Решение № 651 от 06.08.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 651 гр. Бургас, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. С.

Пламена К. Г. Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Г. Върбанова Въззивно гражданско дело № 20262100501001 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 14635/06.04.2026г. на БРс, предявена от П. Н. Н. чрез адв. М.

Колева, срещу Решение №493/27.02.2026г. по гр.д.№ 5592/2025г. на БРС.

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е недопустимо, неправилно, необосновано, постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон. На първо място се изтъкват съображения за процесуална недопустимост на решението на БРС като постановено при липса на правен интерес, за което цитира задължителни указания на ВКС по залегнали в ТР № 3/15.10.2022 г. по т.д. № 3/2021 г. и приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС. Когато един имот е придобит по давност и има издаден КНА, спорът вече не е за „просто отричане", а за установяване на право на собственост. Затова Я. е следвало да заведе положителен установителен иск, а не отрицателен установителен иск, с което неправомерно се прехвърляла цялата тежест на доказване върху Н., което било процесуална злоупотреба в тази хипотеза. Отрицателният иск за идеална част бил недопустим, когато ищецът не отрича правата на ответника върху целия имот, а само върху част, която той самият претендира. Тъй като П. имал титул (КНА), интересът на Я. можел да бъде защитен само чрез положителен установителен иск, с който да събори КНА (чл. 537, ал. 2 ГПК). Освен това било налице липса на наследствена маса (Симулация), за което излага 1 твърдения, че имотът бил закупен през 2006 г. на името на майка им И.М.Н., но средствата, с които бил закупен процесния имот,били изцяло на ответника П. Н. (взети чрез банков кредит, за което са представени Банкови извлечения и платежни нареждания и др. доказателства). Излага обстоятелствата, наложили закупуването на имота да се извърши на името на майката, като твърди, че фактическата власт и намерението за своене са били упражнявани единствено от ответника П. Н.. Банковият превод с името на П. било т.нар. „начало на писмено доказателство" (чл. 165, ал. 2 ГПК),което правело твърдението за симулация изключително вероятно.Щом П. платил цената и е владял имота от 1993 г. до днес, той бил негов собственик. Имотът никога не е постъпвал реално в имуществото на майката, за да бъде наследяван от Я..На второ място са изложени съображения за материална незаконосъобразност на първоинстанционното решение, тъй като съдът неправилно приел, че ответника П. не е придобил имота по давност, като излага подробни и обстоятелствени съображения за осъществявана от ответника фактическа власт над имота над 30 години. Дори да се приемело, че до 2010 г. е имало държане, от смъртта на майката завеждане на делото (2024 г.) били изтекли 14 години необезпокоявано владение. Ищецът Я. никога не бил упражнявал права на съсобственик до насилственото му влизане през 2024 г.Подробно и обстоятелствено са анализирани показанията на разпитаните по делото свидетели,като е обърнато внимание на показанията на бившата съпруга.Сочи, че твърдението за „ремонт на покрива" от Я. трябвало да бъде доказано с фактури на негово име.Заявява,че ищецът се опитва да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Наличието на прокурорска преписка за влизане в имота и смяна на ключалката през 2024 г. било неоспоримо доказателство, че до този момент ищецът не е разполагал с фактическа власт върху имота,като фактът, че ответникът П. викал полиция и била образувана прокурорска преписка доказвал,че до този момент (2024 г.) единственият владелец е бил той. Ако ищецът Я. бил владелец или имал достъп, той нямало да влиза по този начин и нямало да има нужда от „неизвестен извършител", който да сменя патрона на вратата.Моли обезсилване на първоинстанционното решение,при условията на евентуалност моли отмянаната му и постановяване на решение, с което искът бъде отхвърлен;претендира разноски пред двете съдебни инстанции.Моли да бъдат обсъдени приложените банкови документи, решение за развод и училищно удостоверение, които първата инстанция игнорирала, както и да бъдат обсъдени показанията на четвъртия свидетел.

Постъпил е писмен отговор с вх.№ 21704/26.05.2026г. на БРС от Я. Н., предявен чрез процесуален представител адв. Билянова, в който се заявяват подробни и обстоятелствени съображения по наведените от въззивника твърдения за недопустимост на първоинстанционното решение, както и по оплакванията по същество.Проследява установената по делото фактическа обстановка, като навежда правни съображения и доводи във връзка с нея.

Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена; моли потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски по делото.Заявява искане: всички призовки и съобщения да се връчват на посочен в писмения 2 отговор адрес: гр.Бургас, ул.”Екзарх Йосиф” № 8, ет.1, - адвокатска кантора, съдебен адресат: адв. З. Б..

Предявеният иск е с правно основание чл.124,ал.1 ГПК.

Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря - съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК.

