Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 31606 от 31.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 20124/2025
Вид
Определение № 31606
Подписан
31.08.2026
Състав
КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА СТОЙКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31606 гр. София, 31.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110120124 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК:

Гражданското дело е образувано по предявени от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД /ищец/ срещу Л. З. С. /ответник/ установителен иск, за сумата за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 72784/2024г. по описа на СРС, 55 състав, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуване на вземане за сумата 55.56 лева - непогасена главница, включваща падежирала шеста месечна вноска дължима по договор за потребителски кредит SO № 3514/24.04.2024г., сключен между страните, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 04.12.2024г., до окончателното плащане.

Производството по делото е приключило с решение № 13560 от 07.07.2026г., с което предявения иск е изцяло уважен.

В срок е постъпила молба от ищеца с искане за изменение на решението в частта на присъдените му разноски като иска да се присъдят разноските за държавна такса и депозит за вещо лице.

Препис от молбата е изпратен на насрещната страна, която в становище моли молбата да се остави без уважение поради недобросъвестно упражняване на права.

Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на страните, намира следното:

Искането касае за изменение на решението в частта на разноските, тъй като има произнасяне от съда по тях, допустимо е – подадено е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от лица с правен интерес, като ищецът иска изменение на собствените му разноските, в който случай се изисква списък по чл. 80 ГПК, какъвто е приложен по делото към молба с вх. № 339639/17.10.2025г. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения.

С оглед изхода на делото разноски се дължат на ищеца, както е посочено и в крайния съдебен акт, съгласно правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК. Изводът, че разноски се дължат на ищеца, се обосновава с приетото в мотивите на акта за основателност на 1 предявените искове.

Както е посочено, ищецът своевременно е поискал присъждането на разноските по делото.

За да откаже да присъди исканите разноски, съдът е изложил мотиви, които няма основание да променя, а е нужно да се уточнят. Разноски на ищеца не следва да се присъждат поради наличие на злоупотреба с право. Този съдебен състав констатира, че по образувани преди настоящото дело производства по гр.д. № 69157/2024г. по описа на СРС, 62 състав, гр.д. № 68909/2024г. по описа на СРС, 90 състав и гр.д. № 67742/2024г. по описа на СРС, 60 състав, гр.д. № 73892/2024г. по описа на СРС, 44 състав, заявителят е искал издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника за падежирали вземания (отделни вноски) от същия потребителски договор SO № 3514 от 24.04.2024г., като по всяко от тях е претендирал отделно адвокатско възнаграждение. Посочените заявления са уважени и е присъдено претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че посоченото процесуално поведение на заявителя е израз на злоупотреба с процесуални права с цел получаване на отделно адвокатско възнаграждение, депозит за вещи лица и държавна такса по всяко дело, като вместо подаване на едно заявление за неплатените падежирали вземания, произтичащи от едно правоотношение, за всяка неплатена вноска се образува отделно производство. По този начин и дължимата държавна такса възлиза в по-голям размер, както и във всяко отделно производство е възможно и необходимо да се допусне експертиза. Превратното упражняване на процесуални права не се допуска от закона (чл. 3 ГПК), като съдът е призван да откаже защита при констатиране на такава злоупотреба. С оглед изложеното в случая настоящият състав намира, че по настоящото производство на ищеца и заявител не се дължи адвокатско възнаграждение, тъй като същото вече му е присъдено по посочените по-горе граждански производства повече от един път за претендираните падежирали към датата на подаване на всяко от заявленията отделни вноски по Договор за потребителски кредит SO № 3514 от 24.04.2024г

Изложеното дава основание на този състав да остави без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта на разноските.

Мотивиран от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на "Хепи Кредит" ООД – (предишно наименование „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД), ЕИК 200604885, с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 13560 от 07.07.2026г., постановено по гр.д. № 20124/2025г. по описа на СРС, 55 състав, в частта на разноските и съдържащо се в молба с вх. № 242439/30.07.2026г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след изтичане на срока за обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2