Определение № 14873 от 06.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14873 гр. София, 06.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20251100507439 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ срещу определение № 15426 от 01.04.2025 г., постановено по гр. д. № 21757/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 28- ми състав, с което е оставено без уважение искането на адвоката на ищеца по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 3954/09.3.2025 г. по гр. дело № 21757/2024 г. на Софийския районен съд, 28. състав, в частта за разноските.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение.

Посочва се, че по всеки иск следва да бъде признато правото на адвокатско възнаграждение за всеки от тях. Навежда се, че дори между същите страни да са образувани множество искови производства, които макар и със сходен предмет, касаят различни облигационни правоотношения по различни договори за кредит, не следва априори да се възприеме изводът, че адвокатът, осъществил безплатна адвокатска помощ, следва да бъде лишен от дължимото възнаграждение, както и че именно защото липсва задължение за ищеца да търси защита на правата си по различни правоотношения със същия ответник в едно производство, процесуалният представител не следва да бъде лишаван от възнаграждение за извършената работа. Моли се съдът да отмени обжалваното определение и да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна е подала отговор на частната жалба, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли частната жалба и да потвърди обжалваното определение.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от надлежна 1 страна и като такава е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

С разпоредбата на чл. 248 ГПК законодателят е предвидил две отделни хипотези за промяна на вече постановения съдебен акт по делото в частта за разноските. Първата хипотеза е за изменение на решението в частта за разноските. Втората хипотеза е за допълване на решението в частта за разноските. Разликата между тях е в това дали съдът е формирал воля по отговорността при наличието на валидно сезиране с такова искане – в първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК се обхващат случаите, при които съдът не се е произнесъл по валидно заявено и прието искане за разноски, а във втората хипотеза на чл.

248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.

В случая с постановеното от СРС решение съдът се е произнесъл с оглед указанията на чл. 81 ГПК по исканията за разноски на страните, а с обжалваното определение е оставил без уважение искането на процесуалния представител на ищеца за изменение в размера на вече присъдените разноски.

По правилността на така постановеното от СРС определение въззивният съд намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 78 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗАдв адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.

Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.

36, ал. 2 /Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и осъжда другата страна да го заплати.

С решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № С-438/2022 се приема, че Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС, вр. чл. 4, §3 ДЕС, като определените с нея минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда в правомощието да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от определения с тази Наредба. С оглед на цитираното решение на СЕС при определяне размера на възнаграждението за оказана безплатна адвокатска помощ съдът следва да изхожда не от посочените в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения, а от предвидените в ГПК обективни критерии – фактическа и правна сложност на делото и обем на извършената от адвоката работа.

2

Правната и фактическа сложност на делото се преценява, като се отчетат предметът на делото, въведените възражения, наличието на типични спорове, отнасяни до съд, трайната и задължителна практика по правните въпроси, въведени в процеса. С изискването определеното възнаграждение да е „съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото” преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването определеното адвокатско възнаграждение да е „прекомерно” се има предвид паричният му еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговорят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и се отчита, че от страната не може да се изисква да познава в детайли този специализиран и квалифициран пазар нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ найниско труда си.

Във връзка с горното настоящата инстанция счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената от адвоката работа определеното от районния съд адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева с ДДС се явява съответно, разумно и справедливо за оказаната процесуална защита в исковото производство.

Действително процесуалното представителство е осъществявано по два обективно съединени иска, като същите са уважени, което води до извод, че процесуалният представител на ищеца е организирал и осигурил в пълнота ефективна защита на правата и законните интереси на своя доверител. От друга страна обаче делото не се отличава със завишена фактическа и правна сложност – по правопораждащите факти на предявените претенции е формирана константа и непротиворечива съдебна практика, включително и задължителна такава по приложението на чл. 55 ЗЗД. Отделно от това, следва да се отбележи и че в разглеждания случай процесуалното представителство е осъществено по предявени срещу ответника искове с малък материален интерес, като по делото е проведено едно съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца не се е явил.

Настоящият съдебен състав споделя изложеното в частната жалба, а именно че наличието на множество искови производства между същите страни, които макар и със сходен предмет, касаят различни облигационни правоотношения по различни договори за кредит, не е основание да се приеме, че адвокатът, осъществил безплатна адвокатска помощ, следва да бъде лишен от дължимото възнаграждение. В настоящия случай обаче процесуалният представител на ищеца не е лишен от възнаграждение. Напротив, първоинстанционният съд му е определил и присъдил такова, съотнасяйки предвидените в ГПК обективни критерии /фактическа и правна сложност на делото и обем на извършената от адвоката работа/ към особеностите на конкретния случай.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че обжалваното определение следва да се потвърди.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 15426 от 01.04.2025 г., постановено по гр. д. № 21757/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 28- ми състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4