Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1567 от 04.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 3894/2026
Вид
Решение № 1567
Подписан
04.05.2026
Състав
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА ЦЕПОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.150 · Закон за движението по пътищата
  • чл.150а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 151а · Закон за движението по пътищата
  • чл.177 ал.1 т.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1567 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20261110203894 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Я. В. Я. срещу наказателно постановление /НП/ № ***************************г., издадено от началник група в О”ПП”-СДВР, с което на Я. В. Я. е наложено административно наказание глоба в размер на 153.39 евро на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП за нарушениена чл.150 ЗДвП. НП се атакува като незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание, в което съдът е приключил съдебното следствие, жалбоподателят, редовно призован, се явява. Той поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от съда да отмени издаденото наказателно постановление като сочи, че към датата на твърдяното нарушение е притежавал валидно СУМПС.

Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрк. К.. Тя оспорва жалбата и доводите в нея. Иска от съда да потвърди издаденото наказателно постановление.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за 1 установено от фактическа страна следното:

На 12.11.2025г. свидетелят К. Б., съставил но жалбоподателя Я. АУАН, за това че на същата дата в гр. София, ул. „Генерал Гурко“ пред № 35 при извършена полицейска проверка било установено, че Я. управлява МПС с посока на движение от бул. „Васил Левски” с посока към бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ без валидно СУМПС. Нарушението било квалифцирано като такова по чл. 150 ЗДвП.

Актът бил връчен на водача на същата дата.

Въз основа на издадения АУАН било издадено и НП, в което административно – наказващият орган посочил, че издава същото за нарушение на чл.150 от ЗДвП, за това, че водачът управлява превозното средство, без валидно СУМПС. С наказателното постановление на жалбоподателя за това административно нарушение по ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 153.39 евро.

Съгласно приложената към приетите материали по делото заповед на министъра на вътрешните работи-актът е издаден от лице, имащо съответните правомощия.

Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на св.Бабечки, както и въз основа на писмените доказателства, приобщени към материалите по делото, а именно – АУАН, справка-извлечение за нарушения и наложени наказания по ЗДвП, заповед на министъра на вътрешните работи, справка и заповед за налагане на принудителна административна мярка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения за това срок, срещу акт, подлежащ на контрол пред съда по осъществения процесуален ред. АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно приетата по делото като писмено доказателство заповед, издадена от министъра на вътрешните работи.

Разгледана по същество тя е основателна.

След служебна проверка на законосъобразността на НП съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати 2 съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя.

В акта са изложени твърдения относно това, че в хода на извършената полицейска проверка водачът на МПС е без валидно СУМПС. Това твърдение на описани фактически параметри не се установява от събраните в производството даказателства. Към материалите по делото е приобщено копие на издадено СУМПС от Кралство Испания валидно от 23.10.2025г..

Следователно към датата на осъществяване на проверката лицето е било правоспособен водач.

Разпоредбата на чл. 150 ЗДвП, посочена като нарушена в АУАН и последвалото го НП предвижда „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач..“. Съгласно текстът на чл.150а ЗДвП „ За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, ..“. Тази правна норма не е сред посочените в съставените АУАН и последвалото го НП. Нещо повече съгласно текстът на чл. 151а ЗДвП „Лицата, притежаващи свидетелство за управление, издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, могат да управляват моторно превозно средство на територията на Република България при спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория, определени в чл. 151.“. Следователно административнонаказаващият орган е бил длъжен да установи, че в процесната хипотеза водачът е правоспособен водач, а не да ангажира административнонаказателната му отговорност, тъй като такова нарушение, при тези описани факти и правна квалификация, водачът не е извършил. В хипотеза, при която не е било представено СУМПС в хода на проверката, то отговорност следва да се реализира за друго нарушение, на друго правно основание. В случая административният орган не твърди, водачът да не е представил СУМПС, а да е неправоспособен водач, доколкото сочи нарушение на чл. 150 ЗДвП. Същевременно доказателствата сочат Я. да е бил правоспособен водач.

В този смисъл издаденото наказателно постановление следва да бъде 3 отменено като неправилно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, Софийски районен съд:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № ************************г., издадено от началник група в О”ПП”-СДВР, с което на Я. В. Я. е наложено административно наказание глоба в размер на 153.39 евро на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП за нарушениена чл.150 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4