Решение № 275 от 15.05.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Враца, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20251420103824 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ.

Производството е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Враца, ЕИК 816090199, чрез юрисконсулт А. Б., срещу Л. Ц.

И., ЕГН **********.

В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че се намирало в облигационни отношения с наследодателя на ответницата – М. Н. Ц., ЕГН **********, по договор за предоставяне на В и К услуги, сключен при общи условия, за жилище, находящо се на адрес: ********. Твърди, че за потреблението за периода от 17.04.2024 г. до 22.05.2024 г. по партидата на процесния имот са начислени за плащане суми за потребление по 2 бр. фактури за сумата от общо 173,43 евро /339,20 лева/ – главница, която сума не била заплатена. Поддържа, че при извършена проверка било установено, че титулярът на партидата е починала на 06.05.2023. Твърди, че с откриване на наследството нейният наследник – ответницата И. придобила качеството потребител и отговаря за изпълнението на задължението съобразно ЗН.

Иска се постановяване на решение, с което Л. Ц. И., ЕГН **********, да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 173,43 евро, представляваща стойността на доставените и неплатени ВиК услуги за периода от 17.04.2024 г. до 22.05.2024 г. за имот, находящ се на адрес: ********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените в производството 1 разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата чрез назначения й от съда особен представител – адв. В. Л., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Оспорва качеството потребител на ВиК услуги на ответницата, като счита, че не е доказано нито че нейната наследодателка е била единствен собственик на процесното жилище към деня на смъртта си, нито че ответницата е неин наследник, а ако е – че е единствен такъв, за да отговаря за задължението в пълен размер. Оспорва, че между ищеца и наследодателката на ответницата са съществували валидни облигационни правоотношения за снабдяване с ВиК услуги. Счита, че не се доказва и наличието на други правоотношения – че ответницата е ползвател или наемател на имота. Не оспорва правилността на изчисляването на процесните суми за потребление. Иска се отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

От представената справка – извлечение № 41061 за дължимите към 07.02.2025 г. суми към „ВиК“ ООД – Враца за абонатен номер ******** и аб. № ********* на името на М. Н. Ц. за имот на адрес: ********, се установява, че по партидата на абоната са издадени 2 бр. фактури за отчетен период от 17.04.2024 г. до 22.05.2024 г. на стойност 339,20 лева. Представени са карнети за отчитане на вода, водени на името на М. Н. Ц. за процесния имот, от които се установява, че на отчета на 21.06.2023 г. е отбелязано „починала“, както и че на 22.05.2024 е извършен реален отчет, за който има поставен подпис за абонат.

Видно от покана за доброволно изпълнение № 130055/12.12.2024 г., до М. Н.

Ц., същата не е връчена, посочено е, че получателят не е открит, като това обстоятелство е удостоверено с подписа на един свидетел.

Изпратена е и Покана за доброволно изпълнение изх. № 364/10.04.2025 г. до ответника Л. Ц. И., без данни за получаването й в обратната разписка.

По делото са представени общите условия за получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ09/11.08.2014 г. и доказателства за влизането им в сила.

Видно от удостоверение за наследници изх. № 456/24.03.2026 г., издадено от Община Враца, М. Н. Ц. е починала на 06.05.2023 г., а неин единствен наследник по закон е ответницата Л. Ц. И. – нейна дъщеря.

Видно от Удостоверение, издадено от Община Враца – отдел „Местни данъци и такси“, Л. Ц. И. е декларирала процесния имот като свой, като данните са актуални 2 към 31.03.2026 г.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ за осъждане на ответницата Л. Ц. И., ЕГН **********, да заплати на ищеца сумата от 173,43 евро, представляваща стойността на доставените и неплатени ВиК услуги за периода от 17.04.2024 г. до 22.05.2024 г. за имот, находящ се на адрес:

********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: 1. Че наследодателката на ответницата е била единствен собственик на процесния апартамент към датата на смъртта си; 2. Наличие на облигационно правоотношение с наследодателя на ответницата по валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги при общи условия; 3. Качеството на ответницата на наследник на починалото лице – потребител;

4. Реално доставяне на твърдяните ВиК услуги от ищеца през посочения в исковата молба период; 5. Стойността на доставените ВиК услуги в претендирания в исковата молба размер.

