Решение № 298 от 23.07.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Карлово, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Ангелина Ст. Господарска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20255320102057 по описа за 2025 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 432 от КЗ.

Ищецът Д. Н. К. твърди, че в резултат на ПТП му били причинени телесни увреждания.

На 23.01.2024 г. около 19:00 ч. на път PDV-2078, км 1+300, гр. К. – с.

М.п. настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил марка „Ситроен Ц5“ с рег. № ******, Д.В.И., нарушила правилата за движение по пътищата, загубила контрол над управлявания от нея автомобил, навлязла в насрещната пътна лента и реализирала ПТП с движещия се в собствената си пътна лента лек автомобил марка и модел „Мазда 6“ с рег. № *******, управляван от Д. Н.

К.. Вследствие на настъпилото ПТП били причинени телесни повреди на ищеца.

Образуваното по случая ДП № 32/2024 г. по описа на РУ на МВР – гр. К., пр.пр. № 1075/24 по описа на РП – К., приключило с влязло в сила споразумение по НОХД № 575/2024 г. по описа на РС – К., одобрено с протоколно определение по протокол № 182/19.12.2024 г. Видно от същото, водачът на л.а. „Ситроен Ц5“ Д.И. се признала за виновна в това, че на 23.01.2024 г. в землището на гр. К., на път PDV-2078 при км 1+300 м, при управление на л.а. „Ситроен Ц5“ с рег. № ******, нарушила правилата за движение по пътищата, като с поведението си създала опасност за движението и поставила в опасност живота и здравето на В.М., Д. К. и Д.К..; нарушила чл.

16, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който на пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне, както и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който водачите са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, релефа, състоянието 1 на пътя и превозното средство, характера и интензивността на движението и конкретните условия на видимост, за да могат да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и при необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. По непредпазливост тя причинила тежка телесна повреда и средни телесни повреди на В.М., изразяващи се в разкъсване на слезката, довело до оперативното отстраняване по витални показания – загуба на слезка и кръвоизлив в перитонеалната кухина, заедно с ретроперитонеален хематом, както и средни телесни повреди на Д. К. – счупване на лявото бедро, счупване на лявата капачка и счупване на лявата голямопищялна кост, както и средни телесни повреди на Д.К.. – счупване на долна челюст и счупване на страничните израстъци на 3-и, 4-и, 5-и, 6-и и 7-и шийни прешлени. На основание чл. 343, ал. 3, предл. 3-о, вр. ал. 1, б. „а“, предл. 1-о, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3-о от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК й било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца.

С оглед изложеното в случая съществувала пряка причинноследствена връзка между нарушението, извършено от водача Д.В.И., и настъпилите общественоопасни последици – причинените телесни увреждания на ищеца Д. Н. К..

За лек автомобил марка „Ситроен Ц5“ с рег. № ****** била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, полица № BG/06/123001850604/21.06.2023 г., със срок на валидност една година – от 21.06.2023 г. до 20.06.2024 г. По силата на този договор застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ, в размер на 10 420 000 лв., представляващ минималния размер на обезщетението по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Съгласно чл. 380 от КЗ ищецът предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред „ДЗИ – Общо застраховане“ АД и представил всички документи, с които разполагал. С писмо с обратна разписка, получена от застрахователното дружество на 18.03.2024 г., същото било уведомено за настъпилото събитие. Била образувана застрахователна преписка № 43072952400074. В законоустановения срок застрахователното дружество не изплатило обезщетение и не се произнесло по претенцията, поради което за ищеца бил налице правен интерес да предяви претенцията си пред съда.

В резултат на деянието застрахованият при ответника водач причинил на ищеца множество телесни повреди. При процесното ПТП Д. Н.

К. получил следните травматични увреждания: счупване на лявата бедрена кост; счупване на лявата капачка; счупване на лявата голямопищялна кост; разкъсно-контузна рана на лявото коляно; контузия на гръден кош и корем; повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза; оперативен цикатрикс; стрес и други.

Вследствие на произшествието ищецът понесъл не само неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, но и имуществени вреди, изразяващи се в разноски за лечение, медицински изделия и медикаменти във връзка с причинените му травми. Разходите, които извършил, следвало да бъдат заплатени от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“, покриваща отговорността на виновния водач за 2 причиняване на вреди на трети лица. Същите били на обща стойност 4 826,44 лева, като за целта му били издадени фактурите, подробно описани в исковата молба.

Вредите на ищеца били в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия лек автомобил Д.В.И., а за причинените от нея вреди отговарял ответникът по делото – „ДЗИ – Общо застраховане“ АД. Съгласно чл. 432 от КЗ увредените лица имали право на пряк иск срещу застрахователната компания по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, поради което за ищеца бил налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените му неимуществени вреди.

МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от К. Х. Ч. и Б. А. В. да заплати на Д. Н. К. с ЕГН ********** от село **** сумата в размер на 4 826.44 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в разноски за лечение, медицински пособия и медикаменти във връзка с причинените му травми, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП, настъпило на 23.01.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 30.01.2024 г. до окончателното плащане.

Ответникът „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул.

„Витоша“ № 89Б, представлявано от К. Х. Ч. и Б. А. В. ответникът оспорва иска.