С оглед наведените във въззивната жалба доводи и съображения следва да се отбележи следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Я. Н. Н. против П. Н. Н., с която се претендира да бъде установено, че че ответникът не е собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот,представляващ :

АПАРТАМЕНТ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Бургас, община Бургас, находящ се в с. Черно море, Област Бургас, Община Бургас, ***, бл. 8, вх. 1, ап. ляв, северозападен, етаж 2, състоящ се от входно антре, две стаи, кухня, баня с WC, килер, коридор и тераса със застроена площ от 60,59 кв.м, и изба с площ от 15,10 кв.м. , при граници на апартамента и избата, описани в исковата молба, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж ; претендира се отмяна на констативен нотариален акт за собственост на ответника по давност № 173, том II, рег. № 3517, дело № 325 от 29.11.2023 г. на нотариус Гергана Чинева, с рег. № 772 на НК, с район на действие БРС до размера на ½ идеална част от процесния имот.Твърди се, че страните са братя, като техния общ наследодател / майка на страните/ И.М.Н.,е придобила правото на собственост върху процесния имот по силата на договор за покупко-продажба в нотариална форма, обективирана в нотариален акт № 183, том I, рег. № 1029, дело № 172 от 23.02.2007 г. на нотариус Атанас Димов, с рег. № 285 на НК, с район на действие БРС. До смъртта си на 13.08.2010г. наследодателката и майка на страните И.Н. владяла имота; след смъртта й всеки от нейните наследници-страни по делото придобил по ½ идеална част от имота, като всеки от тях владеел имота.След проверка в Служба по вписванията ищецът установил, че ответникът е признат за изключителен собственик на целия имот и се снабдил с констативен нотариален акт за придобиването му на основание давностно владение.Твърди, че той като наследник е владял своята идеална част през цялото време, а ответникът нито е отблъскал, нито е манифестирал, че не държи чуждата ищцова идеална част, а че я владее непрекъснато, постоянно и явно. Сочи, че използвал имота,в който имал свои вещи, заплащал данъците за него и е извършвал ремонти, както и че и двамата имат ключове за процесния имот.Освен това ответникът живеел в с. Тръстиково, рядко посещавал имота, не участвал в ремонтите му и в негова полза не е изтекъл срокът за придобиване по давност.

3

В постъпилия в законовия срок писмен отговор от ответника П. Н. се заявява становище за недопустимост на исковата молба, както и за нейната неоснователност.Излагат се твърдения за личността на ищеца и отношенията на същия с майка им .Сочи, че на 24.02.2024 г. ищецът разбил вратата на процесния апартамент, сменил патрона на бравата,заявил на съседка, че той е собственика и е поискал ключ за външната входна врата,поради което синът на ответника не е могъл да се прибере.Заявява твърдения за лично обитаване на имота още от 1993г.или от децата му;че единствено той е заплащал ремонтите за апартамента.Твърди, че имотът бил придобит на името на майката на страните, но със средства на ответника П. Н., който представя в тази насока писмени доказателства. Навежда твърдения, че имотът е придобит със заемни средства по договор за заем, поръчител по който е и ищецът,като продажната цена на процесния апартамент била заплатена чрез банкови преводи, за които представя доказателства. Причината за придобиването на имота на името на майка им, е опасението, че бившата му съпруга може да заживее в него и поради влошените им брачни отношения към онзи предходен момент. Сочи се че след смъртта на майка им през 2010 г. ответникът е започнал да свои целия процесен недвижим имот - вкл. и идеалните части на ищеца. Ищецът не е имал достъп до имота до 24.02.2024 г. - когато е сменил ключалката и е лишил от достъп ответника като собственик на имота. Сочи, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес, тъй като ищецът е разполагал с осъдителен иск. Моли се за отхвърляне на предявените искове.

Районният съд е намерил иска за допустим, обосновавайки тезата си с указанията по Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК и конкретната фактическа обстановка по делото.

Районният съд е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели ,анализирал ги е с оглед тяхната възможна пристрастност, обективност и непосредственост на показанията, които депозират пред съда, както и със събраните по делото писмени доказателства и е намерил отрицателния установителен иск за доказан. Приел е, че свидетелските показания не установяват, че ответникът е владеел имота спокойно, явно и непрекъснато поне десет години, за да се трансформира владението му в право на собственост на основание чл.79 ЗС.

Въззивният съд споделя изцяло фактическите съображения и правните изводи на районния съд както относно допустимостта на отрицателния установителен иск, така и относно неустановяване по категоричен и безспорен начин на упражнявана от ответника върху процесния имот непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт, която да е довела до придобиване правото на собственост и върху собствената на ищеца ½ идеална част от имота с оглед обърната доказателствена тежест при отрицателния установителен иск. По тази причина и на основание чл.272 от

Г П К въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение ,като по този начин ги прави и свои мотиви, като с оглед въведените във въззивната жалба доводи следва да се изтъкне следното:

С оглед разясненията по т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, така и предвид казуалната практика на ВКС, 4 формирана след постановяването на тълкувателното решение, е утвърдено, че при иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, който е насочен към установяване, че ответникът не притежава спорното право, ищецът следва да обоснове правния си интерес от търсената защита като процесуална предпоставка за допустимостта на производството. Съгласно задължителните разяснения в посоченото тълкувателно решение, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. В случая е налице първата хипотеза по посоченото по горе ТР на ОСГК, доколкото ищецът заявява самостоятелно вещно право – придобита по наследство ½ идеална част от недвижим имот, оспорено от ответника чрез издаването на констативен нотариален акт за собственост по давност на целия недвижим имот. Изложените в исковата молба обстоятелства, преценени в съвкупност със събраните по делото доказателства, безспорно обуславят наличие на правен интерес от търсената с предявения отрицателен установителен иск защита, което е абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост.По тези съображения неоснователно е оплакването на въззивника за недопустимост на постановеното от първоинстанционния съд решение.