Решение № 119 от 25.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Пловдив, 25.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20245330205233 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № 1100126758, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на Омникар Ауто ООД, ЕИК ********* , е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал.

6 вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3 вр. чл. 187а, ал. 1 и ал. 3 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (обжалваният ЕФ е връчен на 12.09.2024г., а жалбата е подадена на 18.09.2024г.) от процесуално легитимирана страна – лице, срещу което е издаден електронният 1 фиш, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 14.07.2020 г. в 19,15 часа е установено нарушение, с ППС лек автомобил Рено Каджар, рег. № ****, с обща техническа допустима максимална маса 2139, брой оси 2, категория ППС: Евро 6D, в община Марица, по път А-1, км.118+599, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, от ЗП . Посочено е, че нарушението е установено с устройство № 20051, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-1, км. 118+599.

Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 139, ал. 5 и ал. 6 вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и е отразено, че на основание чл. 187а, ал. 1 и ал. 3 от ЗДвП на дружеството-жалбоподател се налага имуществена санкция от 300 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на представените по делото писмени доказателства. От справката за собственост се установява, че вписан ползвател на процесното ППС с рег.

№ **** е дружеството-жалбоподател. От представените статични изображения се установява движението на процесното МПС в процесния участък. От Становище от отдел УИСИ се установява, че процесното МПС не е имало валидна електронна винетка. От страна на жалбоподателя не се представят доказателства, които да установяват валидното заплащане на винетна такса за процесния автомобил за дата 14.07.2020г. Отделно от това мястото на нарушението е коректно описано с точно посочен километър от автомагистрала.

По отношение на възражението, че законодателят е предвидил единствено налагане на наказание „глоба“ за процесното нарушение, съдът намира същото за неоснователно, доколкото в чл. 187а от ЗДвП изрично е предвидена възможността за налагане на наказание „имуществена санкция“ в случаите, когато собственик или ползвател се явява юридическо лице.

Направената привръзка с чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е в смисъл да се отграничи нарушението с тези по чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП.

2

При анализа от правна страна обаче, съдът установи, че нарушението е погасено по давност.

В Тълкувателно Постановление № 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се приема, че „разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК“. Пак в мотивите на тълкувателното решение, макар и да е коментирана от една страна единствено липсата в ЗАНН на уредбата за абсолютната преследвателна давност по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, следва изрично да се посочи, че е упоменато, че „приемането на обратната теза, а именно – че институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава не намира приложение при наказателно преследване за административни нарушения, ще доведе като краен резултат до неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява административното нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквото е престъплението.“, тоест тълкувателното решение визира целият институт на погасителната давност, а не само абсолютната такава. Отделно от това, в ЗАНН липсва каквато и да е уредба на давностни срокове по отношение на електронните фишове, като трайно прието е в доктрината и в съдебната практика, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН се явяват неприложими в производствата по налагане на наказания с такива държавнически актове. Поради това и няма съмнение, че тази празнота следва да се запълни именно с приложението на института на обикновената и абсолютната погасителна давност, предвидени съответно в чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 от НК – така и Решение № 1166 от 23.11.2023 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1571/2023 г.

Трайно установено положение, както в теорията, така и в практиката , е, че преследвателната погасителна давност ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административно наказателната отговорност на дадено лице. Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението- чл. 80, ал.3 НК и тече до реализиране на наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Преследвателната давност бива два вида: обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко 3 действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност- чл.

81, ал.2 НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност-чл. 81, ал.3 НК.

Така, постановките на цитираното Тълкувателно Постановление №1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС, което е задължително при прилагането на закона на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, предполага прилагането на института на обикновената давност и в административнонаказателното правораздаване. Доколкото обикновената преследвателна давност на наказанието „имуществена санкция“ съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е в размер на 3 години, то същата в настоящия случай се явява изтекла към момента на връчване на електронния фиш.

В случая се установява, че деянието е извършено на 14.07.2020г., на която дата е бил издаден и електронният фиш. Впоследствие обаче, не са били предприети в 3-годишен срок каквито и да е действия, които да са свързани със спиране или прекъсване на давността. Поради това и давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК ще се яви изтекла на 14.07.2023г. При така посоченото, обикновената давност още към датата на връчване на обжалвания ЕФ и към датата на подаване на жалбата вече ще е била изтекла.

Отделно от това, в случая се явява изтекла и абсолютната преследвателна давност. В процесния случай, нарушението е посочено да е извършено на 14.07.2020г. Поради това и абсолютната преследвателна давност е следвало да изтече на 14.01.2025г., т.е. същата към момента се явява изтекла.

Съгласно задължителните указания на ППВС № 10 от 28.09.1973г. по н. д. № 9/1973г. съдилищата са длъжни да следят служебно за изтичане на давностните срокове в административнонаказателния процес.

Следва да се посочи и че целта на института на давността в административно-наказателното производство не съставлява просто една формална проверка, която следва да се извършва от органите на властта, нито е санкция за бездействието на съответния орган. Основната идея на всяка една наказателна система е налагането на съответно наказание да се извършва с 4 определена цел. В административнонаказателния процес, целите на налаганите наказания са посочени в чл. 12 от ЗАНН и са да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани. С оглед изминалия дълъг период от време, наложеното наказание намалява ефективността от държавна реакция против нарушението, като е възможно към момента на влизане в сила на властническия акт нарушителят да се е поправил и превъзпитал под въздействието на други фактори. При това положение, наложеното наказание след толкова дълъг период от време се явява загубило своя социален и правен смисъл, доколкото не може да изпълни основната си цел, а именно – да поправи и превъзпита нарушителя.

С оглед на изложеното, процесният електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв, същият следва да се отмени.

По разноските:

С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е представен договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е било уговорено и заплатено в брой възнаграждение в размер от 400 лв.

Същото не се явява прекомерно, доколкото не надвишава предвидения в чл.

18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения минимален размер за вънаграждение за защита от адвокат в конкретния случай, поради което и възражението на въззиваемата страна за прекомерност на хонорара се явява неоснователно.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н.с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № 1100126758, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Омникар Ауто“ ООД, ЕИК ********* , е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение на чл. 139, 5 ал. 5 и ал. 6 вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3 вр. чл. 187а, ал. 1 и ал. 3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Омникар Ауто“ ООД, ЕИК ********* сума в размер на 400 лв., представляваща сторени в хода на производството пред РС-Пловдив разноски за адвокатско представителство.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6