Решение № 2023 от 03.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2023 гр. София, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря МАДЛЕН М. ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20241110208157 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д. В. В. срещу Наказателно постановление /НП/ № 004635 от 19.01.2024 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на жалбоподателя, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, чл. 55, ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и чл. 45, ал. 1 от ЗПК, е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева за нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Същият оспорва фактическите констатации в акта и наказателното постановление, като твърди, че процесната такса била събирана за предоставянето на допълнителна услуга, свързана с договора за 1 финансиране и по-конкретно с дейностите по изготвяне и обработка на документи, както и анализ и проверка на кредитоспособността на лизингополучателя. В тази връзка се излагат съображения за правомерното установяване на такса за оценка на кредитоспособността на потребителите, която услуга предхождала усвояването и управлението на кредита и се различавала от тях. Отделно от това жалбоподателят счита, че е налице несъответствие на наложената санкция с целта на закона. Наказващият орган не е съобразил тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имущественото състояние на нарушителя. Като самостоятелно основание за отмяна на крайния административен акт се сочи наличие на маловажност на случая, с оглед на факта, че нарушението е първо по ред за дружеството.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата с изложените в нея доводи. В допълнение се посочва еднократния характер на събраната такса и предназначението за допълнителна услуга, свързана с лизинговия договор. Акцентира също и върху липсата на доказателства за извършването на твърдяното нарушение от страна на жалбоподателя.

Въззиваемата страна – Директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП - редовно призована за с.з., не изпраща представител.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение № 004635 от 22.11.2023 г., съставен от Е. Б. Ц. на длъжност „главен инспектор“ в РД – София в КЗП, при направена проверка на 10.10.2023 г. в Комисията за защита на потребителите в гр.София, ул.“Врабча“ № 1, ет.3 е установено следното: По повод провеждана кампания на Комисията за защита на потребителите за проверки по ЗПК и ЗЗП, от жалб.„***“ ЕООД били изискани с писмо изх.№ С- 2

03 -5794/10.10.2023 г. договори за финансов лизинг от 2023 г., както и документи относими към договорите, които следвало да бъдат представени за проверка. С протокол за проверка на документи № К 0132162/07.11.2023 г. в КЗП бил представен Договор за финансов лизинг № 100082/04.08.2023 г., сключен между „***“ ЕООД и Е. В. К..

След извършен преглед на представените от страна „***“ ЕООД с ЕИК *** документи, било констатирано, че на 04.08.2023 г. дружеството е сключило договор за финансов лизинг № 100082/04.08.2023 г. с Е. В. К., в който било предвидено заплащането на такса за одобрение в размер на 322,11 евро с ДДС. В т.2.8. от Общите условия по договора за финансов лизинг била включена „такса управление/одобрение“, която се дължала в посочения в договора за финансов лизинг размер от лизингополучателя за разглеждане на документи, преценка на кредитоспособността, изготвяне на Договора за финансов лизинг и мониторинг на плащанията по договора, като таксата за управление била еднократна за целия лизингов период. Наред с договора била представена и фактура № 0000003439/04.08.2023 г., издадена от „***“ ЕООД на Е. В. К. за заплащането на такса „одобрение“ в общ размер на 617,64 лв. без ДДС (741,17 с ДДС).

С протокол за проверка на документи № К-0132162/07.11.2023 г. от дружеството било изискано да представи в писмен вид информация относно това какви действия извършва лизингодателя във връзка с начисляване на такса управление /одобрение по Договор за финансов лизинг № 100082, съответно във връзка с издадената фактура; какви действия се извършват по оценка на кредитоспособността на потребителя; да се представят справки относно проучване на кредитоспобността на потребителя по договора; какви действия се извършват от лизингодателя във връзка с мониторинг на плащанията.

С протокол за проверка на документи № К-0132164/09.11.2023 г. дружеството представило в КЗП писмен отговор и документи. В отговора се посочвало, че дружеството събирало само и единствено такса за одобрение на кредитополучателите, тъй като били налице множество разходи по проучване на кредитоспособността на кандидатите за финансиране. Посочвало се също така, че таксата се събирала на основание чл.10а, ал.1 от ЗПК, тъй като същата представлявала допълнителна услуга, свързана с договора за финансиране.