Твърдяло се, че на 23.01.2024 г. на пътя гр. К. – с. М.п. лек автомобил „Ситроен Ц4“, с рег. № ******, управляван от Д.В.И., участвал в ПТП с лек автомобил „Мазда 6“, с рег. № *******, управляван от Д. Н. К., който в резултат на произшествието получил телесни увреждания.

Във връзка със събитието от пострадалия била заведена претенция пред застрахователя по доброволен ред и била образувана щета № 43072952400074.

По образуваната преписка от страна на дружеството не бил постановен отказ, а от претендиращия застрахователно обезщетение били изискани допълнителни документи за установяване на претенцията, които не били представени от него.

В тази връзка дружеството не станало причина за завеждането на настоящото дело.

Оспорва претенцията за имуществени вреди в размер на 4 826.44 лева, доколкото не било ясно дали всички направени разходи били необходими за лечението на пострадалия.

Сочи, че произшествието, видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 24.01.2024 г., настъпило на хлъзгав и неопесъчен пътен участък. Именно това било посочено като една от причините за настъпването на злополуката.

Оспорва претенцията за законна лихва върху главницата, тъй като ищецът не изпълнил задължението си да представи банкова сметка съгласно чл. 380 от КЗ. В тази връзка поддържа, че дружеството не е изпаднало в забава и не дължи лихви.

3

Сочи, че дори да се приеме, че дружеството изпаднало в забава, следвало да се има предвид, че лихва се претендира от дата 30.01.2024 г., като по този начин искането не било съобразено с чл. 497, ал. 1, т. 2, вр. чл. 496, ал.

1 от КЗ, съгласно който застрахователят изпада в забава след изтичането на тримесечен срок от заявяването на претенцията.

Претенцията на ищеца била депозирана на 18.03.2024 г., поради което дружеството следвало да се счита в забава най-рано от 18.06.2024 г., ако били налице останалите предпоставки за това.

МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен. Претендира за разноските по делото.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и се установява от служебно изготвения препис от електронното досие на НОХД № 575/2024 г. по описа на КрлРС, че на 23.01.2024г. Д.В.И. управлявала лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц5” с рег.№****** и в землището на *** на път PDV - 2078 при км.l+300м нарушила правилата за движение по пътищата по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.16, ал.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е средни телесни повреди на Д. Н. К., изразяващи се в счупване на лявото бедро; счупване на лявата капачка; счупване на лявата голямопищялна кост, които поотделно и по съвкупност са довели до трайно затрудняване на движенията на левия, долен крайник. За деянието Д.В.И. , сключила е споразумение с прокурора и на същата е наложено наказание по НК. Определението на съда за одобрение на споразумението е влязло в законна сила на 19.12.2024 г., видно от отразеното от разпечатката от електронното досие на делото.

Не се спори и се установява от приложената стравка от Гаранционен фонд, че към датата на произшествието за лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ц5” с рег.№****** е имало сключен действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“.

С две молби до ответното дружество – от 13.03.2024 г. е от 01.04.2025 г. към същото са оправени покани за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в резултата на допуснатото ПТП, като с първата молба са били представени два броя епикризи за провеждано лечение на ищеца, а с втората – 14 броя фактури за направени разходи във връзка с лечението му, чието изплащане е било претендирано от ответника.

Представени са по делото и всички 14 броя фактури, подробно описани в исковата молба. Във всички са посочени медицински изделия и са на обща стойност 4826.44 лева. Представено е по делото известие за доставяне, от което се установява, че на 18.03.2026 г. на ответника е вречена молба, изпратена на 13.03.2024 г. и на 07.01.2025 г. ер връчена молба, изпратена на 01.04.2025 г.

От неоспореното заключение на вещото лице д-р М. се установява следното: Д. Н. К. с ЕГН ********** от *** постъпва в УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив по спешност на 23. 01. 2024 година в 23:30ч. След направените изследвания както следва по алгоритъм, в противошокова зала с реанимационни мероприятия и необходим минимум изследвания, при което се установява, че пациентът е с фрактури в областта на лява патела, ляво бедро е на ниво диафаза, а също така и на дисталната долна част на лява тибия вътреставно с масивен оток и наличие на множество екскуриации. Пациентът 4 е постъпил и с контузия на гръдния кош. Опериран е по спешност като му е поставена интрамедуларна остеосинтеза в областта на лявото бедро, състояща се от интрамедуларен заключващ пирон, заключен проксимално и дистално със съответните заключващи винтове. За лечението на раздробената капачка се използва така наречената остеосинтеза по Вебер, динамично компресивна, която е направена след фиксацията на бедрената кост в един и същи ден. По повод на извършвания на контроли и след извършване на компютърна аксиална томография с реконструкция се установява дислокация на ставното лице на дистална тибия заедно с тибиалният малеол застанал в неприемлива позиция. Наложило се е извършване на оперативна процедура с поставяне на друг имплант, а именно анатомично конфигурирана плака за дистална тибия заедно с трансфиксация на две Киршнерови игли за контрол на стабилността и поради наличието на костен дефект и загуба на спонгиозна костна тъкан се е използвал костен заместител под формата на гранули.