Решение № 5535 от 19.06.2024, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5535

Пловдив, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXXI Тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

СТОИЛ БОТЕВ

Членове:

МАРИАНА МИХАЙЛОВА

ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

При секретар СЪБИНА СТОЙКОВА и с участието на прокурора МИРОСЛАВ ЕМИЛОВ ЙОСИФОВ като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ административно дело № 20247180700668 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на И. К. И. чрез адв. А. К. против Решение № 2412/22.12.2023г. постановено по АД № 2147/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив в частта му с която е отхвърлен иска на жалбоподателя срещу ГДИН за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 01.10.2022 г. до 24.08.2023 г. вкл., за сумата над 220,61 лева до пълния предявен размер от 3 000 лв ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба – 24.08.2023г. до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят обжалва Решението с оплаквания за нарушение на материалния закон, както и поради това че първостепенният съд е присъдил обезщетение, което не кореспондира на действително претърпените вреди при престоя на ищеца в Затвора – Пловдив. Изложено е оплакване, че неправилно решаващият съд е приел, че касаторът е търпял неимуществени вреди само за период от 47 дни от заявения исков период – 01.10.2022г. до 24.08.2023г., както и че необосновано било прието, че жалбоподателят е търпял само едно нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, което се състояло в липсата на достатъчно жилищна площ. Счита, че в хода на първоинстанционното производство са доказани и останалите твърдени нарушения на чл. 3 ЗИНЗС от страна на ГДИН, респ. ГДИН не е опровергала твърденията чрез ангажиране на съответните доказателствени средства затова.

Изложено е оплакване, че неправилно не са кредитирани показанията на разпитания по делото свидетел.

Твърди се, че е нарушение на чл. 20, ал.2 ППЗИНЗС – в стаите в които жалбоподателят е пребивавал за исковия период е липсвала достатъчно слънчева светлина, тъй като не са отговаряли на предвидените стандарти в чл. 113 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, а именно: стаите и кухните трябва да има пряко странично осветление като площта на отворите е най малко 1/6 от площта на дневните и 1/7 от площта на спалните, детските стаи, кабинетите и кухните за което е била и регистрирана в ЕСПЧ жалба вх. № 34696/2023 Bekirski v. Bulgaria.

Иска се отмяна на Решението в обжалваната му част и вместо него постановяването на ново Решение с което исковата претенция да бъде уважена в цялост.

В о.с.з жалбоподателят не се явява с молба вх. № 8759/21.05.2024г. поддържа изцяло касационната жалба.

С отговор вх. № 3042/16.02.2024г. ответник ГДИН чрез юрк. Ч. оспорва касационната жалба като счита, че същата е неоснователна, а Решението в обжалваната му част обосновано и справедливо, кореспондиращо със събраните и приети от съда доказателства.

В о.с.з ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – прокурор Й. дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да се остави в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред АС Пловдив е образувано и се е развило по искова молба от И. К. И. чрез адв. А. К. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 3000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснение, главоболие, респираторни заболявания, психологичен дискомфорт за периода при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в периода от 01.10.2022г. до 24.08.2023г. в Затвора [населено място], ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба – 24.08.2023г. в съда до окончателното изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е бил: настанен в затворнически килии, в които нетната площ не е надвишавала 3 кв.м като не е имало достатъчно жизнено пространство; липсвала е вентилация и достатъчно свеж въздух; тоалетната в килията е била в много тежко състояние, липсвало уединение тъй като ищецът оставил видим за останалите затворници в килията; състоянието на банята било лошо, затворниците се налагало да се къпят по 30-40 човека като се изчаквали взаимно, което само по себе си било унизително, от душовете течала или ледено студена вода или гореща. Налагало се затворниците като отиват към помещението за къпане да преминават през открита площ наречена „карето“ само по хавлия, което през зимния период водело до чести заболявания водата била с лоша качество и негодна за пиене; нарушен бил чл. 20, ал.2 от ППЗИНЗС – в стаите в които жалбоподателят е пребивавал за исковия период е липсвала достатъчно слънчева светлина, тъй като не са отговаряли на предвидените стандарти в чл. 113 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, а именно: стаите и кухните трябва да има пряко странично осветление като площта на отворите е най малко 1/6 от площта на дневните и 1/7 от площта на спалните, детските стаи, кабинетите и кухните липсвала изолация на външните и вътрешните стени на Затвора в резултат на което отоплението било много трудно и през зимата ищецът не можел да заспи от студ като не му били предоставяни допълнителни завивки, въпреки молбите му към затворническата администрация; спалното и постелъчно бельо се сменяли изключително рядко, което създавало предпоставки за развъждането на насекоми, дървеници и бълхи в леглата на затворниците; не се раздавали препарати за почистване на тоалетните и спалните помещения; не е била водена никаква индивидуална и корекционна работа, което е довело до поведенческа и личностова криза; липсвала достатъчна мебелировка като шкафове за бельо и посуда, мебелите били изпочупени и изтърбушени

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, съобразно приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните, е направил своите правни изводи.

С решението си по делото административният съд е осъдил ГД „ИН“ София да заплати на ищеца сумата от 220,61 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора [населено място] за периодите от 01.02.2023г. до 19.03.2023г. както и за дните 22 и 23.03.2023г. или общо 47 дни за нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, което се състои в неосигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв.м тъй като за тези периоди не е представена справка за обитаваното помещение, квадратура и брой настанени лишени от свобода.

