Определение № 454 от 14.09.2023, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 454 гр. Враца, 13.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно частно гражданско дело № 20231400500373 по описа за 2023 година

Производство по чл. 248, ал. 3, във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Мъни Плюс Мениджмънт" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, ***, представлявано от изпълнителния директор Р. Д. чрез адвокат М. Й. , срещу Определение № 350 от 05.06.2023 г., постановено от Районен съд – Бяла Слатина по гр. д. № 653/2022 г., с което е изменено постановеното по същото дело Решение № 114/26.04.2023 г. в частта за разноските и на адвокат Д. М. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. за оказана безплатна правна помощ на ищеца Л. А. И..

В частната жалба се развиват правни съображения, че в представеното адвокатско пълномощно липсвало посочване, че адвокатът ще предостави безплатна правна помощ на клиента си. Същевременно по делото бил представен договор за правна помощ, който касаел друго дело, по което адвокатът представлявал същия клиент. По делото не били налице данни за уговорка между ищеца и адвокат М., че оказаната правна помощ е безплатна.

Оказването на правна помощ не можело да се презюмира, а следвало по делото да има данни за такава уговорка. От съдържанието на представеното по делото пълномощно за представителна власт на адвокат М. не можело да се направи извод, че била предоставена безплатна правна помощ. В пълномощното липсвало изрично посочване от страна на упълномощителя, че учредява представителна власт в полза на адвокат М. за предоставяне на безплатна правна помощ. Обстоятелството, че процесуалният представител на ищеца направил изявление, че е оказал безплатна правна помощ само по себе си не било достатъчно за присъждането на адвокатско възнаграждение по смисъла на чл.38, ал.1 ЗАдв., доколкото по делото липсвали данни за такава уговорка между доверителя и клиента.

Искането на частния жалбоподател е обжалваното определение да бъде отменено изцяло като неоснователно в частта, с която е изменено Решение № 114/26.04.2023 г. в частта за разноските и на адвокат Д. М. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. за оказана безплатна правна помощ на ищеца Л. А. И..

Препис от частната жалба е бил връчен на Л. А. И. чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М., от което в срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор.

Счита подадената жалба за неоснователна и необоснована. Излага, че съгласно § 2а от 1

Наредба № 1/23.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, размерът на възнагражденията по наредбата е без данък добавена стойност включен в тях. Изрично било посочено в същия текст, че за случаите, в които клиентът дължи този данък, същият се начислявал към адвокатското възнаграждение, съобразно изискванията на данъчните закони.

Излага, че посочената съдебна практика в обжалваното определение е относима към спорния въпрос. Съгласно трайната съдебна практика за осъществяване на безплатна правна помощ, респективно за присъждането на възнаграждение по този ред законодателят не бил въвел изискване да бъде налице договор за правна помощ, а следвало да бъде направено изявление за извършена такава, както и по делото да липсват данни, че възнаграждението на адвоката е заплатено.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и писмения отговор по нея, и доказателствата по дело, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от Л. А. И. срещу "Мъни Плюс Мениджмънт" АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 22 ЗПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 50 лв., представляваща допълнително възнаграждение по неравноправна клауза на кредитора по договор за заем № ***, поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал.1, предл. второ от ЗЗД. На основание чл. 211 ГПК съдът е приел за съвместно разглеждане насрещен иск на "Мъни Плюс Мениджмънт" АД с правно основание чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК, с който е поискал Л. А. И. да заплати на дружеството сумата от 409,20 лв., от които 369,24 лв. главница за 12 бр. дължими падежирали вноски по договор за заем № ***/20.05.2019 г. за периода от 18.06.2019 г. до 19.11.2019 г., съгласно погасителен план и 39,69 лв. договорна лихва за периода от 18.06.2019 г. до 19.11.2019 г., съгласно погасителен план, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на насрещния иск – 23.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

С молба с вх. № 990/28.02.2023 г. адвокат Д. М. в качеството си на пълномощник на Л.

И. е поискал да се допусне изменение на предявения иск, като същия се счита за предявен за сумата от 268,58 лв. – каквато била сумата по неустоечната клауза, която считат за недействителна.

С постановеното по делото Решение № 114 от 26.04.2023 г. по гр. д. № 653/2022 г.

Районен съд – Бяла Слатина е прогласил нищожността на клаузата за неустойка, обективирана в чл. 12 от договор за заем № ***/20.05.2019 г., осъдил е Л. А. И. да заплати на "Мъни Плюс Мениджмънт" АД сумата от 365,90 лв. главница по договор за заем № ***/20.05.2019 г. по насрещния иск, като за разликата до пълния размер от 369,24 лв. е отхвърлил иска като неоснователен, отхвърлил е предявеният насрещен иск от "Мъни Плюс Мениджмънт" АД за сумата от 39,69 лв., осъдил е Л. А. И. да заплати на ответното дружество сумата от 1172,15 лв. разноски във връзка с насрещния иск, както и е осъдил "Мъни Плюс Мениджмънт" АД да заплати на Л. А. И. сумата от 50 лв. заплатена държавна такса за образуване на делото.

