с държавната такса, а докато не е налице редовна искова молба, не е ясно дали производството ще се развие и съдът не следва изобщо да се пристъпва към събиране на доказателства. В процес на обжалване е било и определението по подсъдността, което също има отношение към редовността на производството. Без значение е, че определението на съда по местната подсъдност е отменено от горната инстанция - това удължаване на производството със срока за произнасяне по частната жалба е част от нормалното му развитие и не е основание да се говори за липса на разумен срок.

3

Не само не може да се приеме, че две седмици към момента на предявяването на иска, или дори времето, изтекло след предявяването му до устните състезания по настоящото дело, са прекомерен, неразумен и водещ до възникване на вреди срок за извършване на действия по едно обичайно гражданско дело, но и в исковата молба не се конкретизира характер на вредите, начин на настъпването им, не се обосновава как за около две седмици между девети и двадесет и трети септември ищецът е претърпял страдания и загуба на вяра в правосъдието. Вярно е, че съществуват противоправни действия, вредите от които са обичайни и типични и не е нужно специално да се доказват, но в случая не се установява изобщо такова противоправно действие, изразяващо се в нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок - нито към момента на предявяването на иска, нито към деня на устните състезания. Не се събраха и никакви доказателства за особени обстоятелства, които в конкретния случай да могат да се преценят като причина за вреди, настъпили в психичната сфера на ищеца.

Доколкото не се установява нито един от елементите на основанието на предявения иск, той следва да се отхвърли, а на РС - Панагюрище да се присъдят поисканите разноски за адвокатско възнаграждение, с оглед на което съдът

РЕШИ:

Отхвърля иска на К. Г. Т. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. Е. ****, ул.******** № **, срещу Районен съд - Панагюрище с ЕИК 112048370 и с адрес: гр. Панагюрище, ул. Петко Мачев № 2, за осъждането на ответника Районен съд - Панагюрище да заплати на ищеца К.

Г. Т. сумата 6000 лв., представляваща обезщетение з/а претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от твърдяно от него нарушаване на правото му на разглеждане на гр. дело № 744/2024 г. на РС - Панагюрище, по което той е ищец, в разумен срок съгласно чл. 6, §1 от ЕКПЧОС, с което на ищеца му били причинени душевни болки и страдания, житейски дискомфорт и загуба на вяра в правосъдието.

Осъжда К. Г. Т. с ЕГН **********, от гр. Е., да заплати на Районен съд - Панагюрище с ЕИК 112048370 сумата 900 (деветстотин) лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

4