Решение № 412 от 26.02.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. Бургас, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20242120103022 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК ......................, със седалище и адрес на управление ...................................., представлявано от всеки двама измежду С. Н. Н., Я. К. Ч. и Н.М.Л., пълномощник юрисконсулт И.Т.Т., срещу С. С. М. с ЕГН **********, с адрес:

.................................., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца за сумата от 532,50 лв., от която: сумата от 406,47 лева - главница по договор за потребителски кредит Профи кредит № .......................... от 12.12.2022 г., сумата от 57,296 лева - договорна лихва, начислена за периода от 15.05.2023г. до 15.11.2023г, сумата от 68,77 лева - лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 16.01.2023г. до 15.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 406,47 лева, начиная от 28.02.2024 год. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 1330/2024 г. на БРС, както и кумулативно съединен осъдителен иск срещу ответника за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 151,48 лева - представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга “Фаст”, дължимо до 15.11.2023г. по договор за потребителски кредит Профи кредит № .......................... от 12.12.2022 г., както и сумата от 229,08 лева - неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга “Флекси”, дължимо до 15.11.2023г., ведно със законната лихва върху всяка от двете главници считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се излагат твърдения за това, че на 12.12.2022г. е бил сключен 1 между страните договор за потребителски кредит № .........................., по силата на който длъжникът е следвало да върне предоставената в заем парична сума от 600 лв., която е била преведена от кредитора чрез паричен превод към Easy Pay, ведно с уговореното договорно възнаграждение, съгласно погасителен план за срок от 11 месеца, с месечна вноска в размер на 120,80 лева с падежна дата 15-то число. Длъжникът не е изпълнил поетите задължения по договора, като е преустановил плащанията на погасителните вноски и е изпаднал в забава.

Ответникът е направил плащания по договора в общ размер от 485,71 лева, с които са погасени четири пълни месечни погасителни вноски и 1,24 лв. от петата вноска, както и частично лихвите, начислени поради забавеното плащане на вноските. Отделно от това длъжникът е закупил и пакет от допълнителни услуги към договора, които касаят приоритетното разглеждане на искането за отпускане на кредит. Услугата „Фаст“ касае приоритетното разглеждане на искането за отпускане на кредит, като по твърдения на ищеца ответникът се е възползвал от нея. Услугата „Флекси“ включва отлагане на определен брой погасителни вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски и смяна на падежната дата на вноските, като по твърдения на ищеца ответникът не се е възползвал от тези допълнителни услуги. Услугите са били предоставени на длъжника, но тяхната цена е останала незаплатена. В исковата молба се излага още, че тъй като подаденото заявление по чл. 410 ГПК е било отхвърлено от съда в частта, в която са претендирани възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ и Флекси“, както и за такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 30 лева и в размер на 200 лева, се иска осъждане на длъжника да заплати възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ и Флекси“. По отношение на претендираните такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 30 лева и в размер на 200 лева, ищецът се отказва да претендира изпълнението им. Ангажирани са писмени доказателства.

В предоставения срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от процесуалния представител на ответника, с който задълженията се оспорват като недължими, поради недействителността на договора за кредит. Счита се, че договорът е нищожен и поради липса на съгласие, тъй като не е подписан от ответника и имената му не са изписани собственоръчно от него. Твърди се, че ответникът е със 100% трайна неработоспособност, вследствие прекаран масивен мозъчен инсулт, дясната му страна е парализирана и не е в състояние да се подпише и да изпише трите си имена. Излага се, че уговорената в договора възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, с което се накърняват добрите нрави. Посочва се, че уговореното заплащане на възнаграждението за допълнителни услуги се явява скрит добавък към възнаградителната лихва и като такова следва да бъде включено в годишния процент на разходите. Твърди се, че в настоящият случай това не е направено, поради което се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се нарушават разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Сочи се, че договорът за кредит е изцяло недействителен, поради описаните нарушения, затова потребителят дължи само чистата стойност, без да дължи лихва или други разходи по кредита. На следващо място се релевира възражение за обявяване за нищожен на процесния договор за кредит, тъй като клаузите, с които се уговаря заплащане на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ 2 противоречат на добрите нрави и ги накърняват по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, а също така са уговорени и в противоречие с чл. 10а, ал.2 и ал. 4 ЗПК, съгласно които кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79 ал., 1 във вр. чл. 240 ЗЗД - по отношение на претендираните главница и чл. 86 ал.1 ЗЗД по отношение на претендираната лихва за забава.