С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е указал изрично на ищцовото дружество, че не сочи доказателства за следните факти: 1. Че наследодателката на ответницата – М. Н. Ц. е била собственик на процесния апартамент към датата на смъртта си; и съответно 2. Наличие на облигационно правоотношение с наследодателката на ответницата по валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги при общи условия

Ищецът основава вземането си именно на възникнали с наследодателката на ответницата облигационни правоотношения по договор за доставяне на В и К услуги при общи условия и настъпило след нейната смърт наследствено правоприемство, по силата на което ответницата е придобила качеството „потребител“, а особеният представител на ответницата оспорва, че наследодателката е била собственик на имота, съответно и че ответницата е собственик на имота.

Съгласно разпоредбата на §1, т. 2, б. „б“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, а и според чл. 2, ал. 1, т. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са „юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост“, за които се предоставят В и К услуги.

Т. е. за основателността на предявения иск ищецът следваше да докаже 1/ че 3 наследодателката е била собственик на процесния имот; 2/ че е била единствен собственик и 3/ че ответницата е неин единствен наследник.

От посочените факти ищецът е доказал само третия, а първите два останаха недоказани. С молба вх. № 7937/08.04.2026 г. ищецът бе заявил искане за издаване на съдебно удостоверение, с което да се снабди с договор за покупко – продажба от 17.03.1979 г., описан в удостоверението от Община Враца – отдел „Местни данъци и такси“. В проведеното на 15.04.2026 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца се отказа от това доказателствено искане и заяви, че няма други искания.

Единствените доказателства са удостоверение за наследници изх. № 456/24.03.2026 г. и Удостоверение, издадено от Община Враца – отдел „Местни данъци и такси“. От първото е видно, че наследодателката М. Н. Ц. е починала на 06.05.2023 г., а неин единствен наследник по закон е ответницата Л. Ц. И. – нейна дъщеря.

От второто удостоверение се установява, че за целите на данъчното облагане ответницата е декларирала имота като свой и като основание е посочила „договор от 17.03.1979 г.“, а данните с актуални към 31.03.2026 г. От удостоверението по никакъв начин не се установява нито на коя дата го е декларирала /може да е след исковия период и дори след образуване на настоящото производство/, нито може да се направи извод относно собствеността на наследодателката М. Н. Ц. върху имота. Не се установява какъв е този договор от 17.03.1979 г. – вид, страни, каква сделка обективира и какъв факт би могъл да докаже по делото. Освен това удостоверението отразява единствено декларираното от лицето /волеизявлението, че счита имота за свой/, но не доказва собственически права, за установяването на които са необходими надлежно съставени документи за собственост.

Въпреки дадените му с доклада изрични указания, ищцовото дружество не положи необходимите процесуални усилия, за да докаже иска си. По никакъв начин не е доказано наследодателката да е била собственик на имота. Не може да се установи, че наследодателката е била собственик и по водената на нейно име партида при ищцовото дружество, нито от съставените фактури за доставени В и К услуги.

Тъй като искът се основава на твърдения за наличие на облигационна връзка между нея и ищцовото дружество, то собствеността е първия елемент от фактическия състав, който следва да бъде доказан, при пълно и главно доказване. Такова пълно и главно доказване не е проведено. След като ищецът не е доказал всички факти, за които носи доказателствената тежест, то искът няма как да бъде уважен и същият следва да бъде отхвърлен.

С оглед всичко гореизложено, искът с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ, предявен против Л. Ц. И., ЕГН **********, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

4

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възниква за ответницата. Същата не претендира и не е представила доказателства да е сторила такива, поради които и разноски не й се дължат.

При горните съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.

Враца, ЕИК 816090199, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „А.

Стамболийски“ № 2, против Л. Ц. И., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 173,43 евро, представляваща стойността на доставените и неплатени ВиК услуги за периода от 17.04.2024 г. до 22.05.2024 г. за имот, находящ се на адрес: ********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

5