За периода от 01.10.2022г. до 15.12.2022г. вкл. е прието, че ищецът не е пребивавал Затвора – Пловдив, аналогично за периода и за дните 20.03.2023г. и 21.03.2023г. когато ищецът е бил настанен в Затвора – Смолян, респ. за останалите периоди от исковата претенция първостепенният съд е приел, че оплакванията за неосигуряване на минимална жилищна площ са неоснователни тъй като от приетите справки не се установявало такова обстоятелство.

Не са кредитирани показанията на разпитания по делото св. Г. И. в цялост тъй като съдът е приел, че му е служебно известно, че е водил дело с правно основание по чл. 284 от ЗИНЗС против ГДИН със сходни твърдения на оплакванията на ищеца, поради което за него е налице личен интерес да твърди конкретни обстоятелства, както и по делото са налице писмени доказателства за обстоятелствата, които следва да се доказват по този начин. Показанията на свидетеля са кредитирани само в частта, в която кореспондират на останалите писмени доказателства, предвид разпоредбите на чл.164 и чл.172 от ГПК.

Прието е също така, че всички оплаквания освен оплакването за пренаселеност, при това само за част от периода посочен по-горе, са или оборени от представените доказателства от страна на затворническата администрация, или за същите ищецът не е поискал събиране на други доказателства, освен разпита на посочения лично заинтересован свидетел, поради което останалите претенции съдът е намерил за неоснователни, тъй като не се установява да са налице бездействия на администрацията във връзка с останалите направени оплаквания.

При определяне размера на дължимото обезщетение първостепенният съд е съобразил насоките в практиката на ЕСПЧ за справедлива база за размера на обезщетението. При съобразяването на сочената практика и на жизнения стандарт за страната е било прието по аргумент от §1 т.1 от ДР на Закона за социално подпомагане, че нивото на основни жизнени потребности следва да е съразмерно на нивото на социално-икономическото развитие на страната, което на свой ред отразява жизнения стандарт. При това положение, доколкото минималната работна заплата като статистически показател е общоприет и за отразяване на жизнения стандарт е било прието, че по–ниският жизнен стандарт в България оправдава и базисното справедливо обезщетение за лоши условия в местата за лишаване от свобода да бъде в размер до 60 % (2.4 евро на ден) от минимално установените 4 евро на ден съобразно жизнения стандарт в Унгария, така, както е прието в практиката на ЕСПЧ. При това положение за времето, през което е констатирано нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в липса на достатъчно жилищна площ, съдът е определил обезщетение в размер на общо 220, 61 лв., ведно със съответната законна лихва от датата на подаване на исковата молба, изчислено съобразно актуалната практика на ЕСПЧ и националните съдилища.

Въз основа на така приетото от фактическа и правна страна първостепенният съд е уважил претенцията за сумата до 220.61 лева като я отхвърлил над тази сума до пълния претендиран размер от 3000 лева като неоснователна и недоказана.

Фактическите и правни изводи на контролирания съд са правилни, законосъобразни и обосновани.

Правилно е отчетено обстоятелството, че за периода от 01.10.2022г. до 15.12.2022г. жалбоподателят въобще не е бил в Затвора – Пловдив и предвид липсата на изменение на исковата молба по реда на чл. 214 ГПК вр. с чл. 144 АПК съдът няма правомощие в разрез с диспозитивното начало да присъжда обезщетение за твърдения, които липсват или които не кореспондират на събрания доказателствен материал.

За периода от 16.12.2022г. до 31.01.2023г., когато ищецът е пребивавал в Затвора – Пловдив и е бил настанен в стая № 50 максималният брой лишени от свобода е достигал 6, а квадратурата на стаята видно от справката на л.62 от първоинстанционното дело е била 28.70 кв.м или площта за обитаване от ищеца е била не по-малко от 4,78 кв.м с което изискването на ЕКПЧОС и ЕСПЧ за жилищна площ от поне 4 кв.м е спазено;

За периодът от 24.03.2023г. до 30.06.2023г. когато ищецът е освободен от Затвора – Пловдив същият е бил настанен в стая № 12 като през различните периоди максималния брой лишени от свобода е бил 10 души, а площта на стаята е 41.65 кв.м отново съгласно справка на л. 23 от първоинстанционното дело. Следователно, за тези периоди също не се установява пренаселеност и неспазване на минимално изискуемата жилищна площ, която трябва да има всеки лишен от свобода включително и жалбоподателя.

За периода след 30.06.2023г. до датата на подаването на исковата молба – 24.08.2023г. жалбоподателят въобще не е бил в пенитенциарно заведение тъй като е освободен от Затвора – Пловдив поради което и правилно първостепенният съд е отхвърлил претенцията за този период.

Ето и защо първото оплакване в касационната жалба се отхвърля като неоснователно, тъй като правилно е определен период от 47 дни в който жалбоподателят е пребивавал в Затвора – Пловдив в помещение, за което не е било установено каква е площта му и какъв брой лишени от свобода са били настанени в него, респ. тези факти са били в тежест на ответника, който не е изпълнил задължението си да представи писмени доказателства за тях с оглед на което и законосъобразно съдът е приел иска за основателен за този период и в съответствие с приложимата и задължителна практика на ЕСПЧ е присъдил обезщетение в размер на 220.61 лева.