3

Дружеството извършвало следните действия : проверка на доходите на потребителя – текущи доходи, предишни доходи и анализ на тяхната променливост; документиране на съхранение и получени документи, извършената проверка в ЦКР по отношение на сключените договори се съхранявала поне до края на договора; анализ и предотвратяване на невярна информация, изисквало се попълване на всички необходими по закон документи от потребителя и се правило преглед и анализ на предоставени лични данни, при възможност се ползвал не само ЦКР, но и други публично достъпни данни – ТР, НАП и интернет; оценка на потребителя да изпълнява задълженията си по договора, анализирали се наличия на други задължения, наличе доход, динамика в тях; други поети от потребителя задължения – ако има такива и доколко те оказват влияние на кредитоспособността на потребителя. По отношение мониторингът на плащанията били извършвани действия по текущ анализ на плащанията и предотвратяване на евентуални закъснения на потребители, за които дейности не се събирали такси от потребителите.

Извършилият проверката инспектор при КЗП приел, че оценката на кредитоспособността на потребителя е задължение на кредитора, съгласно ЗПК, преди сключването на договора за кредит и същата е част от дейността на дружеството-кредитор по предоставяне на кредита. За своите действия по отпускането на потребителския кредит (финансов лизинг) и за управление обслужването на кредита, служителите на дружеството получавали от лизингополучателя възнаградителна лихва, поради което такса за управление/одобрение не следвало да се изисква и заплаща от потребителите.

При тези фактически констатации в акта било отразено, че са нарушени изискванията на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, доколкото по своята същност изисканата и заплатена такса „одобрение“ на стойност 617,64 лв. без ДДС (741,17 с ДДС) по фактура № 0000003439/04.08.2023 г. била такава, свързана с усвояване и управление на кредита. Нарушението било извършено на 04.08.2023 г. в гр. София.

Въз основа на акта било издадено процесното Наказателно постановление № 004635 от 19.01.2024 г. от Директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към ГД „Контрол на пазара“ при Комисията за защита 4 на потребителите, с което на жалбоподателя „***“ ЕООД с ЕИК ***, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, чл. 55, ал. 2 от ЗПК и чл. 45, ал. 1 от ЗПК е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева за нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката Е. Б. Ц., които съдът намира за последователни, логични и непротиворечиви, както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Съгласно чл. 10а., ал. 1 от Закона за потребителския кредит, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

Ограничение на тази възможност е въведеното в чл. 10а, ал.2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Посочената разпоредба е императивна по своя характер, тя е с точно и ясно съдържание и представя конкретно правило за поведение, с което очертаните субекти следва да се съобразяват.

Предмет на спор в настоящия случай е претендираната от потребителя по договора за финансов лизинг такса за одобрение, и по-конкретно въпросът дали същата попада в приложното поле на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Видно от погасителния план към договора и представения първичен счетоводен документ, се касае за еднократна такса в размер на 617.64 лева без ДДС (741.17 лв. с ДДС), която е била успешно заплатена в полза на дружествотожалбоподател. Съгласно Общите условия на сключения договор, тази такса се дължи за разглеждане на документи, преценка на кредитоспособността, изготвяне на договора за финансов лизинг и мониторинг на плащанията по договора. Така дадената формулировка налага извода, че таксата се дължи за 5 извършване на действия, свързани с усвояването и управлението на лизинга.

Нейният размер е определен в абсолютна стойност, платима еднократно, при подписването на договора. Процедурата по усвояване на кредита включва широк кръг от дейности, които са обвързани със сключването на договора за финансов лизинг, сред които попадат и тези, изброени в общите условия на жалбоподателя, касаещи проучване на потребителя, прегледа на документите, изготвянето на договора и мониторинга на плащанията по него. Ето защо административно-наказващият орган правилно е приел, че таксата „одобрение“, дължима във връзка с горепосочените дейности, е такава по усвояване и управление на кредита.

Неоснователно е възражението, че таксата касае допълнителна услуга, свързана с процесния договор (по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК), тъй като същата е относима и пряко касае действията по разглеждане на заявката, оценката на кредитоспособността на клиента, подготовката на документите и други задължителни елементи от сключването на лизинговия договор. В подкрепа на този извод са и показанията на свидетелката Ц., според която оценката за кредитоспособност е задължение на дружеството-жалбоподател и е включена в неговата дейност по кредитиране. Този извод кореспондира с възприетото в чл. 16 от ЗПК положение, че за оценка на кредитоспособността на потребителя, преди да сключи договор за кредит с него, кредиторът събира необходимата информация, в т. ч. такава, получена от самия потребител, а ако е необходимо извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Следователно, тази дейност, на която жалбоподателят се позовава, не съставлява допълнителна услуга, а такава по усвояване и управление на кредита, следователно неправомерно се таксува отделно от самия договор за потребителски кредит.

Съдът намира, че извършеното от жалбоподателя нарушение е безспорно доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви в тази насока. С оглед на това, съдът намира, че законосъобразно е била ангажираната административнонаказателната отговорност на дружеството- жалбоподател за извършено нарушение на чл.