По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 1330/2024 г. по описа на БРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за дължимата по договора за кредит главница и договорна лихва, както и за претендираната в настоящото производство лихва за забава. С възражение, подадено в срок, ответникът е оспорил дължимостта на сумите. Също така, с разпореждане от 05.03.2024г. е било отхвърлено подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, в частта относно сумата от 151,48 лева - главница за неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, сумата от 229,08 лв. - главница за неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси, сумата от 30 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 30.05.2023г. и сумата от 200 лв. - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит.

С оглед изложеното и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК съдът намира предявените искове за допустими.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С договор за потребителски кредит № .........................., сключен между страните на 12.12.2022 г., същите са постигнали съгласие за предоставяне на кредит в размер на 600 лв., за срок от 11 месеца, с месечна погасителна вноска от 66,25 лв., при годишен процент на разходите от 48.55 % и годишен лихвен процент от 40.90 %. Съгласно така постигнатите уговорки дължимата сума по кредита е в размер на 728,73 лв. Видно от представения договор за потребителски кредит и общите условия към него, страните са уговорили предоставянето на пакет от допълнителни услуги от кредитора - Фаст - приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит /т. 15.1 от ОУ/ и Флекси – право да променя едностранно погасителния си план /т. 15.2 от ОУ/. Към договора за кредит е приложен и подписан от страните погасителен план, който включва плащане както по договора за кредит, така и по т.нар. допълнителни услуги. Уговорено е заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 240 лв., а на „Флекси“ в размер на 360 лв., като се дължи и допълнителна месечна погасителна вноска от 54,55 лв., дължима заедно с вноската по кредита. При това общите плащания по договора възлизат на 1328,73 лв., като месечна погасителна вноска възлиза на 120,80 лв. Падежът на първата вноска е на 15.01.2023 г., а на последната такава на 15.11.2023 г.

3

Сумата от предоставения заем в размер на 600 лв. е преведена на ответника чрез паричен превод към EasyPay, съгласно разписка на 12.12.2022 г. От извлечение по сметка, представена по делото, се установява, че ответникът е извършил плащания в размер на 484,44 лв., като последното плащане, извършено на 25.04.2023г. в размер на 1,24 лв. е погасило частично вноска № 5 от погасителния план към договора за кредит, с падеж 15.05.2023г.

По делото е прието заключението на в.л. Б. по допуснатата съдебно – икономическа експертиза, от която се установява, че ако към годишният процент на разходите се добавят възнагражденията за допълнителните услуги Фаст и Флекси, то неговият размер би бил 514,14%. Също така вещото лице е установило, че по договора за кредит от ответника е платена сума в размер на 484,44 лв., която е погасила вноски с падежи 15.01.2023г., 15.02.2023г., 15.03.2023г., 15.04.2023г. и частично погасяване на договорна лихва в размер на 1,24 лв. по погасителна вноска с падеж 15.05.2023г.

При тези факти, съдът приема, че от представения от ищеца договор за потребителски кредит по делото е установено възникването на валидно облигационно правоотношение между страните с твърдените от ищеца параметри. Видно от ангажираните писмени доказателства, кредиторът е изпълнил основното си, произтичащо от договора задължение да предостави на кредитополучателя уговорения кредит, като същият е усвоен чрез превод към EasyPay на 12.12.2022г. С усвояване на сумата по кредита за ответника е възникнало задължението да върне главницата, както и да заплати дължимата възнаградителна лихва при уговорения лихвен процент. За пълнота следва да се посочи, че съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за липса на съгласие по отношение на параметрите на процесния договор, както и че същият не носи подписа на ответника, тъй като видно от заключението на съдебно - икономическата експертиза, което съдът изцяло кредитира като обективно и безпристрастно изготвено от лице с нужните специални познания и като неоспорено от страните, ответникът е извършвал плащания по договора, с което на практика се е съгласил със съществуването на договора и условията по него и ги изпълнява.

По отношение наведените от страна на процесуалния представител на ответника възражения, съдът намира следното:

В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/.

Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В императивните изисквания на чл. 11, ал. 1 ЗПК е установено съдържанието на договора, като съгласно т. 10 следва да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

В настоящия договор тези изисквания са спазени, като е посочен размерът на кредита - 600 4 лв., за срок от 11 месеца, с месечна погасителна вноска от 66,25 лв., при годишен процент на разходите от 48.55 % и годишен лихвен процент от 40.90 %, лихвен процент на ден от 0,11% и дължима сума по кредита – 728,73 лв.