С Решение № 130 от 02.05.2023 г. по гр. д. № 653/2022 г. Районен съд – Бяла Слатина е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка и е постановил в обстоятелствената част и диспозитива на Решение № 114 от 26.04.2023 г. по гр. д. № 653/2022 г. да се чете, че Л. А.

И. следва да заплати на "Мъни Плюс Мениджмънт" АД сумата от 742,66 лв., представляваща разноски във връзка с насрещния иск, съразмерно с уважената част на иска.

По молба на Л. А. И. чрез адвокат Д. М. по чл. 248 ГПК е развито производство за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

По отношение на подадената молба с № 2418/16.05.2023 г. на адвокат Д. М., като 2 пълномощник на Л. И. и като управител на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, тъй като в същата не е конкретизирано кое решение – Решение № 114 от 26.04.2023 г. или Решение № 130 от 02.05.2023 г. следва да се допълни в частта за разноските за безплатно адвокатско възнаграждение и предвид факта, че в Решение № 130 от 02.05.2023 г. не се засяга този въпрос, то настоящият състав приема, че с нея е поискано допълване на Решение № 114 от 26.04.2023 г. по гр. д. № 653/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина.

С обжалваното определение районният съд е намерил молбата за основателна и е изменил Решение № 114 от 26.04.2023 г. по гр. д. № 653/2022 г. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, а е оставил без уважение молбата на адвокат Д. М., пълномощник на ищеца за изменение Решение № 114 от 26.04.2023 г. по гр. д. № 653/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина и на Решение № 130 от 02.05.2023 г. по гр. д. № 653/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, поставено по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК за ЯФГ в частта за разноските на ответното дружество като неоснователна.

По делото с исковата молба адвокат М. е приложил пълномощно, подписано от Л. А.

И., в което изрично са предвидени правата по чл. 34, ал.2 и ал. 3 ГПК. В т. 3 от същото е посочено, че упълномощителят упълномощава адвокат М. да го представлява пред съдилищата на територията на Република България и да заплаща от негово име сключените адвокатски договори за процесуално представителство.

В петитума на исковата молба ищеца чрез адвокат М. е поискал да се осъди ответната страна на разноски, включително и на адвокатско възнаграждение. С молба вх. № 990/28.02.2023 г. адвокат М. е поискал присъждане на разноски на основание чл. 38 ЗА за адвокатска защита, за което е представил списък с разноските.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните изводи:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано и с правен интерес лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна, но съобразно различни мотиви от тези, посочени във въззивната жалба, а именно:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от Л. А. И. срещу "Мъни Плюс Мениджмънт" АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 22 ЗПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 50 лв., представляваща допълнително възнаграждение по неравноправна клауза на кредитора по договор за заем № ***, поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал.1, предл. второ от ЗЗД.

Настоящият въззивен състав приема, че не е налице произнасяне по предявения от ищеца отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 268,58 лв. Районният съд е прогласил нищожността на клаузата за неустойка, обективирана в чл. 12 от процесния договор за заем. Съдът може да уважи исковата претенция с доводите, че клаузата е нищожна на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД , но същото следва да бъде посочено в мотивите на съдебния акт. Нищожността е предпоставка за уважаване на отрицателния установителен иск, предявен от ищцовата страна.

Районният съд е дължал произнасяне с изричен диспозитив по отношение на предявения отрицателен установителен иск. Тъй като това не е направено, настоящият състав приема, че на практика предявеният иск не е уважен. Предвид това не са налице предпоставките на чл. 78 ГПК за заплащане на разноски от страна на ответника.

Обжалваното определение в частта, в която е изменено Решение № 114 от 26.04.2023 г. по гр. д. № 653/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина в частта за разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на Л. А. И. и ответникът "Мъни 3

Плюс Мениджмънт" АД е осъден да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС за безплатно процесуално представителство и защита на Л. А. И. следва да бъде отменено в тази му част, а молба вх.

№ 2418/16.05.2023 г. на адвокат Д. М., като пълномощник на Л. И. и като управител на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ в частта , с която се иска допълване на Решение № 114 от 26.04.2023 г. по гр. д. № 653/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина в частта му за разноските – за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

По изложените съображения Окръжен съд – Враца,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 350 от 05.06.2023 г. по гр. д. № 653/2022 г., по описа на Районен съд – Бяла Слатина в частта, в която е изменено Решение № 114 от 26.04.2023 г. по гр. д. № 653/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина в частта за разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на Л. А. И. и ответникът "Мъни Плюс Мениджмънт" АД е осъден да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС за безплатно процесуално представителство и защита на Л. А. И. и вместо него постановява:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 2418/16.05.2023 г. на адвокат Д. М., като пълномощник на Л. И. и като управител на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ в частта , с която се иска допълване на Решение № 114 от 26.04.2023 г. по гр. д. № 653/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина в частта му за разноските – за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.