Решение № 16 от 02.02.2026, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Административно наказателно дело 852/2025
- Вид
- Решение № 16
- Подписан
- 02.02.2026
- В сила
- 20.02.2026
- Състав
- Добринка Димчева Кирева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.11,ал.2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.179,ал.2,пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 16 гр. Свиленград, 02.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20255620200852 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0351-000620 от 20.10.2025 година на Началник Група към ОДМВР – Хасково, РУ – Свиленград с което на Х. А. Х. с ЕГН ********** от град ************, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено на основание чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200 лв. (102,26евро).
Жалбоподателят Х. А. Х. в законно предвиденият срок обжалва горе цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно,поради което моли съда да го отмени.
Претендира присъждане в полза на адвоката,направените по делото разноски на основание чл.38 от ЗАдв.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят, не се явява. От пълномощника му адвокат Е. М., е постъпило писмено становище в което пледира за отмяна на обжалваното НП, като излага подробни съображения за недоказаност и несъставомерност на вмененото нарушение на жалбоподателя.
Отделно от това намира,че липсвало ясно и точно описание на нарушението,което нарушавало правото на наказаното лице да разбере в какво точно е обвинен за да организира адекватно защитата си.
Административнонаказващият орган АНО (въззиваемата страна) Началник Група към ОДМВР – Хасково, РУ – Свиленград , редовно призовани, не изпращат представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
1
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
Н а 20.08.2025 година, св.Б. П. Б. и св.И. А. И. /полицейски служители при РУ Свиленград/ по разпореждане на ОД във връзка с настъпило ПТП, пред дом №*** в село ************ , общ.Свиленград,обл.Хасково, отишли на място, където констатирали,че жалбоподателя ,в качеството му на водач на МПС- лек автомобил марка БМВ Х5 с рег. № РВ ************ ТТ , управлявал процесното МПС,като при възникнала опасност на пътното платно от внезапно пресичащо пътното платно домашно животно-кон ,не могъл да намали скоростта или да спре,вследствие на което го блъснал.
Жалбоподателят бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен №ARDN 0088, който отчел 0,00 промила.
За така настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП №1847437 от 20.08.2025г. в 22,20г. от св.Б. в присъствието на жалбоподателя .
По случая била изготвена и докладна от св.Б..
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Б. П. Б. – Младши автоконтрольор, в звено „Пътен контрол”, група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, съставил на същата дата /20.08.2025г./против жалбоподателя и в негово присъствие АУАН серия GA № 3863367.
Последното процесуално действие извърш ил и с участието на свидетеля И. А. И..
В изготвения АУАН актосъставителят изложил описание на фактическото нарушение, както и на обстоятелствата по извършването и открИ.ето му.
А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, която вписва за нарушена.
АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя, който сочи че няма възражения против констатациите.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН и след получаване на образуваната с него преписка, АНО е издал процесното НП.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и е наложил на жалбоподателя съответно административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв./102,26евро/.
НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 22.10.2025 година, 2 видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –датирана и подписана лично от нарушителя. В този смисъл са и данните, съдържащи се в Справката за нарушител/водач. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Видно от Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
Приложени са и Картон на НП, справки относно собствеността на процесния лек автомобил , докладна и Справка за нарушител /водач.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на св.Б. П. Б. и св.И. А. И. така също и от приетите писмени доказателства – Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач, Картон на НП, справки относно собствеността на процесния лек автомобил, докладна , протокол за настъпило П Т П и писма ,последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелите Б. П. Б. и И. А. И., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН/ що се отнася до актосъставителя /. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково / касателно за - св.Б. П. Б. и св.И. А. И. /, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикрИ.е на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелствата 3 изложени в НП и АУАН .
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства – Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач, Картон на НП, справки относно собствеността на процесния лек автомобил, докладна , протокол за настъпило ПТП и писма се потвърждават фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от информацията, съдържаща се в Писмо с рег.№ 3510007888 от 31.10.2025 година на РУ - Свиленград, поради което производството не подлежи на прекратяване в тази част поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.
Преценена по същество, съдът намира подадената жалба за основателна.
Нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП /действала към датата на твърдяното нарушение-20.08.2025г./задължава водачите на пътни превозни средства (ППС) при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и намалят скоростта и /изречение второ/ в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Цитираната разпоредба индициращи на два вида опасности. Едната, очертана в изр. 1 на е свързана с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и моторното средство, с осветеността на пътния участък, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, за която водачите са информирани предварително, било защото 4 тя е съществувала още при потеглянето, било защото е очаквана, поради сигнализация с технически средства или като резултат от естествени процеси в развитието на действителното положение на нещата. Това предполага възможността при коментираната ситуация управляващите моторни превозни средства да преценят скоростта си и дали да продължат движението си.
Другата опасност, винаги внезапна и непредвидима за водачите на автомобили е посочена в изр. 2, и позволява избора- да намалят скоростта или да спрат превозното средство в случаите, когато обстоятелствата го налагат.
Визираното задължение е в зависимост от момента на възникване на опасността за движението и обективните дадености, позволяващи субективно възприемане, при които следва да бъде формирано правомерното поведение на водача на превозното средство.
Изискването за съобразяване на скоростта цели да обезпечи възможността на водача да спре пред всяко предвидимо препятствие, т. е. следва да е налице възможност за субекта на задължението да управлява МПС със скорост, която му позволява да спре пред всяко обективно предвидимо препятствие съобразно конкретната пътно-транспортна обстановка.
При този вид нарушение е без значение с каква скорост се е движил водачът.Конкретната скорост, с която се движи автомобилът, е от значение при извършване на нарушение, свързано с превишаване на скоростта, и оттук необходимостта да се посочи скоростта на движение, за да се прецени дали същата превишава максимално допустимата за този участък.
Сред задължителните реквизити на АУАН и НП е описанието на нарушението. То следва да е сторено от актосъставителя и наказващия по такъв начин, че пълно, точно и ясно се посочат всички съставомерни от обективна и субективна страна признаци на деянието, т.е. подробно да се индивидуализира осъщественото от нарушителя противоправно деяние в съответствие със съвкупността от признаци, характеризиращи нарушението като такова. Това изискване към съдържанието на АУАН и НП е свързано с гарантиране правото на защита на нарушителя - да даде възможност на последния да узнае всички съставомерни признаци на деянието, за което му е наложено административно наказание, като същевременно по този начин се определя и предмета на доказване по делото.